Четвъртите в света от САЩ ’94 срещу трите коня, дърпащи каляската от Евро 2004 – мачът е през февруари
В една от най-известните си статии “Крахът на Втория интернационал” Ленин формулира класическото определение на революционната ситуация.
Според него “за да настъпи революция, не е достатъчно властта да не може да управлява поновому, а трябва и управляваните да не искат да живеят постарому”.
Горе-долу така се развиха събитията в българския футбол тази седмица (между другото, предсказани от “24 часа” месеци по-рано).
Първо, Димитър Бербатов обяви във вторник дългоочакваната новина, че ще се кандидатира за президент на БФС. Той намекна за нея преди 11 години (по-точно 4002 дни - на 13 май 2010 г.), когато се отказа от по-нататъшно участие в националния отбор и каза, че “ако искате един ден да оправя футбола, повикайте ме”. Е, явно този един ден е дошъл. Макар че няколко по-рано изглеждаше, че от този екип ще се кандидатира Петър Величков, член на настоящия изпълком, а Бербатов ще е от групата за поддръжка. Явно ролите са разменени вече.
Ден по-късно обаче Борислав Михайлов, капитан на четвъртите в света от САЩ ’94 и президент на БФС цели 15 години, даже почти 16, обяви, че оттегля подадената си оставка. На заседание на Изпълнителния комитет на футболния съюз бе гласувано не само това, но и да няма извънреден конгрес, а сегашното ръководство да си довърши мандата. Следващият конгрес ще е редовен и би трябвало да се проведе през февруари догодина.
Всъщност информации и за това вървяха отдавна. Още при бурните събития покрай мача на националите в София, загубен катастрофално с 0:6 и довел до почти нареждането на Борисов Боби и изпълкомът да подадат оставка, имаше хора, които или не го направиха, или го направиха с половин уста. После дойде пандемията и всичко се поотложи с около половин година. А след това стана ясно, че
в устава на БФС
има вратички, които биха могли да бъдат използвани и сегашното ръководство да си довърши мандата. Най-важното е, че всъщност оставката на президента не се гласува от изпълкома, а само от конгреса. А ситуацията с конгресите я обясних по-горе.
Основно, разбира се, в промяната на ситуацията е политическата обстановка в страната. Правителството на ГЕРБ е в оставка, новият парламент като че ли не може да излъчи ново и ще се ходи на нови избори. Ако те са през юли, нов кабинет може да бъде излъчен почти наесен, а дотогава я камилата, я камиларят.
Основният зов за завръщане при Боби Михайлов идва от клубовете. Неслучайно се появи подписка от над 300 клуба в защита на неговото оставане на поста. Също неслучайно е и разширяването на Първа лига до 16 отбора, а на Втора - до 18.
Все пак дори и през февруари да има конгрес, той ще е своеобразен вариант на класическия роман на Тургенев “Бащи и деца”, драматичен сблъсък на две поколения. От едната страна са четвъртите в света, дошли натоварени с много надежди за промяна на системата на мястото на Иван Славков-Батето, който към онова време беше разследван за корупция по олимпийска линия. Разбира се, от “великолепната седморка”, която поиска и взе властта - Боби Михайлов, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Любослав Пенев, Наско Сираков и Трифон Иванов, в изпълкома останаха само първите трима, но все пак именно тази групичка олицетворява най-големия международен успех на българския футбол.
Срещу тях се изправя следващото поколение на
своеобразните
“милениуми”, пробили в големия футбол на границата на ХХ и ХХI век. Именно то донесе последното ни класиране на голямо първенство - европейското през 2004 г. в Португалия. Както самият Бербатов кръсти себе си и двамата Петрови - Стилиян и Мартин, “трите коня, които дърпат каляската”. Всеки от тях поотделно, а вероятно и тримата заедно не веднъж и два пъти са се сблъсквали с “татковците”.
Особено емблематичен беше сблъсъкът между двете деветки - Йордан Лечков (носеше този номер на световното в САЩ) и Димитър Бербатов. Всъщност бившият кмет на Сливен очевидно има афинитет да се заяжда с такъв тип национали, защото след оттеглянето на Митко от националния отбор пренасочи атаките си към следващия лидер на тима Ивелин Попов.
Ако наистина предсрочният конгрес е окончателно отпаднал и нов ще има чак през идния февруари, екипите на кандидат-президентите ще имат достатъчно време да представят програмите си. Със сигурност има поне четири точки, по които те трябва да направят рационални предложения.
Финансиране
Не трябва да се отрича, че Боби Михайлов сравнително (може би само наглед) лесно се справяше 15 години с този проблем, без БФС да има солидни приходи от участия в големи първенства. Освен това с помощта на УЕФА и държавата футболният съюз успя да завърши базата на националния отбор в “Бояна”.
За намеренията на Бербатов в тази насока засега не се знае много. Намеква се за нови спонсори, но толкова. И въпреки това едва ли човек, който е наясно с финансирането на клуб като “Манчестър Юнайтед”, не си е направил сметката.
Детско-юношески футбол
Това е основният акцент в програмата на Бербатов. Интересно е хрумването футболните школи да бъдат отделени от клубовете, макар че не е много ясно дали е практически приложимо. Силно впечатление при обявяване на кандидатурата направи и анализът за късането на връзката между 15- и 18-годишните, според който скоро може да остане без тийнейджъри, интересуващи се от футбол.
В същото време по време на управлението си Михайлов направи най-много като че ли именно за детско-юношеския футбол. Както за подпомагане на школите посредством включване на държавата в него, така и за имиджа с организирането на европейско първенство у нас.
База и инфраструктура
Болна тема от поне половин век. В крайна сметка в България за това време не е построен нито един чисто футболен модерен стадион. Може би ще бъде завършен този в Разград, евентуално ако “Левски” се справи с финансовите си проблеми, ще оправи “Герена”, може да има пробив при двата пловдивски клуба. Толкова. От Бербатов не се чу нещо по този въпрос, а на Михайлов във времето на пандемия и укрепване на управлението едва ли ще му е до това.
Първенството
Втората работа на изпълкома на последното заседание (след гласуването Михайлов да си оттегли оставката) - да увеличи състава на Първа лига отново до 16 отбора. При това обаче системата с плейофи остава.
В същото време Бербатов предлага възможно най-логичното - с първенството да се занимава Професионалната лига, чиято роля в момента е сведена до организирането на турнира за купата. В същото време, ако тя се превърне в това, което представляват лигите във водещите футболни страни в Европа, самият футболен съюз ще бъде разтоварен от много ангажименти.
