Три пъти отлагах 16 концерта с филмова музика, но вече ще се случат
С Александрина Пендачанска, с която сме заедно от бебета, правим фестивал в Копривщица, на който и двете ще пеем
Хилда Казасян излиза от джаза в последното си турне, или почти. Заедно със своите колеги, с които е на една сцена от години, представя популярна филмова музика, но с нови аранжименти, направени от джаз музикантите Христо Йоцов и Живко Петров. Първият концерт ще бъде на 13 май в Хасково, на следващия ден ще гостуват в Сливен. На 19-и ще бъдат в Пловдив, а на 21-и и 28-и ще са съответно в Смолян и Асеновград. Засега са планирани дати до средата на октомври.
- Музикалният живот най-после започна да се раздвижва. Разкажете за турнето, което започвате съвсем скоро, г-жо Казасян?
- Три пъти отлагах миналата година тези 16 концерта, но вече ще се случат. С тях стартира втората част от нашето турне. В първата направихме над 20 концерта. В този мултимедиен спектакъл изпълняваме едни от най-любимите и познати мелодии от български филми като “Любимец 13”, “Козият рог”, “Адаптация”, “Вчера”. Аранжиментите са направени от джазови музиканти - Живко Петров и Христо Йоцов. Те са с мен на сцената заедно с Димитър Карамфилов, Мишо Йосифов и Плевенската филхармония с диригент Борислав Йоцов. Специални гости са Теодосий Спасов и Васил Петров. На изминалите концерти събудихме интереса към старите български ленти на много млади хора, които казваха, че
дадено парче много
им е харесало и искат
да гледат филма
А иначе тази година на изолация беше много важна да си дадем сметка кои неща ни правят истински щастливи. И сега, когато малко по малко започваме да влизаме в нормалния си ритъм на живот, много отчетливо се отделят нещата, които преди сме правили просто по инерция и по задължение, както и тези, които радват сърцата ни. В този смисъл тази година свърши фантастична работа.
- Освен музиката кое друго ви прави щастлива?
- Ето едно събитие, което тепърва предстои - с Найо Тицин и Александрина Пендачанска, с която сме заедно от бебета и я чувствам повече от сестра, ще направим фестивал в Копривщица. Организираме го заедно с общината там. Това е нещо, за което отдавна мечтая, но заради забързаното всекидневие и невъзможността да се спрем за малко, за да го замислим и подготвим по най-добрия начин, досега не е могло да се случи. Найо и Александрина имат къща в Копривщица от няколко години и преоткрихме това място, казахме си, че там има толкова много история и атмосфера и ще бъде прекрасно да го свържем с изкуствата. Фестивалът ще бъде от 25 до 30 август.
Ще го открият Поетите, едни от най-талантливите актьори в България,
които ни припомнят изключително красиви стихове. На следващия ден Люси Дяковска ще представи своята мюзикълна програма заедно с Плевенската филхармония, която пък ще съпътства целия фестивал. На следващия ден именно с тези музиканти Александрина Пендачанска ще бъде на сцената с нейния спектакъл “Това съм аз”. Четвъртата вечер аз ще направя концерт, като част от турнето, с всички тези музиканти, за които вече ви разказах. Фестивалът ще бъде закрит от “Акага”. Концертите ще бъдат на открита сцена в центъра на града, едно фантастично място, все едно извадено от приказка. Мисля, че ще стане много романтично и истинско, защото е изчистено от всякакви допълнителни ефекти.
- Винаги работите с голям екип от музиканти, в професионално отношение сигурно вече се разбирате и с поглед. Но все пак става въпрос за различни характери, как успявате да се напаснете емоционално?
- Няма как да работиш непрекъснато с хора, които не обичаш истински. Като цяло харесвам дългосрочните неща и много ми се иска
последният тон, който
ще изпея някога,
да е със същите тези хора. Работим заедно от много дълги години и те са ми изключително близки приятели, с тях се чувствам като у дома си. Най-хубавото е, че превръщаме тези концерти във фантастично преживяване. Нямам търпение да тръгнем на турне, защото, освен че ще сме на сцената заедно, след това да си седнем в кръчмичката, толкова ми е хубаво и спокойно с тях. Много са истински и по детски чисти, те са едни от най-близките хора в живота ми. И това страшно много си личи на сцената, може би оттам идва това въздействие, което успяваме да предадем на хората. Всеки работи и за другия, толкова сме станали близки, че егото е спряло да има значение, тогава на сцената си само в услуга на другия.
