Политиката на Тел Авив за етническо прочистване, която стигна до Източен Йерусалим, обедини както никога досега всички палестинци
Тези дни екзалтирано се говори за новата палестинска интифада, която сипе по израелските глави не камъни, а ракети. Това наистина звучи толкова екзалтирано, колкото преди това Джаред Кушнер обясняваше, че т.нар. Сделка на века, на която той бабуваше, ще сложи край на израелско-палестинския конфликт веднъж завинаги.
Не знам дали тогава дори жена му на Кушнер - Иванка Тръмп, е повярвала на тия думи, но днес Израел има много по-сериозен проблем от заревото от снарядите, с които “Хамас” и “Ислямски джихад” осветяват небето на Тел Авив.
Във военно отношение Израел е в състояние да се справи с всяка заплаха, идваща от палестинските автономни територии. Това, с което не може да се справи, са самите палестинци, които живеят не в териториите, а в рамките на самата израелска държава. Просто защото, както самите евреи до болка знаят, не може да съществува “окончателно решение” за цял един народ.
Защо този път
е по-различно?
Една от най-важните отлики от времето на предишните палестински интифади се състои в това, че след последните мирни договорки и нормализирането на отношенията на Израел с няколко арабски страни палестинците вече не разчитат, че някой отвън ще им помогне. Даже и на думи. Те вече знаят, че могат да разчитат единствено на собствените си сили и ресурси.
Освен това има и друго важно нещо. За разлика отпреди, в последните събития, които иначе пак ескалираха от Йерусалим и джамията “Ал Акса”, тук участват всички палестинци - тези, които са граждани на Израел от 1948 г., живеещите в Йерусалим, тия от Западния бряг, а също и тия от Газа, че даже и живеещите в чужбина.
В момента палестинците изглеждат по-обединени отвсякога - палестинските християни и мюсюлмани, ислямистите и националистите. В защита на йерусалимската светиня “Ал Акса” въпреки израелските блокади по пътищата всеки ден пътуваха хиляди палестинци - от Яфо и Хайфа, от Галилея на север и Негев на юг.
Палестинците се
самоорганизират
Те отдавна нямат доверие дори на собствените си лидери. Нито на тези в Газа, нито на тези в Рамала. Президентът Махмуд Абас и старата му гвардия са на доизживяване, напълно изолирани, безнадеждно дискредитирани, раздиращи се от вътрешни противоречия и котерийни разпри. От 15 години палестинците не са имали избори, а наскоро Махмуд Абас отново ги отложи. Този път претекстът бе, че Израел не позволява на живеещите в Йерусалим палестинци да гласуват. Но който и палестинец да попитате, ще ви каже, че Абас не иска да има избори, защото ще ги загуби.
Изоставени от света и отчаяни от собственото си ръководство, палестинците всеки ден от живота си прекарват в своеобразен театър на абсурда. Те губят домовете си, земята си, правото си да работят, да пътуват, да учат, въобще да водят нормално съществуване.
Сега светещите в нощното небе ракети, изстреляни от Газа, са много впечатляващи за световното обществено мнение, което иначе не забелязва терора на ответната страна, който се осъществява над палестинците всеки божи ден с една нетърпяща възражение формална законност.
Наистина, както казва Гьоте, най-трудно е да видиш това, което става пред очите ти.
Израел не е спрял да изселва палестинци от родните им домове, да отчуждава имотите им, да конфискува земите им и да ги продава или преотстъпва чрез фондации на еврейски заселници.
Проблемът този път не тръгна от Газа, а
самоделните
ракети по
иранско ноу-хау
са само
следствие
от искрата, запалена в Йерусалим. И не става дума само за контролните пунктове или блокадата и израелския обстрел на “Ал Акса” по време на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Проблемът се състои в това, че еврейските екстремисти се опитват да стъпят в арабските части на Източен Йерусалим.
Кварталът “Шейх Джара”, който сега е във фокуса на новинарските емисии, е изцяло арабски, но преди войната от 1948 г. там е имало и еврейски имоти. Обаче.
Днешните израелски закони са такива, че всеки еврейски собственик има право да си върне имот, който е загубил, а палестинските собственици нямат никакви права за това. Точно обратното. И става така, че йерусалимските араби сега са изправени пред
организирана кампания
на израелската държава
да ги прочисти
Така както това се случи по-рано и в Тел Авив. И продължава да се случва. В Яфо някои от имотите на палестинци, напуснали по време на войната от 1948 г., са заети от доживотни наематели - други палестинци, притежаващи израелски документи за самоличност. Израелските власти обаче започнаха да разпродават тези имоти на баснословни цени, които наемателите не могат да си позволят, и, разбира се, появата на израелски купувачи предизвика напрежение.
Такива неща се случват и в градовете на север, и в селата на юг. Наскоро стана известен един своеобразен рекорд - палестинското село Ал Аракиб в Негев беше разрушено от израелски булдозери. За 186-и път.
Израелската държава е могъща машина, която непрекъснато завзема с брутална сила все повече територии далеч отвъд границите, установени през 1967 г. Вече е невъзможно да има формула за две държави, защото Израел отдавна се е отказал от опцията да толерира друга политическа идентичност.
Сюжети със съборени къщи, изселени семейства, изкоренени с булдозери маслинови градини има из цялата страна, но когато израелската кампания за етническо прочистване стигна до Йерусалим, това възпламени с нова сила палестинците. Така свещеният град се превърна в епицентър на бунтовете.
Израелската политика направи така, че обедини всички палестинци - от Газа до Западния бряг, включително и тези, които са граждани на Израел и на неговата “вечна столица” Йерусалим.
Цялата досегашна стратегия да бъдат противопоставяни различните групи палестинци, изглежда, рухна под действията на самите израелски власти. Ето защо Израел трябва да се плаши най-вече от себе си, не толкова от самоделните ракети, които прехвърчат от Газа.
