Трети вот за година ще е крах за всички политически сили
С назначенията назаем от БСП Радев дава знак с кого протестните партии са склонни да си партнират
На 4 април гласува ново поколение - млади, радикални, обитаващи свой свят в социалните мрежи, и възпламеняването му около песен, идея, личност става светкавично
Купен, контролиран и корпоративен вот машините няма да предотвратят
Дори и с добър резултат ГЕРБ едва ли ще участва в управленска коалиция след изборите на 11 юли
- Какъв знак дава президентът Радев със състава на служебния кабинет, г-жо Димитрова?
- Два по мое мнение са най-важните сигнали. Първо, как президентът си представя прототипа на едно бъдещо парламентарно избрано правителство, с което би се чувствал комфортно да работи. Второ, сигнал към политическите сили и кръгове, на които ще разчита в своята кампания. Основен елемент в този ребус е интегрирането на БСП в управлението. Тя е необходима на Радев за президентските избори, но се отхвърля от т.нар. протестни партии като част от статуквото. Поради това чрез назначенията в различните ешелони на служебното правителство Радев ще се опита да покаже с кои кръгове в БСП тези политически сили са склонни да си партнират и така да направи по-плавен завоя към бъдеща коалиция. Защото повторно отхвърляне на БСП като коалиционен партньор силно би затруднило кандидатпрезидентската му кампания.
- Сама казахте пред медии, че в момента се тестват обществени нагласи държавният ни глава Румен Радев да се сдобие с повече правомощия и ресурси. Прокарване на път към президентска република ли е това?
- Когато преди месец направих този анализ, идеята изглеждаше екзотична на мнозина. Сега виждам, че се подема от леви анализатори, от партии и пр.
Моето разбиране е, че не става въпрос за обичайните заподозрени – конфронтацията премиер-президент и придружаващите ги опорни точки, а за поне три сериозни структурни предпоставки, водещи до такъв извод.
Първо, фрагментираните партии на протеста имат нужда от по-силен център на власт. Отдаването първоначално на по-церемониални, а постепенно – и на по-съществени правомощия е стъпка в тази посока.
Второ, делегитимирането на политическите партии особено от институционални позиции, каквато линия беше подета от Радев, е класическият път за преход към увеличени президентски правомощия.
Политическата история е пълна с такива примери. И трето, при липсата на желание или възможност на Слави Трифонов да лидира своя политически проект, най-логичният ход е да го препозиционира като президентска партия. А доколкото мажоритарността е алфата и омегата на ИТН, ще се търси как мажоритарно избраният президент да се сдобие с повече правомощия. Президентска власт при слаби партии е опасен за България вариант и искрено се надявам да не се случи.
- Очаквате ли това временно правителство да излезе извън рамките на основната си цел - да организира честни избори?
- Самият Радев ясно заяви, че е дал задача на своето правителство да “освети състоянието на държавата”, т.е. този приоритет е поставен редом до организацията на изборите.
Само по себе си това не е проблем, но правителството ще трябва да ходи по много тънък лед. От една страна, има обществени очаквания да се разбере има ли скелети в гардероба на ГЕРБ и ако да, какви са те. От друга, всякакви съмнителни назначения с лобистки привкус, каквито вече се появиха, подозрения в зависимости или просто заместването на едни некомпетентни хора с други такива лесно могат да обърнат обществените настроения. Тук максимата “калинките ми са по-добри от калинките ти” няма да сработи.
- Каква ще е съдбата на ГЕРБ?
- Ако говорим в краткосрочен план, в следващия парламент ГЕРБ почти сигурно ще остане в опозиция. Този период, независимо колко ще продължи, е ключов за оцеляването му. Лакмусът за това дали една партия е жизнеспособна или не, е успешното ѝ преминаване през опозиция. Ако събере компетентни и силни парламентарни гласове, съзвучни с днешните реалности, а не като извадени от нафталина, ако покаже способност за промяна и съумее да бъде коректив на политики, това ще му придаде различен облик и убедителност особено в среда, в която често ще се формират ситуативни мнозинства.
В по-дългосрочен план бъдещето на ГЕРБ ще зависи и от развоя на проекта ИТН. Двете формации стъпват на сходен профил избиратели, разчитат на тяхната прагматична ценностна амбивалентност, а следователно – и на бърза промяна в настроенията им. Ако формацията на Слави Трифонов влезе самостоятелно във властта, тя неминуемо ще започне да се превръща в системна партия и да губи антисистемните си избиратели.
При такъв развой един по-обран, компетентен и модерен ГЕРБ би могъл да върне позициите си в център-дясно. Ако обаче, за да избегнат топенето, създателите на ИТН я позиционират в “президентска” партия, каквито признаци на сдвояване вече се наблюдават, тогава ГЕРБ я очаква сериозен идеологически и политически сблъсък.
- Ще има отрезвяване от “Има такъв народ”, но без бонус за останалите партии, прогнозира политоложката Румяна Коларова. Какво означава това на езика на социологията?
- Според мен грешката, която се допуска, е, че се изхожда от това какво мислят за Трифонов хора, които не са гласували за него. Социологията показва, че на 4 април излезе да гласува голяма част от едно ново поколение и профил избиратели – по-млади, със силен емоционален заряд, радикални във вътрешните си убеждения, обитаващи свой относително затворен свят в социалните мрежи, в който т.нар. групово заразяване и възпламеняване около песен, идея, личност и прочее протича със светкавични темпове. Част от тях са ценностно глобалистки, проевропейски настроени - те избраха “Демократична България”.
