Поне два пъти повече секции ще има за изборите на 11 юли, казват посланикът ни в Лондон
- Г-н Райков, Великобритания разреши отново всички полети с Европа от тази седмица, които бяха ограничени заради пандемията, но изглежда, че заедно с това вече затяга граничния си контрол за европейски граждани заради Брекзит. Станаха известни и първите случаи на депортирани хора, които се опитват да влязат в страната, за да търсят работа. Колко българи са пострадали до момента?
- Възстановяването на всички полети не означава, че достъпът до Обединеното кралство се връща във вида, в който беше преди пандемията и преходния период, свързан с Брекзит. Ограниченията остават. Както нееднократно е заявявано, свободното движение на хора, стоки и капитали между ЕС и Великобритания, както и свободният достъп до трудовия пазар за нашите сънародници вече принадлежат към миналото. Изглежда обаче някои български граждани нямат разбиране за тази промяна.
Не бих употребил думата “пострадали”, тъй като става въпрос за прилагане на британското законодателство и неговото непознаване не освобождава никого от необходимостта да се съобразява със закона. Случаите на недопускане на български граждани на британска територия засега са единични, като най-често се дължат на неспазване или на неразбиране на изискването за работна виза, което влезе в сила за гражданите на ЕС от началото на тази година.
Те имат право
на безвизов
достъп до
Обединеното
кралство само
за период от
180 дни в
годината,
през който обаче не могат да работят. Изключение се прави за получилите статут на уседналост и тези, които попадат сред малкото категории професии, за които британският трудов пазар остава условно отворен.
- Толкова ли сериозни нарушения са извършили, че са ги изпратили директно от летището в имиграционен център?
- Ако при провеждане на интервю от британската гранична служба са създали впечатление, че намерението им е да упражняват незаконно трудова дейност, това логично води до отказ да бъдат приети в Обединеното кралство. В изчакване на следващия полет за завръщане в България
те може да
бъдат временно
изолирани в
миграционен
център,
за да бъде избегнато струпването на хора на летището в условията на епидемия. В тази ситуация ние уважаваме правото на Великобритания да прилага законите си, но настояваме да бъдем информирани при задържане на български граждани, за да можем да окажем консулско съдействие.
- Колко сънародници са кандидатствали за статут за уседналост в Обединеното кралство, който им гарантира безпроблемно оставане в страната след Брекзит, и на колко е даден?
- Подалите документи са близо 293 000 и по информация на Хоум офис статут е предоставен на 258 000 души. Тези цифри обаче отразяват само ориентировъчно числеността на българската общност в страната, защото немалко сънародници се върнаха в България заради пандемията, други се готвят да го направят поради промените в трудовия пазар след Брекзит, а трети дори още не са кандидатствали за статут. При всички положения нашата информационна кампания сред общността даде добри резултати, независимо че все още има какво да се направи.
- Очаквате ли да има масово депортиране на сънародници след 30 юни, когато изтича крайният срок за получаване на статут?
- Засега от британска страна не са заявени подобни намерения, но е безспорно, че тези, които не могат да докажат правото си на пребиваване, биха имали основание за притеснение. Нашите опасения са свързани с това, че
статутът на
уседналост
се доказва с
индивидуално
генериран код,
а това предполага известни компютърни умения, каквито не всички наши сънародници притежават. Други имат априорно смущение от контакти с местните власти от опасение, че това може да постави под въпрос правото им на пребиваване. Като цяло при липса на физически документ доказването на това право е проблем за доста европейски граждани. И ние, европейските посланици в Лондон, нееднократно сме поставяли този въпрос пред британските власти. Имаме информация, че в последно време те са издали насоки към редица институции – здравни, социални и образователни за установяване на лицата със статут. Това логично навежда на предположението, че вероятно предстои да бъдат взети решения за отношението на британските власти към незаконно пребиваващите. Разбира се, посолството следи внимателно тази ситуация и бихме посъветвали нашите сънародници да не я подценяват.
- Правозащитници предупреждават, че новите миграционни правила на британските власти са доста объркващи и не бива да се налагат толкова агресивно, тъй като ще пострадат най-уязвимите граждани – тези, които не владеят добре английски език и не използват информационни технологии. Към посолството обръщат ли се българи, които имат трудност да уредят онлайн своя статут, и как им помагате?
- Съдействие за кандидатстване за статут могат да предоставят само лицензирани от британските власти местни структури, но консулската служба към посолството полага максимални усилия да подпомага нашите сънародници предимно чрез издаване на български документи, помощ за регистрация на новородени, издаване на временни паспорти на лица без валидни документи за самоличност и всякакви други съвети.
