На 24 май е достатъчно да се прекръстиш пред иконата и да целунеш любимата си, казва медийният експерт, който е и шеф на дирекция "Наука, култура и образование" в БТА
- Г-н Лозанов, обикновено наричаме Деня на буквите най-светлия, най-българския празник. Какъв празник е 24 май?
- Празник на словото е, какъвто в други държави не съществува. В него има нещо истински божествено, защото Бог е Слово, и нещо дълбоко човешко, защото само словото спасява човека от космическа самота. С други думи, празникът е в прослава на Всевишния над теб и на другия до теб. Така че на 24-и сутринта е достатъчно, вместо да отидеш на манифестация, да се прекръстиш пред иконата и да целунеш любимата си.
- В контекста на темата за езика гаф или умишлено изпуснати думи беше репликата на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, че би отстранил двама водещи на Би Ти Ви?
- Нямаше да има смисъл да я обсъждаме повече, ако не беше създала казус за отношението на властта към медиите, и то съвсем в началото на една нова власт. И то едва ли е била гаф, защото доц. Бойко Рашков е преподавател и би трябвало да знае и да владее ефекта на думите си. Мисля, че тук има нещо друго - служебното правителство, нищо, че е служебно, дойде на власт върху крилете на мощен наказателен вот и г-н силовият министър е със самочувствие, че може да посочва кой подлежи на наказание, включително и извън собственото му ведомство. Само че не бива да забравя, че той, освен да е съдник на властта със стара дата, е на власт с днешна дата и най-малкото трябва да се съобразява с разделението на властите. Напомни му го в петък и собственият му шеф - генерал Янев.
- Достатъчно ли беше обяснението му, че съжалява за думите си?
- Не знам дали е достатъчно, но е оттегляне от конфликта с Би Ти Ви. Вероятно е разбрал, че единственото, което може да постигне, е да сплоти журналистите срещу себе си. А това не е за подценяване. Подобни подмятания към водещия Виктор Николаев например през 2017-а струваха депутатското кресло на Антон Тодоров.
Бойко Рашков може би се е надявал, че неговият случай ще изглежда по-различен и острото му влизане срещу водещите от Би Ти Ви ще получи гражданска подкрепа. Тъй като медията преди беше критична към бившите управляващи и предоставяше ефир на Васил Божков - те дори я наричаха “Божков ТВ”, но след смяна на собствеността сякаш смени и тона си спрямо тях. Доколко това е така, е въпрос на анализ, който обаче съвсем не отменя правото ѝ да пита Рашков дали негови кадрови решения са повлияни от Божков и да иска ясен отговор.
- Това агресивно говорене не показва ли по-скоро, че всеки, дошъл на власт, иска да управлява медиите? И как медиите да се спасят от подобни набези?
- Това е твърде “фина настройка” на политическото съзнание - да разбираш, че властта има граници и че да си дошъл на власт, далеч не значи, че всичко е в твоя власт. Особено пък медиите. Решаващият политически мач в съвременните демокрации не е между управляващи и опозиция, които винаги могат да си сменят местата, а между медиите и властта, която иска да ги постави под контрол и да не позволи обратното. Този мач навсякъде е труден, но ако в Норвегия, да речем, за 2020-а резултатът е 1 на 1, за нас е 1 на 112 за властта. И той едва ли ще се промени много през 2021-а, ако зачестят казуси като този с Бойко Рашков. Защото
не можеш да
критикуваш
другите за нещо,
което извършваш
сам
А що се отнася до спасението за медиите, то е в самите медии и по-точно в журналистите - в тяхната устойчивост и солидарност, собствениците и шефовете често играят в противниковия отбор.
- И Бойко Рашков, и Би Ти Ви обясниха ситуацията със 112-ото място на България в класацията за свобода на словото. Защо това място се превърна в бухалка във всички ръце?
- В случая журналистите са прави, защото една от съществените причини да сме на 112-о място е, че медиите, авторитетните даже повече от по-периферните, не изпълняват критическата си функция спрямо властта. А тя предполага представителите на управляващите задължително да са поставени в медиен дискомфорт. Другото е политически пиар. Но работата е там, че такова трябва да е отношението им към всяка власт. В този смисъл предстои дебат как медиите са се държали при предишното 12-годишно управление. Той обаче ще може да се състои само ако следващите управления не очакват също медиите да вървят след победителите. Досега такова нещо не ни се е случвало… Ако се случи, ще е показателно не само за промененото отношение на властта към медиите, а и че тя не е продукт на поредната битка между олигархическите кръгове. Защото нали знаем, че изпитаният начин олигарсите да държат управляващите в ръцете си е да придобиват медии или влияние в тях.
- Какви трябва да са медиите, за да са свободни?
- Може да се каже с две думи - редакционна независимост. Звучи като клише, но на колко журналисти днес у нас им е позволено да работят според стандартите на професията си и собствената си съвест, без някой над тях да им шепне в ухото? Преди години попитах един журналист, който очевидно беше написал поръчков материал, защо го е направил. А той ми отговори: “Ти, какво, да не мислиш, че живеем през Ренесанса?”. Явно, нужен ни е медиен ренесанс.
