Пандемията стана духовен урок – хората са по-братолюбиви
Истинският празник е поклонението към възкръсналия Христос, всичко друго може да го оскверни
Всички 42 стаи в манастира са резервирани, казва игуменът
- Ваше Преосвещенство, Бачковската света обител миналата година остана празна на най-големия християнски празник - Възкресение Христово. С какво тази година ще е по-различно?
- Имахме много тъжен Великден миналата година. И не толкова заради това, че нямаше хора в храмовете и манастирите, а защото целият ни народ бе обхванат от изключителен страх. Той се пропи навсякъде и резултатите от него са видими още. А ние като християни сме призовани да не се боим и да въздадем на Бога цялото си доверие и надежда. Да се уповаваме на Този, който спасява, благославя и освещава целия свят и всеки един човек поотделно.
Необходимо е
като християни да даваме
пример и да спазваме
всички разпоредби при
такова страшно бедствие
като настоящата
пандемия
В църквите и манастирите стриктно се изпълняват изискванията. Трябва да пазим не само себе си, но и другите. Защото и в Божия закон така е разпоредено – да се грижим преди всичко за своите ближни и да отдаваме всичко от себе си за спасението и благоденствието на нашите братя и сестри. Този страх, който някои го приемат за нещо положително и казват – видите ли, ето хората се уплашиха и започнаха да съблюдават мерките, не е добро нещо. Доброто е, когато имаме упование на Бога и осъзнато спазваме ограниченията. Страхът не е добър учител.
По време на тази пандемия Христовата църква мобилизира своите духовни сили. Всекидневно се отправят молитви за здраве и благоденствие на народа, за изцерение на болните, за благословение на лекарите и учителите. Църквата със своето поведение даде достоен пример за подражание.
- В Страстната седмица сме, а Велики петък е най-тъжният в годината. Какво трябва да правят благочестивите християни в тези дни?
- Вечерта на най-тъжния ден в годината ще отслужим опелото на Господа. Въпреки че е опело, звучи радостно и оптимистично, защото е изпълнено с надежда, че Христос е възкръснал и е дал спасение на човешкия род. А в събота вечерта, когато е Пасхата Господня, църквите ще бъдат огласени с камбанен звън, молитви и ликуване на целия православен народ.
В тези дни трябва да съпреживеем всичко това, да влезем в духа, молитвите и посланията на светата църква. Да влезем в този общ поток на духовното търсене, съпреживяване и съзерцание в очакване на празника на светлината – Възкресението.
- Защо за православната църква Възкресението е най-големият празник, а за католическата – Рождеството?
- Не мога да говоря за католическия свят. Мога да кажа, че за християните всяка една неделя е Великден. На този ден изповядваме Възкресението, което е украшението и венецът на цялата православна духовност.
- Мислите ли, че през тази една година на пандемия, в която си отидоха хиляди, хората станаха по-вярвящи?
- Наблюдава се наистина една промяна. Хората са по-братолюбиви помежду си. Показват по-голямо внимание в семействата си, на работата, към приятелите и непознатите дори.
Много повече от друг път
се отзоваха на призива на
църквата за
подпомагане
на бедните и
страдащите
и обърнаха внимание на грижата за по-малките братя и сестри. Това говори, че пандемията е наистина един духовен урок за нас, и се надявам да застанем пред Бога по-достойни, преживели тези трудни изпитания. Защото всички загубихме скъпи и близки хора, но вярвам, че ще пораснем пред лицето на Бога в мир, братолюбие, приятелство и единение.
- Могат ли молитвите да спрат заразата, която продължава да върлува и покосява?
- Молитвите са нещо насъщно. Църквата ежедневно се моли и се уповава на Бога. Аз съм убеден, че мнозина вече са свидетели на изцерение на много болни и страдащи, които по благословен и чудодеен начин оздравяват и по Божия милост отново се връщат в нормалния си живот. Вярвам, че всички онези, които са в болниците, чувстват благодатта Божия и се уповават на неговата милост.
- В съседна Гърция, сочена за стожер на православието, тази година службите за Великден ще бъдат пред храмовете и ще приключат в 22 ч заради мерките. Тогава съседите ще си кажат “Христос воскресе”. Как ще бъде в Бачковския манастир?
