Една добре наредена държава би трябвало да има добре наредени системи, които да работят, независимо от това има ли, или няма правителство. При нас е малко по-различно, за съжаление, казва председателят на Българския форум на бизнес лидерите
Може да има известно поскъпване на кредити, но то няма да е шоково. Нормално е на излизане от кризата да очакваме и лека инфлация
Влизането ни в еврозоната не е само спазване на критерии, а синхронизиране на много системи. Задължително е да заместим пиара с действия
По-важното в момента е рестартирането на икономиката, няма да има хиперинфлация
Дълго време на несигурност не помага на икономиката
Ако човек е сигурен за доходите си, може без притеснение да вземе кредит сега
- Пандемията още не затихва, икономиката е в криза, а май се задават нови избори. Това може ли да ни завлече към дъното, г-н Хампарцумян?
- Не знам дали хората имат резерви, всеки има някакви буфери, които обаче не са безкрайни. Част от тях са изразходвани, друга част са на изчерпване. Дълъг период на страхове - медицински, политически или други, не са фактор, който помага на икономиката. Но надали ще ни завлече на дъното. Хората отлагат покупки заради ограниченията, има известна несигурност за доходите. Същото се отнася за икономиката. Същевременно има сектори, които работят добре независимо от пандемията.
- Финансовата система е стабилна. Изненада ли е това, на какво се дължи този неин имунитет?
- Всички болести на обществото и икономиката са болести и на финансовата система, те се отразяват там.
Имаме проблеми, които не са породени от пандемията, има породени от нея, има и такива, които се развиват по-бързо, защото пандемията ускорява обществения, а и личния живот. Има доста задачи за решаване в периода, докато свърши медицинската част на пандемията. Тук визирам специално ваксинацията. Защото в един момент ще се окаже, че имаме повече ваксини, отколкото организация. Или повече организация, отколкото ваксини. Или повече ваксини от желаещите да се ваксинират.
Краят на пандемията ще настъпи, когато смъртността достигне граници, които са обществено приемливи. Далеч сме още от това. Една добре наредена държава би трябвало да има добре наредени системи, които да работят, независимо от това има ли, или няма правителство. При нас е малко по-различно като че ли и за съжаление.
- Заради извънредните разходи доста държави са пуснали печатниците за пари. Задава ли се по-висока инфлация?
- Не мисля, че ще стигнем до състояние на хиперинфлация. Но разбира се, наливането на ликвидност за определен период от време е нормално. Както е нормално на изхода от кризата да се очаква лека инфлация. Но не забравяйте, че централните банки имат инструменти да контролират инфлацията. По-важно в момента е рестартирането на икономиката.
- Наложителен ли е такъв рестарт?
- Пандемията направи видими недостатъците в световните вериги за доставки. Но и без нея се видя, че един по-голям кораб препречи Суецкия канал и светът изтръпна. А пандемията ни накара да видим как досегашни световни вериги не просто блокират, а спират да работят. Един от моделите, т.нар. “офшоринг”, т.е. търсенето на най-евтиното и най-лесното, и който, разбира се, няма за изчезне, се оказа неустойчив. Безспорно изгодният от икономическа гледна точка джъст ин тайм - от конвейера направо към доставчика, пък се оказва затрудняван драматично дори не от пандемия, а от един вулкан, един заседнал кораб, от каквото и да било необичайно събитие. В момента се обсъжда все повече концепцията “ниър шоринг” - устойчиви вериги за доставка до близки географски, икономически и политически региони , което би създало определени шансове за България. Предстои преосмисляне на начина, по който тези вериги бяха организирани досега.
- Готова ли е финансовата система да бъде партньор и дори да играе активна роля в този рестарт?
- Финансовата система е тази, през която паричният ресурс достига до всеки нуждаещ се. Готова или не, иска или не иска, тя е тази, която ще го осигури.
- В последната си прогноза БНБ предвижда, че кредитирането ще се забави през втората половина на тази година и че това ще доведе до промени в условията за нови заеми. Ще поскънат ли?
- Ако в един момент влезем във фаза, в която невърнатите кредити започнат да се увеличават, което всъщност е очаквано след края на кредитния мораториум и застоя на икономиката, това може да доведе до известно поскъпване на кредита. Но то няма да е шоково, дори само защото шоковото увеличаване на лихвите означава и държавните дългове да поскъпнат. А има много държави и в Южна Европа, които са тежко задлъжнели. Така че там ще се пипа много внимателно.
Покачването на лихвите обикновено е свързано с признаци на съживяване на икономиката. Тъй като управлението на този процес е в ръцете на грамотни кадърни хора, убеден съм, че няма да се усети като особен проблем.
- Предстои България да влезе в еврозоната, по прогноза това трябва да стане на 1 януари 2024 г. Може ли да има отлагане и сътресения?
- Опитът с държави, влезли наскоро в еврозоната, показва, че им отне 5-6 години да го направят. При напрягане ние бихме могли малко по-бързо да се справим. Аз мисля, че първоначално обявените срокове са прекалено оптимистични. Не са невъзможни, но са доста напрегнати. Защото влизането не е просто покриването на определени критерии, което ние правим отдавна, а предполага синхронизиране на един куп системи. Важно е и доверието, което членовете на еврозоната ще изпитват към новата държава член. Което включва цял списък с неща, които трябва да направим - технически, регулаторно. Колко бързо ще се справим с това, е въпрос на това как ще се организираме и задължително да заместим пиара с действие.