За догодина подготвяме една нова програма със световната филмова музика и естествено ще бъде със същите хора.
- Много дълго време нямаше концерти, какво ви казваха хората през този период?
- Имат огромна нужда от това и малкото концерти, които направихме миналата година, го доказаха с препълнени летни театри. Но аз погледнах по малко по-различен начин на тази ситуация. Събрах се в себе си, смирих се. Не намирах за подходящо да правя концерти, беше ми неудобно да каня хората на място, на което би могло да има риск. Миналата пролет имах приказно време за двете с дъщеря ми вкъщи.
- Какво правехте?
- Аз съм домошар и страшно много обичам да съм си вкъщи, да готвя някакви неща, да си подреждам къщата, да си купувам цветя. Не обичам да ходя в магазини за дрехи, но в тези за цветя и неща за дома си правя моята шопинг терапия. Веднъж в седмицата ходех и в “Като две капки вода”, което ме държеше в кондиция, започнах да си възобновявам английския.
- Дъщеря ви Надежда-Мари как се справя в тази ситуация?
- Изключително се учудих и впечатлих от цялата ни среда с близки деца какво чувство за отговорност имат. Приеха ситуацията каквато е, въпреки че за тях е най-трудно. На 18 години да не можеш да се виждаш с приятели, да няма къде да излезеш, даже не мога да си го представя. Но те го приеха с идеята, че трябва да пазят хората около себе си, бяха най-отговорни. Самата аз излизах веднъж в седмицата заради “Капките” и имаше случаи, в които виждах възрастни хора, които всъщност трябваше да пазим, а те се разхождаха без маски в магазините. В същото време детето ми седеше вкъщи, за да пази хората. Чувствах се, все едно живеем в две паралелни реалности. За пореден път си казах, че нещата не се случват както трябва, едно нещо или се прави, или не.
- Съвсем скоро тя завършва училище, нали?
- Да, но
тя е като мен, не обръща
особено внимание на бала
Сега започна да се оглежда за тоалет. Не мога да повярвам, че е в 12-и клас, времето не минава, то лети.
- Къде ще продължи образованието си?
- Една година ще остане тук, има си планове. Мисля, че ако добре си си свършил работата първите години като родител, децата най-добре могат да намерят пътя си и начина да бъдат щастливи. Нищо друго няма значение освен това да са здрави и щастливи. Колкото по-рано разбере човек, че трябва да гони щастието си, а не какво налага обществото, толкова по-лек, приятен и спокоен става животът му. Според мен болните амбиции, които имат някои родители, нанасят огромни вреди на психиката на децата.
- Като дете сте свирили на пиано, но в музикалното училище учите ударни инструменти. Защо?
- Беше много смешна история. Христо Йоцов, който е един от най-фантастичните музиканти и барабанисти в България, е мой първи братовчед. Така че по някакъв начин това е инструмент, който ми е бил интересен, и слушайки го, наистина ми е харесвало много. Когато трябваше да кандидатствам в музикалното училище, проблемът с пианото се реши, след като родителите ми видяха, че моята овенска същност няма как да седи на едно място по 5-6 часа. Непосилна задача за щур Овен, каквато бях аз като дете. Не мога да си спомня по каква причина трябваше да избирам между флейта и ударни инструменти. Пак не мога да кажа по каква причина единственият инструмент, към който нямам отношение, не ми въздейства, е флейтата, казвам го с огромно извинение към всички флейтисти. И някак естествено си дойдоха ударните инструменти.
Бях в четвърти клас, когато за първи път се срещнах с моя професор - Добри Палиев, който вече не е между нас. Никога няма да забравя този момент, помня дори, че беше облечен с пепитено сако. От мига, в който се запознахме, аз се залепих за него и той се превърна във втори мой баща. Научи ни да обичаме музиката. Усещаше всяко мое емоционално състояние само от изсвирването на десет тона. Чува пет акорда на вибрафон и ми казва: “Хилда, ти си влюбена”. Научила съм толкова много неща от него не само за музиката, но и за живота. Неслучайно школата му е известна по целия свят.
