Доразкрихме го с помощта на “Америка за България” и на община Пловдив, благодарни сме им, казват двете археоложки
Мястото е свещено - под нея лежи езически храм, а над нея средновековен некропол
Елена Кесякова и Жени Танкова са археолозите, проучили в детайли Епископската базилика на Филипопол, действала като храм от IV до VI век. Сега тя е превърната в модерен експозиционен център и приема посетители от месец насам.
Разкопките започват през 1983 г. и спират след 3 г. После се подновяват за кратко, но пак са преустановени. Десетилетия наред този паметник на късноантичното изкуство е затулен в пясъци и бурени. Последните мащабни проучвания се подемат през 2015 г. с финансовата помощ на фондация “Америка за България” и приключват в началото на 2020-а.
Двете специалистки от Археологическия музей в Пловдив с над 40-годишен професионален опит са работили на най-емблематичните обекти като Римския стадион, Форума, акведуктите, Източната порта.
- Епископската базилика на Филипопол навърши месец от откриването си и досега през нея са минали над 10 000 посетители. Колко години посветихте за разкриването и проучването й, за да изглежда като музей от световна величина?
Елена Кесякова: Аз специално съм работила с отделни прекъсвания, около 7 г. Доволна съм, че днес този раннохристиянски паметник разкрива целия си блясък. Такъв по нашите земи няма.
Първите проучвания бяха през 1983-1986 г. Копаехме нонстоп. Бях окрилена, когато започнаха да се показват цветните мозайки. През 2002-2003 г. продължих, както и през 2015 г.
Голяма част от моя професионален живот мина на Епископската базилика.
Жени Танкова: Случи се така, че аз продължих щафетата и доведох докрай проучванията. Но преди да завърша окончателно разкопките от 2016 до 2020 г., бях в екипа на г-жа Кесякова в самото начало.
Е. К.: Още при първите проучвания, когато се показаха мозайките, установихме, че това е грандиозен храм. Тогава разкрихме южния му кораб и почти половината от централния.
Попаднахме на изключително интересни над 100 вида птици, претворени в мозайки. Нито една от тях не е в една и съща поза. Токачки, фазани, папагали с извити клюнове, пауни, патици. Тогава разбрахме, че се касае за изключително представителен храм.
- Да се върнем 20 г. назад. Как изглеждаше тогава този терен?
Е. К.: За съжаление, много зле. А се знаеше, че е безценен, защото бяхме открили част от мозайките. Към края на 1989 г. успяхме с много усилия да направим временно защитно покритие над тях. За реставрация и експониране дума не можеше да става.
По-интересно е как я опазихме. При прокарване на транспортния подлез до централна поща бяхме открили мозайка от аристократичен дом във Филипопол - много интересен паметник. Впоследствие попаднахме на базиликата. Пред нас се появи дилема - кой от двата паметника да запазим? Естествено, тогава решихме да “жертваме” аристократичния дом, за да съхраним базиликата.
- Защо спряха разкопките през 1986 г.? Нали казват, че тогавашната власт не е щадяла пари за културно-историческо наследство?
Е. К: Заради интензивните проучвания на Римския форум на Филипопол. Древната агора е огромен обект и трябваше там да насочим усилията си. Това наложи да се замразят разкопките на базиликата.
- Какво стана с разкритите към онзи момент мозайки?
Е. К.: Бяха покрити с пясъчна възглавница по препоръка на тогавашния реставратор Данчо Млекаров. С много усилия поискахме да се направи защитна сграда, за да ги предпазва от атмосферните влияния. Изградиха конструкция от винкели, но я оставиха без надзор.
За съжаление, в началото на 90-те години нямаше нито пари за разкопки, нито за поддръжка. Започнаха да крадат винкелите.
И така през февруари 2002 г. при обилен сняг падна цялата конструкция.
След 3 месеца предстоеше визитата на папа Йоан Павел Втори в Пловдив, който трябваше да посети католическата катедрала, която е в непосредствена близост до мозайките.
За да спасим положението, почистихме терена и вдигнахме ограда с железни елементи.
