Директорите на 6-те държавни предприятия се разделят с бонусите си за участие в бордове, казва служебният министър на земеделието, храните и горите.
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
- На опашката сме по усвояване на пари от Програмата за развитие на селските райони
- Ако правим кадрови промени, ще бъдат с професионалисти, а не с калинки
- Няма логика субсидии за тютюн да получават и хора, които са се отказали да го отглеждат
- Резултат от проверката на фермата за норки ще има на 25 май.Но ще я повторя
- Проф. Бозуков, след 4 г. отново сте начело на министерството на земеделието. Какво наследство заварвате и ще има ли ревизия?
- Имам чувството за “дежавю”, нищо не се е променило оттогава, заварвам същите проблеми и нередности. Не намирам развитие и нещо положително. За това говори и фактът, че сега ни критикуват, че по усвояване на средства по Програмата за развитие на селските райони сме на опашката с малко над 50%.
- Вероятно са изплатените средства, при договорираните процентът е доста по-висок. Но това означава ли, че според вас има реална опасност да останат неусвоени пари за земеделие в края на програмния период?
- Предполагам, че няма такава опасност, защото периодът за договориране и плащане по настоящата ПРСР е до края на 2025 г. Надявам се, дотогава нещата да се ускорят. И по-голямата част, дай Боже поне 90, ако не и 100% да покрием от програмата. Основен приоритет за мен и екипа ми ще бъде секторът да функционира нормално, което включва и подпомагането му както по директните плащания, така и по ПРСР. Ако трябва да се направят необходимите реформи в ДФЗ и МЗХГ, имаме готовност.
- Думите ви, че изпълнението е сравнително ниско, да не са сигнал, че ще правите персонални промени във фонд “Земеделие” и не сте доволен от свършеното там до този момент?
- В момента извършваме анализ, който ще проследи функционирането на структурите и след това ще си направим заключенията. Тогава ще решим дали има нужда от смяна на ръководители, или ще продължат да работят. Независимо кое правителство е на власт, резултатите от изпълнението на ПРСР са публични и сами говорят за себе си. Дължим на целия сектор да бъде поета отговорност.
- Какъв срок сте си поставили за извършване на този “функционален анализ”?
- Разпоредил съм това да стане във възможно най-кратки срокове, защото времевият период, с който разполагаме, е кратък. Целта ми не е да бъдат заменяни хора, а да се установи дали има и къде са слабостите и да се свърши работата, която не е направена. Да се извършат необходимите реформи, за да се увеличат ефективността и прозрачността.
- Промени в толкова важни звена обаче създават трусове в системата и притеснения у земеделците за проблеми с подпомагането. А знаем, че фонд “Земеделие” по всяко време на годината има приеми и плащания.
- А защо говорим единствено за фонд “Земеделие”? Не съм казвал, че непременно ще има смени във фонд “Земеделие”, правим функционален анализ на всички структури. И там, където се налагат промени, ще ги направим, ще търсим професионалисти, а не спуснати отнякъде хора, не калинки и подобни. Ще избягваме трусове, за да може секторът да работи нормално. Искам да подчертая, че относно директните плащания - за кампания 2020 всички основни преводи към момента са направени. Бяха платени 45 млн. лв. по “Натура 2000” на над 11 хил. земеделски производители. Не очакваме някакви проблеми за приключването на настоящата кампания за 2021 г.
- Това е обещанието ви?
- Да.
- Сам казахте, че времевият период на един служебен министър е кратък. Какви най-важни задачи и цели си поставяте за тези 2-3 месеца?
- Първостепенните ни задачи и приоритетите ни съвпадат 100% с приоритетите на служебното правителство. А те са два основни - осигуряване на нормално функциониране на всички сектори, в случая - “Земеделие”, и подготовка и провеждане на честни и демократични избори.
- За провеждането на изборите земеделското министерство като че ли няма особена роля.
- Получавали сме сигнали и оплаквания, че по места
някои от директорите си
позволяват да агитират
или да притискат хората
да гласуват за определени
политически партии
- Това ли е причината за първата ви кадрова промяна - тази на шефа на агенцията по горите?
- Не, както отбелязах, търсим професионалисти с опит и експертиза, които да работят усилено в предстоящите месеци. Аз проведох среща с директорите на 6-те държавни горски предприятия. Предупредих ги, че всеки сигнал ще бъде проверяван и ще бъдем безкомпромисни към всеки, който не изпълнява изискването да си гледа основно работата, а да не се занимава с политически проблеми.