- Но заедно с ударните и пеете от съвсем малка.
- Преди програмата с филмова музика направихме близо
40 концерта в цялата страна
с най-хубавата музика,
написана от моя баща
Най-отговорното нещо, което съм правила изобщо. И събирайки с Христо Йоцов материал от националното радио и националната телевизия, беше много смешно, защото чувам някакви детски песнички, поглеждам и чета с изненада собственото си име като изпълнител. Имам доста такива записи в години, от които даже нямам никакви спомени, толкова малка съм била. Бях нещо като черноработник. (Смее се.) Винаги съм пяла чистичко, със солфежа очевидно съм била добре и в момента, в който имаше нужда някой да изпее нещо детско и да стане бързо, татко ме водеше и аз изпявах за пет минути това, което се искаше.
- Вили Казасян беше ли критичен към вас в музикално отношение?
- Беше изключително широко скроен човек във всяко едно отношение. Това касаеше и възпитанието му към мен, доста отгоре-отгоре, в най-добрия смисъл. Без никакви амбиции. В музикалното училище непрекъснато имахме продукции в 11-и и 12-и клас, той дойде на една от тях и както мама тогава каза:
“Боже, ама това дете
било доста талантливо”
Получавала съм съвети, но само когато ги потърся. Беше изключително деликатен човек и никога не ми е помагал, пробутвайки ме някъде. Напротив, точно обратното. Безкрайно съм благодарна на татко за това, защото си минах по редови път. След академията човекът, който ме поде, беше Христо Йоцов.
- Всички музиканти говорят с огромно възхищение за баща ви.
- Двама човека вкараха един различен музикален стил в България - татко и Александър Бръзицов. Баща ми направи и така, че оркестърът на радиото да се казва “Бигбенд”. Има огромна заслуга за това джазът да не е мръсна дума в страната ни. Помогнал е на толкова много млади и талантливи музиканти. И най-важното е, че всичко това го е правил, без никой да разбере, с лекота. Има хора, които не могат да бъдат заменени, и един от тях е татко, казвам го с огромна обич и благодарност, че съм част от него.
- Кое е най-важното нещо, на което ви е научил?
- Много са нещата, толкова много сме съществували заедно и работили съвместно... И все пак, ако трябва да конкретизирам едно, може би най-важното е, че ме научи да си създавам радост от всеки момент. Другото е да гледам отгоре на нещата, да не влизам в дребнотемия. Много съм щастлива, че съм наследила от него тази широка скроеност и невероятно много ми помага. А онова, всекидневното и много важно възпитание, което имам, е от другия най-прелестен човек в моя живот - моята майка, която е не по-малко уникална. Освен изключителна певица, актриса и жена тя е един от най-важните хора в моя живот, естествено.
- Успяхте ли да предадете уроците от вашите родители на собствената си дъщеря?
- Мисля, че да. Но е много трудно да анализираш детето си. Смятам, че е много по-важно това, което ние виждаме като пример от родителите си, отколкото това, което говорят.
- Тя идва ли в студиото да гледа “Капките”?
- Преди идваше често, сега е много заета.
- Вие сте балансьорът в предаването.
- Така ли? (Смее се.) Получава се съвсем естествено, защото мразя конфликти. В началото ние от журито също правехме различни образи, аз имам пет-шест досега. И като знам тези огромни артисти какъв къртовски труд са положили за толкова кратко време, не мога да се хващам за дребнички неща, въпреки че аз съм там за това и казвам, когато видя недоизкусурени неща. Но важен е празникът, който тези хора създават на сцената. Това е основата на предаването. Истински се възхищавам на нещата, които се случват пред нас.
- Скандалът между Фънки и Азис истински ли беше, или е по сценарий?
- Това, което всички трябва да разберат, е, че
никога в предаване на Маги
не е дошъл някой да ни
каже какво да правим
Няма нито един такъв случай за тези 11 години, през които аз съм с този екип. Искреността си личи.
- През този сезон кой е най-трудният образ според вас до момента?
- Може би на Къци Вапцаров - Майли Сайръс. Но всичките образи са много трудни. Само си представи за секунда, сега си седиш и след три дни трябва да си абсолютно друг човек, да си научил песента, да си влязъл в неговия натюрел, да си научил танците и да те гледа цяла България!