Дали Нинова не съжалява, че през 2016 г. не подкрепи Цецка Цачева?
Миналата седмица БСП я сполетяха 2 застрахователни събития. Първото - някой дал кураж и пари на Жан Виденов да направи нова партия, та да дръпне малко червен електорат. Второто – вътре в самата БСП възникна нова партийна клика, озаглавена “идейно-политическо обединение “Платформа Социализъм 21 век”. Заглавието е двуетажно – сигурен признак, че тази формация плаче за редактор. Но същността е проста - Нинова вън!
Не ѝ върви на БСП. Аз дори очаквах китайската ракета “Чанчжън” да падне върху сградата на “Позитано”, но това, слава Богу, се размина. Който и да е взел столетницата на мерник, явно няма пряка връзка със Си Дзинпин.
Червеният разкол си тлее и припламва поне от 3-4 години, но сега лумнаха пламъци до небесата.
Това противоречи на човешката природа . Пред избори и най-изпокараните партии се сплотяват, защото това е първичният инстинкт на всеки партиен активист. А тук – точно обратното. Подобно на римлянина Гай Муций Сцевола социалистите сами пъхнаха ръката си в огъня и не я вадят. Но някой трябва да им напомни, че Сцевола е бил левичар, а пожертвал дясната си ръка. БСП прави обратното.
Ако към мъките на БСП добавим и изчегъртването на ГЕРБ, явно в ход е план за синхронизирано доубиване и на лявото, и на дясното. Двете “системни партии” трябва да се свият, а на тяхно място да се настани нещо ново и надпартийно. Неслучайно Слави повтори старата мантра, че вече “няма ляво и няма дясно”.
Но няма и нищо ново под слънцето. Същото се случи през 2017 г. във Франция. Тогава и двете водещи партии, социалистическата и републиканската, бяха изчегъртани чрез ловки задкулисни манипулации, а на тяхно място изгря звездата на Еманюел Макрон и неговото движение “Република, напред”, (La Rеpublique En Marche). В нашите условия аз бих го превел “Република, ходом-марш!” - заради зелените чорапи.
Любопитното е, че и Макрон, и маршируващото му движение се пръкнаха от утробата на Социалистическата партия, която почина в родилните мъки. После се оказа, че Макрон е президентът на най-богатите от най-богатите, но вече беше късно.
Щом такива схеми успяват и в най-старите демокрации, защо не и у нас?
Подобно на ГЕРБ, френската републиканска партия бе атакувана отвън с обвинения за корупция, но тя остана единна. Докато социалистическата партия сама си сложи въжето на шията. Водеща фигура в заговора бе самият ѝ лидер и отиващ си президент Франсоа Оланд, а бившата лидерка на социалистите Сеголен Роаял, която освен другото е и бивша на Оланд, дори се включи в предизборната кампания на Макрон.
И тук е същото. ГЕРБ поне е забъркал катеначото и се брани самоотвержено, докато БСП се самоубива с помощта на собствените си бивши. Имаме и атака от бивш лидер, и от бившата на бившия лидер, и от стъпилия на раменете на самата левица бивш ляв президент. Сигурно Нинова вече съжалява, че тогава не подкрепи Цецка.
Атаките срещу БСП са две – вътрешнопартийна и надпартийна. Вътрешната, която вероятно е дело на кръга “Станишев”, иска само да прогони Корнелия и да си върне контрола над БСП. Надпартийната иска много повече – БСП да не пречи на новия проект. Ако до 11 юли ГЕРБ и БСП се сринат още с по 5-10 пункта, следващият парламент ще е още по-скоропостижен и тогава служебното правителство ще се удължи с още поне 3 месеца, за да съвпадне с президентските избори.
След половин година радикално прочистване на администрацията и пренареждане на политическия елит вече ще имаме друга конфигурация на олигархията. С това ще се снеме едно мъчително противоречие – между интересите на националния капитал и натовската траектория на политиката. Дали политиката ще смаже капитала, или капиталът – политиката, все още е рано да се каже, но един ще бъде победен.
В тази игра глупакът е самата БСП и по-точно нейните по-извисени интелектуално аристократи, които си въобразяват, че прогресът е на тяхна страна. Бихме могли да я наречем “брахминска левица”, ако използваме термина на модния френския постмарксист Тома Пикети. Както е известно, брахмините са висшата каста в Индия, която в миналото е отговаряла за възгледите на по-долните касти.
Проблемът на левите брахмини в България е, че тяхното време още не е дошло. Те са за прогреса, но електоратът им изостава, дърпа назад. За разлика от Франция и Англия, тук високообразованите не гласуват за социалистите, а или за ГЕРБ, или за поредната синя коалиция.
Тук и сега много повече шансове има марката “Жан Виденов”, стига в нея да се вложат достатъчно инвестиции. Според мен поне 10 на сто от българите са виденовисти от седмия ден.
Те вярват фанатично в 3 мита - че от всички премиери на прехода само Виденов нищо не е откраднал, че хиперинфлацията през 1996 и 1997 г. бе дело на Сорос и че Жан бе предаден от своите Юди.
Те все още чакат Второто пришествие и вярата им не намалява, а се засилва с избледняването на спомена за 1997 година. Потенциалът им е огромен. Това са левите пенсионери с носталгични спомени за соца и паяжина на задника.
Това е и целият пулсиращ електорат на така наречените “патриоти” – “Атака” и НФСБ.
Читателят си спомня, че в началото тези партии се правеха на по-леви от БСП, критикуваха я за нейното предателство - десния уклон, и така засмукаха сериозна част от нейния електорат. После си свалиха маските и бяха изоставени, но територията на носталгичния ляв патриотизъм е свободна.
Знамето на Жан Виденов може не само да прибере всички заблудени леви овце в кошарата, но и да направи “националистите” излишни. Той има зелен светофар за същото, което стори и Костов, като създаде ДСБ и изсмука соковете на партията майка.
Да се добере до властта – едва ли. Но да погребе БСП с нейните брахмини, не е проблем, стига да си намери сериозен спонсор и достатъчно инвестиции. И ако остави нещата в ръцете на по-кадърни манипулатори. Това последното е най-голямото “ако”.
А че има заговор срещу БСП – има. На 4 април българският пенсионер бе в ужас, тъй като коронавирусът заразяваше по 4-5 хиляди на ден. Радев спокойно можеше да насрочи изборите за 23 май, когато пенсионерът щеше да се разходи спокойно до урната. Защо не го направи? Тогава всички се чудеха, а сега е ясно. Защото тогава БСП щеше да е пак втората партия, а ИТН щеше да е трета или дори четвърта.
Уви, замисълът е друг и БСП сама си сложи главата на гилотината и сама освободи острието. Молете се за нейната душа.