Малко след встъпването ми в длъжност научих и нещо, което е по-скоро в сферата на шегата, защото за мен това звучи като шега. Получих информация, че в горския сектор са събирали средства за “уелкъм” на министъра от порядъка на 300 000 лв. Благодарих им, но такива средства аз няма как да получавам. Всички мои средства са получени по трудов начин и всичките са декларирани и се знаят. И ги помолих, ако наистина искат да ми направят жест за “добре дошъл”, да се откажат от възнаграждението си като членове на управителните съвети. Да останат с директорската си заплата, която се равнява горе-долу на министерската. И хората проявиха разбиране, съгласиха се и подписаха анекс. Това за мен е един добър жест и най-вече сигнал към обществото от тяхна страна.
- Все пак как си обяснявате този “уелкъм” от 300 000?
- Не знам. В общественото пространство се пуска каква ли не невярна информация и не знам дали това не е провокация, или просто шега.
- Тоест предложението не е дошло лично от директорите?
- Разбира се, че не. Но от шегата произлезе действие и аз им благодаря, че проявиха разбиране. Гората е много чувствителен сектор, не по-малко от фонд “Земеделие” или БАБХ. Вероятно скоро ще бъде издадена заповед за мораториум върху сечта около вододайни зони, поречия на реки, урбанизирани територии, курортни селища. Ограничаваме точно в тези райони сечта с цел опазване на климата и водните запаси.
- Свързано ли е с последните данни за изсичане на гори по поречието на Искър?
- Не, но е съобразено.
- Какво показва проверката на фермата за норки в Старозагорско, която разпоредихте още в първия си ден като служебен министър?
- Очаквам резултатите на 25 май. Нашите правомощия не са като например на разследващите и правораздавателните органи.
Ние можем да направим съответната проверка и да кажем дали нещата са изрядни според закона, или не. За други неща просто няма как да се произнасяме. Но аз смятам да повторя проверката - вече в друг формат.
- С участието на неправителствените организации?
- Вероятно да. Ако самата фирма смята, че е изрядна, тогава няма какво да крие. Затова няма защо да се опасява от природозащитниците. Да ги пусне, да видят и да се убедят. Ако няма нарушения, за собствениците това ще бъде само от полза.
- Отивате в Брюксел за триалозите за ОСП. Но как продължава работата на министерството по темата и кога ще бъдат взети важните въпроси за таван на плащанията, дял на финансирането за зелени практики и т.н.?
- Изтича времето на португалското председателство, те имат амбицията да има финално решение, но предложенията и становищата на съвета, Европейския парламент и държавите членки се разминават. Ние също си имаме някои наши специфични изискания. Например червена линия, от която сме категорични, че няма да отстъпим, са преходната национална помощ и обвързаната с производството подкрепа. Много държим на смяната на референтните години - специално за тютюна и говедата. Предвижда се евентуално да стане 2018 г., а досега беше тригодишен период много назад във времето и много земеделски производители оттогава са прекратили дейността. Или тези средства са изпълнили ролята си и не е логично да продължават да се получават. А 40 хил. регистрирани по това време тютюнопроизводители продължават и сега да вземат това подпомагане.
- А колко са реалните тютюнопроизводители в момента?
- Реалните бяха 6000 през миналата година, сега вероятно са намалели докъм 4000. Но защо да продължаваме да даваме на хора, за които програмата си е свършила работата? Средствата трябва да отиват при реално работещите с тютюн.
- Това ще засегне доста интереси, включително и партийни?
- Възможно е. Но ние трябва
да се съобразяваме
с българските
производители, а
не с българските партии
Всяка партия може да си взема съответните решения, когато дойде на власт, и да си прави съответните промени, които смята, че са правилни.
- В плана за възстановяване основните средства в земеделието се планира да бъдат инвестирани в съоръжения на “Напоителни системи”. Ще бъде ли преразгледан, както настояват някои браншови организации, и парите да се пренасочат към други агропроекти? Към кои?
- Има намерение и визия на служебното правителство да се внесат известни изменения в плана. Но аз се опасявам, че в земеделието това ще стане трудно. Защото периодът е сериозно напреднал, а промените, които ще се направят, са прекалено радикални.
Много от земеделските производители и асоциации казват, че те дори не са били питани или информирани за мерките в плана. Че един вид им е спуснато отгоре. Само за дигитализацията е имало реално обсъждане.
Темата за напояването е много чувствителна в България. Но не съм сигурен накрая какъв ще е ефектът и дали тези средства ще бъдат усвоени рационално.
- Планирате ли среща с бранша по темата?
- Аз вече проведох такава частична среща със земеделски производители, част от млекопреработвателите и от чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, на месото. Другите са уведомени и който има някакви сериозни намерения, трябва да ги предложи. Но съм ги предупредил, че трябва да бъдат съобразени със “зелената сделка”, защото тя е в основата на дневния ред в ЕС.