- Скандалът в Би Ти Ви съвпадна със словесни заплахи срещу децата на Илиана Беновска, както и със заплашителни мейли до “24 часа” екипът да си търси работа, защото някой ще спира вестника. Какво се случва? Това част от предизборната кампания ли е вече?
- Каквото и да мислиш за нечия журналистическа работа, е абсолютно недопустимо да го изразяваш с физически заплахи към хора и медии. Освен че е долно е и подсъдно. В случая обаче заплахите може би се използват за компромат, насочен към онези, от които трябва да се подозира, че идват. Ако е така, това наистина може да са първи искри на задаващата се предизборна кампания. За съжаление, мисля, че тя ще бъде твърде компроматна и агресивна. Политическото напрежение в обществото е в една от най-високите си точки за целия преход и 45-ото НС не само не го успокои, а му вдигна градуса. То започна да се нагнетява с протестите през миналото лято и можеше да спадне само ако правителството на ГЕРБ още тогава си беше подало оставката. Това щеше да е от полза освен за обществото и за ГЕРБ, защото волята за промяна щеше да изпревари волята за възмездие, а не обратното, както е сега.
- “Млъкни бе, пич!” и “Не ми говори така, по-възрастен съм от теб!” - така си говореха преди две седмици Тошко Йорданов и Любен Дилов - депутати в 45-ото НС, в “Панорама” по БНТ. Какво се случва с езика на политиците? Защо се държат като хашлаци?
- Нищо ново -
народняшкото говорене
със сленгови интонации
беше запазена марка на Бойко Борисов
Сега хората на Слави, които още от името на партията си настояват на политическата идентификация с народа, разбираемо влизат в същата стилистика. А и вероятно това не е осъзнат избор, просто им идва отвътре. Не знам докога народът ще е доволен, че политическият му елит говори така, но знам, че това буди дълбока естетическа съпротива в културния елит и към Бойко, и към Слави.
- Но не означава ли този език, че на сцената са излезли хора, които искат да сложат край на многословието с чиновнически клишета, което нищо не казва?
- Това е другият полюс - на празнословното красноречие и професионалното лицемерие, като към тях се прибавя и един местен фактор - реч “под пагон”. Политическият език има свои закони и не прилича нито на всекидневния, нито на чиновническия, нито на експертния, нито на журналистическия, макар да носи по нещо от всички тях. Той се учи, но не непременно в университета, а в диалог. И колкото по-малко политиците са способни на диалог помежду си или с журналистите, толкова повече си остават “неми и глухи”.
- Има ли етикет в политическия език?
- Либералните демокрации следват етикета на политически коректния език, който не само не допуска реч на омразата на етническа, религиозна, сексуална, социална, та включително и на политическа основа, но и
не позволява
да говориш за
различните от теб
по обиден за тях
начин
Това няма нищо общо с радикализирали се напоследък либерални среди, които преследват за случайно изпусната дума и се опитват да налагат новоговор, подобен на този в Оруел. Което е и смешно, и опасно. Смешно е да наречеш приказката на Братя Грим “Снежанка и седемте вертикално предизвикани” и е опасно да забраниш “Чичо Томовата колиба”, защото през XIX век разказва за негри, а не за афроамериканци.
Но извън подобни извращения толерантната реч възпитава толерантни хора, защото има тъждество между език и мислене, както казва Хегел. И възприемането ѝ от българските политици би било особено полезно, тъй като те всекидневно произвеждат христоматийни образи на реч на омразата. Преди време дори бях предложил да се приеме закон и за тях, какъвто има за медиите, за да санкционира изказвания, които разпалват вражда между гражданите, подтикват към насилие, дискриминират…
- От друга страна, много хора са на мнение, че именно това е истинският парламент - там, където депутатите говорят по всички въпроси, които са важни за обществото.
- Ако говорим за последния парламент, той постави важни въпроси, но не можа да се състои като законодателна институция, защото искаше да бъде други две - съд и медия. И така да компенсира дефицитите на справедливост и на свобода на словото. Това обаче трудно можеше да се случи, тъй като и съдът, и медията предполагат безпристрастност, а депутатите, докато говорят от името на народа, на гражданите и пр., страстно защитават интересите на собствените си избиратели. Те затова са там. И в крайна сметка набързо предадоха властта на президента. Само дано не се окажат в ролята на д-р Франкенщайн.
- Отскоро сте шеф на дирекция “Наука, култура и образование” в БТА. Какви са задачите ви?
- Тази сфера очевидно е медийно подценена и БТА е амбицирана да я направи равнопоставена в информационния си дневен ред. Някой трябва да се противопостави на стигмата, че това са скучни теми, за да може хората най-накрая да си дадат сметка, че качеството на живота им много по-малко зависи от състава на правителството, отколкото от откритията на учените.