- Как се отразява Брекзит на българските студенти на Острова? Има ли намаление на кандидатите през тази година и с колко?
- Независимо че преходният период за Брекзит приключи, пристигнали и започнали следването си до края на миналата година ще продължат образованието си при действащите досега условия, разбира се, ако кандидатстват за статут на уседналост до 30 юни. Стартиралите следването си през първата половина на тази година имат нужда от студентски визи, но ще се обучават при старите такси. Голямата промяна ще настъпи за онези, които ще започнат да учат от есенния семестър, защото ще им трябват студентски визи и ще плащат по-високи такси. Добра новина е, че някои британски университети
все пак взеха
решение поне
засега да запазят
старите си
по-ниски тарифи
за европейски
студенти
Тъй като есенният семестър все още предстои, дали има намаление на българските студенти на Острова и какво е то, ще е ясно в началото на следващата година.
- Увеличават ли се английските студенти в България – през последните години имаше сериозен наплив от желаещи да учат медицина у нас?
- Да, през последните 5 академични години броят на чуждестранните студенти в България нараства постоянно от малко над 11 хил. до близо 17 хил. Този ръст е положително явление за българското висше образование, защото увеличава разнообразието на студентската общност, компенсира частично спада на местните кандидат-студенти и генерира приходи от по-високи студентски такси. То е и атестат за повишаващо се качество на висшето образование у нас. Близо 2500, или 15%, от чуждестранните студенти в България са британски граждани, като те действително се насочват основно към медицински специалности. Посолството се старае да обработва възможно най-бързо молбите им за студентски визи, така че да могат да започнат навреме следването си у нас.
- Има ли британски граждани, които искат да се установят в България след Брекзит, или движението на хора между двете държави продължава да е само в едната посока?
- Моето впечатление от характера на документите, които посолството обработва, е, че британските граждани, които притежават имоти в България или имат някаква друга лична връзка със страната ни,
желаят преди
всичко да
запазят вече
придобитите си
права
от периода, когато са били граждани на ЕС. Според посолството на Великобритания в София числеността им е около 10 000 души и ние поддържаме постоянна комуникация с нашите британски приятели, за да намираме решения на техните проблеми. Очевидно е, че ограниченията за пътуване, свързани с пандемията и Брекзит, със сигурност влияят върху осъществяването на личните проекти и планове на гражданите на двете страни.
- Ще успеете ли да убедите британските власти, че страната ни е безопасно място за туризъм, за да бъде включена в списъка с държави, с които Англия има зелени коридори - или второ лято родното Черноморие ще е без английски туристи?
- Ролята ми на посланик е свързана с това да предоставям информация и да призовавам за облекчаване на мерките, които затрудняват потока на британски туристи към България. Това е правено нееднократно в устна и в писмена форма. Решението обаче отразява препоръките на специализираните британски структури, които анализират епидемиологичната обстановка в България. Британското правителство е категоризирало страните в три основни групи според броя на заразените в съответната държава, на програмата ѝ за ваксиниране, на наличието на мутации и не на последно място – на принципа на реципрочност. Към настоящия момент
България е в
така наречения
кехлибарен
списък от страни,
пътуването до които с цел отдих не е разрешено. Огромното мнозинство от държавите по света са в него, като тези в зеления списък се броят на пръсти, а има и друг - червен, от места, към които пътуванията са изцяло преустановени, а пристигащите от тях британски граждани подлежат на карантиниране в хотел. Успехът на усилията ни България да премине към шепата страни от зеления списък зависи изцяло от обстановката в нашата страна.
- Вече започна подготовката за българския парламентарен вот на 11 юли. Наясно ли сте колко секции трябва да има във Великобритания, за да не се стига отново до огромни опашки, както се случи през април?
- През април ограниченият брой секции предизвика огромни опашки предимно поради рязко увеличения брой на желаещи да гласуват. Надявам се този интерес да се запази, още повече че през юли очакваме броят на секциите да бъде увеличен поне два пъти. На този етап все още не е започнал процесът на подаване на заявления за секции и ние
не можем да
знаем какъв
ще бъде точният
им брой
При всяко положение новата законова уредба ще наложи съществени промени, включително и с оглед използването на машини за гласуване. Опашки пред секциите неизбежно ще има в определени часове на деня, ако гласоподавателите решат да изпълнят гражданския си дълг по едно и също време. Но бих желал да бъда оптимист за спокойното протичане на изборния процес във Великобритания, основания за което ми дава натрупаният опит на членовете на секционните комисии през април – хора от българската общност, изпълнени с висока мотивация и ентусиазъм. Аз не разглеждам тези избори като “поправителен”, а като втори шанс.