- Според разпоредбите, които сме получили от Светия синод, богослужението ще бъде в полагащия му се образ, традиционно за православната църква.
В 24 ч на Велика събота,
когато има най-много
хора, духовници излизат
пред храмовете и
обявяват Възкресението.
А след това вътре в
църквата ще бъде
отслужена и светата
божествена литургия
на първия ден от Великден. Така ще е в Бачковския манастир.
- Ще има ли ограничения за броя на присъстващите?
- Не, но стриктно ще се спазват мерките – поклонниците трябва да носят маски и да са на отстояние един от друг. Хората, особено църковните, знаят какви са изискванията и ги и изпълняват. Очаквам тази година в Бачковския манастир да дойдат много вярващи от цялата страна.
- Големият празник при вас е изнасянето на чудотворната икона на Богородица на втория ден от Възкресение. Как ще бъде организирана церемонията, след като през 2020 година не се проведе традиционното шествие, а реликвата беше транспортирана с автомобил до местността Клувията?
- Литийно шествие тази година ще има, но за да не събират много хора на едно място, иконата ще бъде носена от двама души. Те ще се сменят през 50 метра. Светинята няма да се поставя на платформа както преди, защото тогава около нея се скупчваха по 50-100 души. За да се избегне тази блъсканица, хората ще се редуват да вървят с изображението на Божията майка.
Така го правят и на Света гора. Всеки манастир там включително българският - Зографският, прави лития на храмовия си празник с чудотворна икона, която е в ръцете на двама монаси. След това се поема от други и така, докато се стигне до мястото на молебена. В нашия случай е местността Клувията. Там са аязмото и параклисът “Св. Архангели”, построен на мястото, където ангел Божи се е явил на децата пастирчета и е показал къде е скрита иконата на Богородица. Тя е
престояла около 140 г.
в процеп на скалите
В параклиса ще отслужим света божествена литургия и след това ще върнем реликвата обратно в манастира. Това пренасяне на иконата се прави от 1605 г., когато е намерена, досега.
- Наскоро възстановихте оригиналната порта на обителта. Как я реставрирахте и какви материали са вложени?
- Преди десетина години оригиналната порта на манастира, която е правена през 1605 г., е била подменена с друга, твърде бутафорна, украсена с китайски обкови. Слава богу, че старата врата не е била унищожена тогава, а беше захвърлена в южния двор. Тя е от дъб и с метални орнаменти, ръчно изковани. Извадихме я и я дадохме на българска фирма, която се занимава с най-важните реставрации на метал у нас и прави уникални и висококачествени обкови. Сега,
като върнахме
старинната порта, се
създава вече съвсем
друго усещане
при влизане в манастира - за непреходност и изконност.
- Успяхте ли да приключите с ремонта на южното крило, където има стаи за поклонници?
- Обновихме напълно 12 стаи. Те са обзаведени скромно, но в тях има всичко необходимо. За Великден манастирът ще е пълен. Разполагаме с общо 42 помещения за поклонници, които вече са резервирани.
- Възкресение се възприема от много хора като пищна трапеза. Какво бихте им казали?
- Когато стоиш до чистия извор, намери съд и пий от него, а не от локвите по улицата, които са мръсни, кални и могат да ти донесат само болести. Истинският празник е поклонението на възкръсналия Христос. Радост, която не е свързана с материалното. Всичко друго може да ни отдели от празника, може да го помрачи, дори да го оскверни. Затова нека бъдем внимателни и да се придържаме към тържественото и духовно отбелязване на Възкресение Христово.
CV
Роден е на 18 ноември 1969 г. в София. След военната си служба постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1990 г.
Подстриган е за монах на 5 юни 1991 г. в Клисурския манастир, от 1992 до 1995 г. е негов игумен
Докато го ръководи, завършва Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по литургика в Софийската духовна семинария. На 15 юли 1996 г. е назначен за неин ректор
С решение на Светия синод е хиротонисан за епископ с титлата Велички на 24 март 2007 г.
От 1 май 2014 г. е игумен на Троянската ставропигиална света обител, а от 3 април 2019 г. - и на Бачковската. Управлява и двата манастира