Хомосексуализмът не е “заразен”, не може да промениш сексуалната си ориентация, ако нямаш предразположение. Към 5-6% са привлечени от хора от своя пол, друг 1% се определят като асексуални – сексът не ги интересува. За регреса в толерантността към тези групи най-голям принос има бездействието на държавата.
Това казва в интервю за в. 24 часа" доц. д-р Михаил Околийски, експерт на Световната здравна организация в офиса в София от 2014 г. Завършил е социална терапия през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен от същия университет. Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ. Има публикации в български и международни научни списания. Преподава на студенти в Югозападния университет.
- Доц. Околийски, само на 100 метра едни от други се очаква да се съберат участници в “Бургас прайд” и инициатори на контрапарад, какво имат да делят?
- Събития, свързани със заявката за повече толерантност към хората с различна сексуална ориентация, не са провокация или поставяне под въпрос на ценностите на българското общество или на патриархалните отношения, нито на традиционното семейство. Напротив. Познавам много хомосексуални хора, които живеят в дългосрочни партньорства, които не са промискуитетни, тоест не става въпрос за връзки с честа смяна на партньорите. Както в традиционните семейства, те отглеждат с любов, грижа и внимание деца в добро здраве и благополучие - осиновени или на единия от двамата родители.
Поводът да се напомни за правата на хората с бисексуално или хомосексуално поведение и острата реакция към тях на част от обществото са свързани с политически или геополитически аргументи. Има партии и НПО-та, които, за да печелят дивиденти, се опитват да насъскват различни групи от населението едни срещу други. Така се поощряват прояви на низки страсти и непризнаване на различния избор. Насърчава се увереност, че единствено твоята гледна точка е правилната. Науката категорично е доказала несъстоятелността на фалшиви послания, че хомосексуалността може да бъде “заразна” - че като видиш парад или прояви на любов на хора от един и същи пол, това може да промени сексуалното развитие на децата ти или ориентацията на близките ти.
- Няма очевидна полза от противопоставяне, какви дивиденти биха могли да се извлекат?
- Объркване в разбиранията на част от хората, които изповядват християнски и патриархални ценности. Създава се
несигурност, чувство,
че децата им са
поставени в риск
Всъщност никой не цели приобщаване към други възгледи. Възможен дивидент от внушението би могъл да бъде някакво облагодетелстване, спонсорство.
Самото развитие на алтернативната сексуалност не предполага подобен вид сугестия от външни фактори, например публични прояви като гейпрайд. Те са само напомняне към обществото, че имаме братя и сестри, които се различават от нас единствено по това, от какъв пол са привлечени сексуално.
- Личната ми “социология” от разговори в тази тема показва, че почти без изключение доминира позицията: нямам нищо против общностите с нетрадиционна сексуална ориентация, но не искам да ме занимават със спалното си бельо. Това осъдителна позиция ли е?
- Разбирам аргумента, но трябва да се има предвид, че дори и ние, разговаряйки сега, сме част от мейнстрийма - хора с хетеросексуална ориентация, които не се сблъскват с трудностите и отхвърлянето, които преследват хората с друга нагласа. Тяхното желание да се заявят, че съществуват, е начин да призоват съгражданите си за повече толерантност и разбиране. Не си даваме сметка, защото не сме част от тази група, но в ежедневието си те са непрекъснато стигматизирани и дискриминирани.
- По какво съдите?
- Знам от практиката си на психиатър, а и от научната литература, че имат множество
трудности в социалния
живот, за търсенето и
задържане на работа,
получаване на здравни
и социални грижи.
Категорично хората с различна сексуална ориентация нямат адекватен за тях достъп до медицински услуги. Говорили сме много, включително с представители на Министерството на здравеопазването, че общностите трябва да получават консултиране със специалисти по специфичните проблеми, с които се сблъскват, включително за превенцията на сексуалнопреносими заболявания като ХИВ, вирусен хепатит. В тази посока има голямо отстъпление от сравнително добрата толерантност в миналото. България търпи регрес. Тези хора са третирани различно.
Обществото казва
“няма нужда да ни се
навират в очите”
Смята за нормално мъж и жена да се държат за ръце, да се целуват и да показват форми на близост в обществото, но не и ако това са хора от един пол. Обикновено сексуалните малцинства са сочени с пръст, пренебрегвани. Вербалното или друго насилие често остават незабелязани. Проявите на нетърпимост и хомофобия в Европейския съюз се преследват от органите на властта и извършителите биват осъждани. У нас сексуалните малцинства не получават очакваната от тях защита от държавата.