- Г-жо Танкова, на откриването на базиликата на 18 април т.г. в очите ви се четеше скептицизъм. Защо?
Ж. Т.: Исках да усетя направеното, не бях виждала базиликата в напълно завършен вид. Покрай церемонията и присъствието на официални лица бях много развълнувана. Ден след това дойдох, разгледах я на спокойствие и останах приятно изненадана, хареса ми.
- Посетители твърдят, че не отстъпва на западните музеи. Така ли е?
Ж. Т.: Не съм имала много възможност да обикалям западните музеи. Била съм в Турция и Гърция и мога да кажа, че нашата базилика е модерно решена експозиция.
- Разкажете за най-интересните находки по време на археологическите ви разкопки.
Е. К.: На първо място, бях поразена от самите мозайки. Те наистина са образец на късноантичното изкуство. Разкриването на носещия зид също беше впечатляващо.
Оказа се, че той е направен по интересен начин - напомня на сирийския архитектурен план.
Когато достигнахме до проучването на амвона, бях смаяна от мащаба му. Той е аналогичен на константинополските амвони от този период. Големите му размери съответстват на внушителността на Епископската базилика. Двете мозаечни нива ни подсказаха, че това е паметник с дълга история.
- Установихте ли кога е започнала да функционира базиликата във Филипопол?
Е. К.: Категорична съм, че тя е най-ранната у нас. Проектирана е по времето на император Константин Велики. Не всички колеги са съгласни, но аз смятам така.
- Изкуствоведът и специалист по римски мозайки доц. Ваня Попова също застъпва тезата, че базиликата е от времето на Константин Велики - около 330 г.
Ж. Т.: Аз смятам, че храмът е малко по-късен - от началото на втората половина на IV в. Мисля, че няма как толкова екстремно да се построи тази огромна сграда с богата архитектура при току-що приетото християнство като официална религия в империята. Този въпрос с времето ще се доуточни.
- Възможно ли е такъв огромен храм да бъде вдигнат без императорска протекция?
Ж. Т.: Не, разбира се. Не мога обаче да кажа при кой император е станало.
- Специалистите са категорични, че това са типично римски мозайки.
Ж. Т.: Особено разположените в централната част на храма с изобразената бягаща вълна. Съгласна съм с реставраторите, че не навсякъде подовото ниво е било еднакво, а се е правило поетапно.
Според мен най-напред подът е бил от хоросан, после в централната част е положена мозайката от първия пласт през IV в. Докато се е изработвала тази мозайка, за да не се спре идването на богомолци, са използвани двата странични кораба.
- Кое е най-ценното в тях?
Ж. Т.: На мен специално повече ми харесва по-ранният мозаечен под от IV в. (Според специалисти подът на базиликата е претърпял известни деформации и за да бъдат отстранени, е бил заравнен с втори мозаечен под. Разликата между двата пласта е около 100 г. - б.а.).
Е. К.: Аз също смятам, че мозайките от по-ранния пласт са по-изящни.
- Защо?
Ж. Т.: Композиционно и цветово са по-богати. Докато на места мозайките от втория период са доста монохромни - имат много малко изображения на кошници, плодове, птици - съсредоточени са предимно в централната част.
Първият пласт от IV в. е толкова разнообразен, че е като един калейдоскоп от фигури, направени от цветни камъчета.
Е. К.: Ако погледнете мозайката от централното ниво, тя е почти двуцветна, само в бордюрите са използвани още два допълнителни цвята. И ако се абстрахираме, че е раннохристиянски храм, спокойно можем да я сложим във втората половина на III в.
Затова смятам, че датирането на паметника ще стане постепенно. Защо обаче настоявам, че е от времето на Константин Велики? Той е императорът, въвел християнството. Но той е арианин, а центърът на това учение е именно Филипопол и затова тук имаме този голям грам.
- Г-жо Танкова, при вашите проучвания се появи сцената с пауна, разперил опашка, в преддверието на храма. Какво символизира птицата?
