Скандалът с руската намеса в изборите в САЩ бе за това, че хакерите изтрили масиви с гласоподаватели
Има разминаване между списъците на НСИ и ГРАО - как да се реши проблемът
Идеята за прочистване на избирателните списъци, като се извадят хората, които не плащат данъци в България, рискува да отнеме правото на глас на голяма част от българите, живеещи в Европа, където има
спогодби за
избягване на
двойното
данъчно облагане
Това, от една страна, е нелогично на фона на повече от 500 избирателни секции, които МВнР ще открие в чужбина автоматично по новите правила в Изборния кодекс. Но тогава кой ще гласува в тях - само хора, които инцидентно са в чужбина в деня на изборите ли?
От друга страна, идеята на практика отнема основни права като правото на глас.
Няма световен стандарт, препоръка или изискване, които пряко да казват, че в избирателния списък трябва да присъстват само живеещите в страната или плащащите данъци в нея. Дори повече, според световните стандарти за честни избори е проблем, ако в списъка липсват хора, които имат право да гласуват, защото по този начин им се отнема това право.
Все още в конституцията е записано, че право на глас имат всички български граждани. Има държави, които отнемат това право на своите граждани след известен период в друга държава - 10-15 г.,
но България не е
сред тях и в
момента
обществените
настроения са в
точно обратната
посока
Нито МВР, нито ГРАО имат право на този етап да “изчистват” избирателните списъци от хората, живеещи в чужбина, или други групи.
Избирателният списък се прави по определен ред, който е записан в ИК и Закона за гражданската регистрация. Всяка промяна минава през законодателно решение. Всичко друго е рисково.
Огромният скандал за руската намеса в американските президентски избори през 2016 г. например всъщност не беше, че хакерите са променили резултата от гласуването, а че са проникнали в базите данни с гласоподаватели и са изтрили масиви от тях. Така в изборния ден някои граждани не са могли да гласуват.
Ако държавата иска да въведе
нови механизми
за проверка на
информацията
на ГРАО,
това не би било проблем.
Но е съвем различно от отнемането на правото на глас на групи от обществото.
Наистина има разлика между оценката за броя на населението на НСИ и списъка на ГРАО. Това все още не означава, че избирателният списък съдържа “мъртви души”, защото двата списъка имат различни функции.
Но както държавата, така и ние, експертите, нямаме ясна представа дали това разминаване между двата списъка се дължи на мобилността на населението - хората, които живеят в чужбина, или на неточност при отчитането на починалите.
Все пак трябва да имаме предвид, че неточностите в избирателния списък сами по себе си не правят изборите нечестни. Трябва някой да злоупотреби с тях.
Ако има злоупотреби с гласовете на хора, те се дължат, на първо място, на зле работещи секционни избирателни комисии.
Със сигурност обаче, ако българите, живеещи в чужбина, може да са обяснение за разминаването между броя хора по оценка на НСИ и ГРАО, те не са причина за нечестни избори.
Ограничаване на техните права, дори и по примера на Великобритания, където отнемат правото за гласуване след определен период в чужбина на конкретния гражданин, няма да направи изборите по-честни.
В експертната общност като че ли има някакъв консенсус, че един от начините за решаването на този проблем е
преминаването
към т. нар.
регистър на
избирателите
на базата на този списък, който изготвя ГРАО.
Това означава, че законодателят трябва да определи институция, която да го поддържа - ГРАО или ЦИК. Тя трябва да прави нещата, които сега прави ГРАО - да изважда починалите, осъдените и да прибавя достигналите пълнолетие. Към това може да се прибави адресът, по който избирателят иска да гласува.
Точността на подобен регистър трябва обаче да се поддържа през публични кампании за сверяване на информацията, проверка през други бази данни и т.н. Тук отново става въпрос за създаване на специфичен административен капацитет.