- Безпокои ли ви финансовото здраве на държавата? Милиарди са похарчени от резерва, а погледите са насочени към финансирането по плана за възстановяване.
- Не съм напълно сигурен какво е състоянието на резерва към днешна дата. Но ако парите са похарчени разумно, така че да генерират нови пари и да запазят капацитета на трудовия ресурс, те ще се върнат.
Ако са похарчени безумно, е въпрос на рационален преглед - как и защо е направено и по-важното какви са възможностите да се справим с това. Но всъщност много по-важен е капацитетът ни да генерираме ново качество на икономиката, нови бизнеси, които да дават работа на хората, за да могат да си плащат данъци, да попълнят резервите.
- Кое е най-важно за оцеляването на бизнеса в условия на пандемия, реформираща се икономика и очакване на еврото?
- Всичко е важно, защото в добри години мениджърските грешки и в политиката, и в икономиката автоматично се компенсират от растежа. А в трудни години, когато нещата се променят и има нестабилност и непредсказуемост, дори и малка грешка може да доведе до верига събития с големи последствия. Така че компетентността и бързината на вземане на важни решения са изключително важни в такива периоди.
- А какво да правят хората - да вземат нови заеми или да се въздържат? Как да планират финансовото си оцеляване?
- Най-грешното е да обобщаваме. Всичко зависи от това човек каква работа или бизнес има, какви са перспективите му, колко устойчиви са доходите му. Така всеки може да прецени в близък и по-далечен план какво може да си позволи.
Дали да свива разходи и какво ли още не, за да получи време и възможност да оцелее. И обратното - ако личните му очаквания са за бъдещи стабилни доходи, а защо не и за увеличаването им, може да се вземат нови заеми.
То затова лихвите са ниски, за да може предприемчивите хора да намерят пътя да инвестират, да наемат други хора. Вземането на кредит всъщност е много просто нещо. То е заем от бъдещите ви доходи. Ако можете да бъдете относително спокойни за тях, можете да го вземете. И обратно, ако това не е сигурно, може би не е сега моментът за задлъжняване. Зависи и в каква фаза на живота сте. За един млад човек плановете изглеждат по един начин, за човек в пенсионна възраст – по друг. Дори по чисто биологични причини. Затова обобщението не е добра идея.
- Ако получим навреме помощ от Европа, ще успеем ли да се справим - с рестарта на икономиката и с пандемията?
- Надявам се през тази година да поставим медицинската фаза на пандемията под контрол. Тогава ще получим перспектива и за растеж. Но да се запази в по-дългосрочен план, е въпрос на това дали сме готови за идните години. Най-вече с обучени хора. Ще дам пример. Всички знаят, че в бъдещия свят хора с математическо и техническо образование ще бъдат много търсени. Правят се например планове как ще построим нови гимназии. Но ако една математическа гимназия е в малко градче и няма кой да влезе в нея, ще бъде същото като с изхарчените пари за стадиони в села, пълни само със старци.
Същевременно във Варна, където със сигурност има потенциал, от доста години не могат да измислят къде да бъде новата сграда на една математическа гимназия.
Това са дребни наглед неща, които обаче показват, че освен стиропор по стените е по-важно да решим това. Малки тухлички, които определят успеха ни в бъдеще, докато всички непрекъснато говорят българите зад граница да се върнат.
- Има ли нещо лошо в това да се върнат? Или е невъзможно?
- Би било чудесно. Представете си, че всички се върнат. Какво ще им предложим? Дали имаме неща, които те намират за атрактивни спрямо останалия свят? Защото ако се състезаваме само със собственото си минало, постигнали сме много. Но ние се състезаваме със света. И там съвсем не сме блестящи. И ако не сложим дългосрочните усилия и средства за образование, за инфраструктура, която обаче не е само асфалт, няма да успеем.
Ако не създадем условия, в които има училища за децата, за всеки медицинска помощ, култура и всичко, което прави живота нормален, няма да успеем. И понеже не живеем затворено от света, хората гласуват с краката си. Те биха гласували с краката си и ако тръгнат да се връщат.
Ето това трябва да са дългосрочните цели – създаване на проста и справедлива среда за бизнес. Такава, която изключва априори мисълта за неспазване на правилата. Докато това не стане, бизнесът не може да се развива, да има кой да плаща данъци и кой да ги разпределя. Вече влизаме във фаза, в която професионализмът и компетентността трябва да заместят пиара с рационални действия.
CV
l Дипломиран инженер-химик. Заемал е ръководни позиции в PriceWaterHouse Coopers и Earnst&Young
l В периода 1999 г.-2001 г. е бил заместник-министър на икономиката и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация
l Главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк от 2001 г. до май 2019 г.
l В периода 2005-2008 г. и 2011-2015 г. е председател на УС на Асоциацията на банките в България. Член е на борда на Българския форум на бизнес лидерите