Ж. Т.: Не съм достатъчно добър специалист в теологията и християнските символи. Но когато се появи мозайката с пауна, стана стълпотворение. Всички ме питаха какво означава. Интуитивно казах, че това е символ на безсмъртието.
Поставен до централния вход, паунът отвежда богомолците към храма и на излизане пак минават покрай него. После, като се разрових тук-там, се оказа, че съм била права за безсмъртието.
Е. К.: При мен пък излезе тази впечатляваща мозаечна сцена “Изворът на живота”. Представлява фонтан, от който два пауна, стъпили от двете страни, пият вода. Това е характерно за раннохристиянските базилики. Символиката отново е безсмъртието.
- Само с мозайките си ли е ценен храмът?
Е. К.: Не, разбира се.
Ж. Т.: Връщам се към археологическия момент. Най-значимото на този обект е, че той е многопластов. Под базиликата е имало още по-ранна сграда, която според мен е много важна за античния Филипопол.
Това е важното и значимото за този обект - неговото продължително съществуване. Разрушаването на базиликата според мен е станало в резултат на силно земетресение в края на VI в. и тя не е могла повече да бъде възстановена. Защо? Годините са били много тежки.
Да не изреждам Юстиниановата чума, изригване на вулкани, намаляване на човешки ресурси. Империята буквално е била в колапс и не е имала възможност да възстанови този голям и страхотен храм.
- По-ранната сграда от II-III в. какво предназначение е имала?
Ж. Т.: Дали е била сграда, или езически храм, ще се уточни. Фактът, че базиликата е надградена върху нея, а след това има и средновековно продължение, говори, че мястото е свещено.
И традицията за него е била запазена през вековете. Голяма част от архитектурните материали, ползвани в строежа на базиликата, са именно от тази по-ранна сграда.
- Като се знае размерът на храма - 86 м дължина и 36 м ширина, колко богомолци е побирал?
Ж. Т.: Това математик трябва да го изчисли. Помещението е все пак огромно. Едва ли е имало моменти, когато хората са били един в друг. Не поемам ангажимент за цифра.
- Според специалисти акведуктът, доставял вода за Филипопол, е имал дебит да захрани 100-хиляден град. Какво е тогава 1000 души да влязат в храма?
Ж. Т.: Бях поразена преди години, когато прочетох, че по време на кръстоносните походи 300-хилядната армия на Фридрих Барбароса е била разположена тук.
- Представяли ли сте си преди 20-30 г., че така ще изглежда днес Епископската базилика на Филипопол - реставрирана, с експонирани мозайки, с учебни кътове, с ателиета за реставрация?
Ж. Т.: Аз лично - не.
Е. К.: Бяхме загубили надежда. Но в последните 10 г. интересът към културно-историческото наследство в Пловдив много се повиши.
Особено при управлението на бившия кмет Иван Тотев имаше ренесанс на археологическите проучвания - например Малката базилика, западните пропилеи на Римския форум, допроучиха се Източната порта на Филипопол, Небет тепе.
Удовлетвори ме фактът, че фондация “Америка за България” прие нашите призиви да се направи цялостно разкриване на базиликата. Първоначалният проект беше да се експонира само южната страна с част от централната. Това щеше да бъде голяма грешка и нямаше да можем да видим целия този страхотен паметник.
Сега е разкрит в пълната си цялост. И това го дължим на “Америка за България”, която финансира разкопките и реставрацията. А община Пловдив откупи терена, който беше продаден по-рано с ценностите, и също се включи в проекта.
- Интересът на посетителите не секва, а в събота и неделя е стълпотворение.
Е. К.: И не само за пловдивчани, а и за хора от страната и чужбина е интересно. По нашите земи няма друга такава базилика. Смея категорично да твърдя, че това е най-ранната и най-голяма базиликална сграда у нас и на Балканите.
Ж. Т.: Успяхме да разкрием северния вход, откъдето е минавал епископът с помпозно шествие. Благодаря и аз на “Америка за България” и на община Пловдив.
Благодарение на тях доразкрихме и доизяснихме същността на този представителен късноантичен храм. Благодаря и на целия ми екип, който в пек, студ и дъжд работи всеотдайно.