В случая е от голямо значение ефектът от изпълнението на планираните инвестиции в “Напоителни системи” да ограничи съществено загубите на водни ресурси, предвид остарялата хидромелиоративна инфраструктура. Това ще доведе до устойчиво управление на водните, което ще бъде в съответствие с целите, заложени в “зелената сделка”. Другото основно предимство за земеделските стопани ще бъде, че ще им се доставя вода на по-добра цена.
- По темата с “Напоителни системи” има и искане от браншовата организация на картофопроизводителите да се спре приемът по мярка 4.1, като един от аргументите е, че са включени допълнителни точки за напояване, но само по договори именно с “Напоителни системи”. Има и други аргументи като дискриминация на нови фирми, които нямат 36 месеца история. Ще спрете ли приема?
- Всяка промяна ще наложи доста голямо отлагане във времето, а периодът за изпълнението също е кратък. Не се знае кога ще започнат да се отпускат средствата и дали ще стигне времето за тяхното усвояване. Затова решихме да има удължаване на приема, а не спиране. Защото спирането означава пак обществено обсъждане, пак събирания, пак комитет по наблюдение или една доста дълга процедура. Що се отнася за ограничаващия фактор за новите фирми от 36 месеца, мисля, че това не е толкова страшно. Затова си има мерки 6.1 и 6.3 за стартиращи земеделци. Така че те могат там да участват, а и ще има следващ прием - предполагам, че през следващата или по-следващата година. Тогава вероятно по-голямата част от тях вече ще са натрупали тази история.
- Ще има ли гарантирани бюджети за отделните сектори?
- За да се случи това, трябва да се спре приемът по 4.1, а голяма част от сектора не иска това. В зависимост от нуждите ще търсим възможности да бъдат удовлетворени земеделците. Но не знам дали ще има достатъчно кандидати, до вчера бяха само трима.
- Това показва и анкета в сайта на “Български фермер”. Попитахме земеделците дали ще кандидатстват по 4.1 и близо половината казват “не”, а 1/3, че не могат да изпълнят изискванията. Може би правилата са прекалено сложни?
- Не, не са толкова сложни. Техният аргумент е, че повечето в момента са в период на усилена работа. И искаха, като отпаднат тези дейности, тогава да имат възможност да се занимават с кандидатстването. Затова ние решихме да удължим приема - най-вероятно до септември. И ще имат достатъчно време да разберат и сложните правила.
- Кога ще бъде отворена мярката за преработвателите на земеделска продукция - 4.2?
- 4.2 ще я отворим към края на юни и ще продължи до края на ноември. Тоест ще има 2 месеца от края на 4.1 до края на 4.2. Смятам, че те са достатъчно, ако има производители, които искат да направят проект и по едната мярка, и по другата. Мисля, че това е най-рационалното решение. Опитът показва, че колкото се отлагат нещата във времето, толкова повече се забавят и понякога не се случват.
- В комисията по ревизията от последния парламент шумните сигнали и скандали бяха от двамата агробизнесмени. Това означава ли, че в сектора властват рекет, злоупотреби с власт и финанси?
- Не мога да кажа конкретно, защото нямам конкретна информация. Но вероятно е така, щом хората казват. Ето сега и прокуратурата ще проверява нещата. И може да се докажат такива зависимости и схеми.
- Прокуратурата изискала ли е информация и документи от министерството?
- Засега не са ни търсили. Имаме готовност да им съдействаме с всичко, каквото можем.
- Според вас кои земеделски подсектори са пренебрегвани досега, а имат най-голям потенциал за развитие?
- Те се знаят. Това са етерично-маслените и медицински култури, плодовете и зеленчуците, месото и млякото. Тези сектори са ясни, но винаги са били оставяни по-назад. И затова, както виждате, процентът на българските плодове и зеленчуци е много малък и те са предимно от внос.
Задължително трябва да има някакъв механизъм, който да стимулира тези сектори, но не смея сега да говоря, за да не обидя някой и да не се почувства засегнат. Знаете, че секторите са чувствителни.
- През предишното ви назначение за служебен министър имаше различни протести на животновъди и други земеделски производители. Очаквате ли и притеснява ли ви подобен развой на събитията и сега?
- Не виждам за какво могат да се случат. Аз вече съм гърмян заек и такива неща не могат да ме стреснат. Очаквам и съм готов да посрещна всичко. И понеже съм човек, който съм убеден в искреното си желание да помагам, а не да преча, това не ме притеснява.
CV
lРоден е на 14 януари 1960 г
lЗавършва Аграрния университет в Пловдив със специалност “Инженер-агроном по защита на растенията и почвата”
lОт 1985 г. работи в Института по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив
lПрез 1999 г. защитава степен “доктор по фитопатология”, от 2003 г. е доцент по растителна защита, а от 2014 г. е професор
lОт 2013 до 2015 г. е председател на Селскостопанската академия
lЧлен е на Съюза на учените в България
lСемеен, с едно дете