Другите са прагматично патриотично ориентирани, не непременно идеологически враждебни, но силно подозрителни към намеренията на Запада. Досега наказваха политиците с презрение и неучастие в изборите, а сега намериха своя идол в лицето на Слави Трифонов. Така настроени са по-голямата част от “новите избиратели” – те предпочетоха ИТН. Описвам само първите видими щрихи на това поколение, което в голяма степен остава непознато. Партии като ИТН очароват преди изборите и често разочароват след тях, когато поемат отговорностите на управлението и стане ясно, че не са “златната рибка”, изпълняваща незабавно желанията на суверена, нито пък няколко ефектни, а понякога – и чисто дефектни обещания.
- Вещаят вход на патриотите, ако се обединят, в 46-ия парламент и отпадане от него на “Изправи се! Мутри вън!”. В този сценарий ГЕРБ се сдобива с партньор, а Слави губи един от своите. Променя ли това картинката съществено? И какви са другите възможни сценарии?
- През последните години в целия свят, не само у нас с възхода на социалните мрежи и популистките лидери решението за гласуване се измества все по-близо до изборния ден. Което чисто обективно затруднява ранните прогнози, особено сега, когато в България се разместват толкова пластове – икономически, политически, геополитически, някои говорят за разместване дори на криминалните.
Към момента най-вероятни изглеждат два сценария: ръст на протестната вълна с общ резултат на т.нар. протестни партии близо до парламентарно мнозинство. Въпреки противоречията между тях поне на първо време те биха могли да формират правителство.
Вторият сценарий е лек ръст на протестните партии, но без постигане на мнозинство, особено ако в парламента влязат националистически или антисистемни партии (патриотите под някаква форма, “Възраждане”, партията на Божков и пр.), което би намалило относителната тежест на “големите”. Тогава вариантът би бил правителство с евентуална подкрепа на БСП, какъвто модел е заложен в служебното правителство на Радев.
ГЕРБ, дори и да постигне добър електорален резултат, не смятам, че ще участва в управленска коалиция. Но може да покаже смислена опозиционност, каквато липсваше в миналия парламент.
- Очаквате ли с промените в Изборния кодекс да дойдат повече гласове от българи зад граница? И кой би спечелил от това, ако отговорът ви е положителен?
- Логично е да дойдат повече гласове особено като се има предвид активизацията на нашите сънародници на изборите на 4 април. Не може обаче да се каже точно колко, тъй като за първи път от 2016 г. падат ограниченията за секции извън ЕС, а през това време много неща се промениха. Екстраполация на сегашните тенденции сочи, че основните печеливши биха били ДПС, ИТН, “Демократична България”.
- Ще направи ли машинният вот изборите по-честни?
- Ще минимизира грешките в изборните протоколи и ще намали броя на недействителните бюлетини. Основните недъзи на изборите у нас обаче – купен, контролиран и корпоративен вот, не могат да бъдат решени от машините. Надявам се също така ЦИК да направи широка кампания за тестово гласуване с машините особено в малките населени места. Много избиратели, най-вече по-възрастни, изпитват притеснения от този вид вот и няма да е честно това да ги откаже от гласуване.
- Юли предполага ли по-ниска активност и лек възход на партиите на статуквото? Или възроденият интерес към политиката ще докара повече хора пред урните?
- При над 20 национални избори в България един-единствен път сме имали летни избори – на 5 юли 2009 г., когато гласуваха малко над 4 млн. души и ГЕРБ спечели убедителна победа над тогавашните партии на статуквото. Различното на сегашните избори е, че няколко фактора действат едновременно в различни посоки. След година ограничения заради коронавирус пандемията вероятно повече от обичайното за началото на юли млади и мобилни хора ще ускорят своите пътувания, почивки, включително ще се върнат към работата си в чужбина. При по-възрастните пък не бива да се подценява емоционално-технологичната бариера на машинния вот, която в определени граници също може да дърпа активността надолу. Същевременно силната политическата конфронтация и усещането за реален залог ще мобилизират повече хора да отидат до урните, в това число и такива, които в последните години не са се чувствали представени в политическия живот. Ако не настъпи някакво силно разочарование, като сумарен резултат очаквам малко по-висока активност, отколкото на 4 април, вероятно около 3 млн. и половина избиратели.
- Ако вотът на 11 юли е подготовка за президентския през есента, как ще завърши?
- Хипотези за изход от президентския вот можем да имаме едва когато станат ясни основните кандидати. Преди това всяка сметка е, както се казва, “без кръчмаря”. Няма short cut от парламентарния към президентския вот и ничия победа не е предопределена.
- Очаквате ли трети парламентарен вот?
- Трети парламентарен вот в една година би бил крах за политическите партии и система. Надявам се, че няма да се стигне до това.
CV
l Родена е в София
l Доцент, д-р на философските науки
l Завършила е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски"
l Има специализации във Франция и САЩ, ръководител е на над 80 национални и международни изследователски проекта
l Създател и управляващ партньор е на социологическата агенция “Алфа рисърч"
l Член е на Европейската асоциация на изследователите на общественото мнение и маркетинга (ESOMAR)
