Колкото и да се усложни обстановката, дипломатическата ни мисия ще остане отворена за българи, за да помага, казва българският посланик в Делхи
- Г-жо посланик, каква е ситуацията със заразените от COVID-19 в Индия, продължава ли да е сериозна?
- Ситуацията в Индия е все още много тревожна и въпреки че през последните дни с плаха надежда наблюдаваме известен спад на броя на новите случаи, все още сме твърде далеч от момента, в който ще можем да говорим за преминат пик на тази опустошителна вълна.
След достигнатите черни “рекорди” от няколко поредни дни с над 400 хиляди новозаразени, техният брой вече е около и дори под 300 хиляди. Статистиката сочи, че почти всеки пети от провежданите над 1,5 милиона теста на ден е положителен. За съжаление, продължава да е висок броят на хората, които ежедневно губят битката с вируса.
Системата на здравеопазването на Индия продължава да е изправена пред огромно предизвикателство да се справи с непосилния брой пациенти, нуждаещи се от лечение.
Все още има критичен недостиг на болнични легла в здравните заведения въпреки непрекъснатото разкриване на нови легла за COVID болни, полеви болници, трансформирането на всякакви помощни социални заведения и хосписи, та
дори и на
влакове в
специализирани
звена за лечение
На фона на всичко това глътка въздух бе помощта, която продължава да пристига в Индия от целия свят и в особено значими размери от ЕС под формата на кислородни концентратори и генератори, мобилни системи за производство на кислород, обдишваща апаратура, медикаменти и предпазни средства.
Правителството на Индия от своя страна полага неимоверни усилия тази помощ да бъде насочвана максимално бързо там, където е най-необходима, за да бъдат спасявани възможно най-много човешки животи.
Това е огромна трагедия за хората на Индия и безпрецедентно предизвикателство за нейното правителство, а и за всички нас, които съизживяваме и сме съпричастни.
- По всичко личи, че Индия изпитва трудности във ваксинационната си програма. Малко над 10% от населението е ваксинирано с първа доза и изглежда, че правителството се опитва да превъзмогне изоставането и липсата на достатъчно ваксини, като увеличи рязко периода между двете дози с над 12 седмици. Как работите в тази обстановка, в посолството успяхте ли да се ваксинирате?
- Да се работи в такава среда, е истинско изпитание. Най-мъчителното е да осъзнаваш, че в тази ситуация ресурсите за помощ, с които разполагаш, са изключително ограничени.
В нормални обстоятелства бихме потърсили подкрепата на нашите колеги в различни индийски институции или в някое посолство на друга държава - членка на ЕС, за да се справим с конкретен тежък казус. Днес всички те също са изправени пред собствени предизвикателства, с голям брой заразени и карантинирани служители и работа в домашни условия.
Консулските служби на повечето държави са или изцяло затворени, или работят в крайно намален състав.
На този фон бих искала вашите читатели да знаят, че българското посолство в Делхи не е затваряло нито за ден от началото на пандемията миналата година и независимо колко е тежка ситуацията в момента и колко по-тежка тя може да стане оттук нататък, то винаги ще остане отворено за български граждани и до последно ще се опитва да помага.
Малка част от
нас успяха да
получат първа
доза ваксина
Предстоеше много скоро да получим и втората си доза, но това засега явно се отлага за неопределен период.
В посолството спазваме безпрецедентни мерки за сигурност, работим на ротационен принцип в офис и в домашна среда, излизанията извън комплекса на посолството се случват само ако ситуацията го налага.
Временно съм забранила достъпа на външни посетители в посолството. Самодисциплината и взаимната подкрепа ни помагат да преминаваме по-лесно през този труден период. Едно от малкото неща, които успяват да ми донесат радост в момента, е да научавам всяка сутрин, че моите колеги в посолството и техните семейства са добре.
- Индия е огромна страна, но имате ли сигнали за проблеми някъде с български граждани, които да са заболели сериозно и да не могат да получат адекватно болнично лечение?