- Нуждаят ли се от специална протекция?
- Категорично! Чувствителност за проблема трябва да има и в органите на реда, и в правораздавателната система. През годините станаха доста хомофобски убийства, включително в сърцето на София, в Борисовата градина, има множество случаи на агресия. За съжаление, тези прояви се насърчават от някои неправителствени организации и партии, които пригласят в хора на социалната нетолерантност.
Да, аз не се интересувам от подробностите в интимния живот на хората с различна сексуалност, но съм убеден в правото им да имат свободата да се самоопределят. Много държа на това. Така както искам аз да мога в личния и обществения си живот да съм свободен да следвам убежденията си, без да трябва да се съобразявам с мнението на някой, които има различна от моята гледна точка. Не се чувствам заплашен от мислещите и чувстващите различно, напротив. Многообразието прави всеки човек ценен, а обществото - зряло. Отношението към най-слабите маргинализирани членове е
визитната картичка
за цивилизованост
на обществото
- По-конкретно с какво друго бихте обяснили хомофобията?
- Няма биологично обяснение, хомофобията не е вродена, а заучена в процеса на социализация. Резултат е на семейното възпитание вкъщи, на уроците от казаното и неказаното в училище, от влиянието на компанията, в която растеш и оформяш възгледите си. Във всяка от тези фази има пропуски и най-осъдително е ненаправеното от държавата. Пред в. “24 часа” и преди съм коментирал белите петна от липсата на здравно образование в детските градини, в училищата, от израстването в неведение, че 5-6% от населението имат различна сексуална ориентация и това е нещо нормално. Един от плодовете е хомофобията. Но също толкова дискриминационно е отношението към психично болните и изобщо към различните, в някои общества дори към жените. Говоря изцяло от позиция на науката, не от някакви си мои теории.
Професионално съм посветил живота си на мисията за интеграция на хора с психични разстройства и изобщо на онеправданите групи. В същата посока работи и Световната здравна организация. Преди вече доста десетилетия
СЗО извади
хомосексуалността
от списъка на
психичните болести
- Щом дори СЗО - “последната инстанция” в експертизата за здравето, е била в заблуждение, вероятно е обяснимо и за “улицата”, но там промяната може би няма да стане само с резолюция от днес за утре?
- Права сте, дори много колеги все още не правят фините разлики в концепциите за психичното здраве и за сексуалната ориентация. Благодарение на професорите ми в Хумболтовия университет
не съм се изкушавал
да чекмеджирам
който и да е
тип поведение
Професионалният жаргон нарича така затварянето на неблагодатна тема на място, дето не се вижда - да си стои там като феномен и да не създава работа.
Човешката сексуалност може да претърпява метаморфози: човек със семейство, с деца, да се осъзнае като хомосексуален. Това не би трябвало да е драма, която да доведе до житейски крах или самоубийство.
Не може да бъдеш изкушен да станеш хомосексуален, ако нямаш предиспозиция за това. А основното оръжие на хомофобията е да твърди, че традиционното ни общество и нашите хетеросексуални деца са в риск.
- В какво се изразява предразположеността към хомосексуалност, която посочихте?
- Свързана е с генетиката, с биологичните констелации на двамата родители, не може да се каже предварително дали един човек ще се роди със или без предиспозиция. Взаимодействието между анатомия, физиология, репродукция и всички биологично детерминирани процеси водят до това да сме различни. Както един човек, предразположен да е невротичен, няма да се трансформира във флегматичен, така е и със сексуалната ориентация. Върху предиспозицията влияят отделни фактори от средата по време на различните възрастови периоди.
- Към общностите с нетрадиционна сексуалност се самопричисляват асексуалните хора, реално ли е това състояние?
- Категорично не става дума за патология, въпреки че много хора бъркат асексуалността с липсата на възбудимост. Асексуалните хора са около 1% от населението - много по-малко от хората с бисексуално и хомосексуално поведение, но това, че нямат сексуално влечение, не означава липса на потребност от емоционален контакт. Право на всеки човек е да се самоопредели като някакъв и като какъв иска да бъде възприеман. На тази основа може би има тренд асексуалните хора да се самопричисляват към ЛГБТ общността. Това е особено видимо като мода сред тийнейджъри, които подражават на популярни идоли. В по-късна възраст обикновено влизат в руслото на хетеросексуалността, но в различните периоди на живота си младите хора търсят някакви ниши на комфорт, в които да се чувстват щастливи.