- За наша радост няма много такива сигнали. Следим отблизо състоянието на двама български граждани, които се намират в заведение за изтърпяване на наказания в един от индийските щати и които бяха заболели от коронавирус.
В непрекъснат контакт сме с тях, с техните адвокати и с компетентните институции на щатско ниво и правим възможното те да получат адекватно лечение. Последната информация, която имаме за тях, е, че състоянието им постепенно се подобрява.
- Има ли въобще приблизително точна информация колко българи към този момент могат да се намират в Индия? Включително и такива, които да живеят по ашрами?
- Бих искала да припомня, че от много години не съществува задължение за българските граждани да информират за своите пътувания или да се регистрират в посолството, което прави много трудно събирането на информация колко и какви български граждани се намират на територията на такава огромна държава като Индия.
Разполагаме с косвени данни, че в цялата страна в момента има общо около 150 български граждани, по-голямата част от които са дългосрочно или постоянно пребиваващи. С нас се свързват спорадично хора, търсещи информация за начините за пътуване до България. Търсят ни макар и рядко и българи, които имат нужда от издаване на временни документи за пътуване, за да могат да се приберат в България.
- Как да си обясним това, че по време на първата вълна на пандемията миналата година нямаше такава голяма смъртност сред индийците, тогава се говореше за това, че много от тях имат БЦЖ ваксина или пък, че приемат хидроксихлорохин заради маларията... Сега вероятно става дума за мутация на вируса, защото смъртността е ужасяващо висока?
- По време на първата вълна на пандемията миналата година нямаше и толкова високо ниво на заболеваемост и толкова бурно разпространение на вируса. За да илюстрирам колко бързо ни връхлетя това “цунами”, ми се иска да припомня няколко цифри: в средата на февруари в цяла Индия с население над 1,3 милиарда души се установяваха средно около 11 хиляди нови случая на ден. В средата на април те бяха вече над 250 хиляди, а в първите 10 дни на този месец бяха постоянно 350-400 хиляди. И това е бройката само на тези, които статистиката успява да обхване и на тези, които са се тествали.
Подобна е и ситуацията със смъртните случаи. През февруари хората, които губеха дневно битката с вируса, бяха средно около 90, към средата на април те бяха над 1500, а днес продължават да са над 3500 души на ден.
Едно от възможните обяснения за високата смъртност се съдържа в отговора ми на първия ви въпрос: здравната система в Индия не беше подготвена да се справи с тази непропорционална криза.
При тази втора вълна на пандемията в Индия най-тежко засегнати бяха слабо урбанизираните, предимно селски и земеделски региони в страната, с много по-ниско ниво на здравеопазването и почти напълно липсваща болнична инфраструктура.
Наличната здравна инфраструктура не само там, но и в най-големите индийски градове не успяваше да поеме непосилния брой пациенти, нуждаещи се от интензивно лечение.
Не съм специалист и не мога да дам точен отговор дали мутация на вируса причинява тази висока заболеваемост и смъртност.
Опасявам се, че дори и специалистите в момента не биха могли да ви отговорят с някаква доза на категоричност и точно липсата на изчерпателни данни за различните мутации на вируса, които се разпространяват в Индия, както и за техния потенциал да доведат до нови развития на пандемията, включително и в глобален мащаб, е това, което буди безпокойство у мен.
Тепърва предстои да получим отговори на въпросите дали тези щамове са по-заразни и причиняващи по-тежко протичане на болестта, както и дали успяват да избегнат ваксините.
Във всеки случай свидетели сме как
тези мутации се
разпространяват
с притеснителна
скорост
и извън пределите на страната.
Силно засегнати са вече и съседните на Индия държави Непал, Бангладеш и Шри Ланка, както и обичаните от много туристи Малдиви. Още по-притеснителното е, че тези мутации вече се откриват и в най-близките ни съседки Гърция и Румъния, наред с много други държави по света.
Ставащото в Индия в момента съвсем не е далечен проблем за нас. По време на подобни пандемични взривове разстоянията се скъсяват много бързо и опасността от нова, много по-страшна вълна на разпространение на вируса в света, в Европа и в България, за съжаление, едва ли е отминала.