Ако 30-годишната история на “24 часа” е книга, първата и втората най-важна поука в нея е, че политиците трябва да четат, а българите да помнят. Историята винаги се повтаря - само отрицателните и положителните герои си разменят ролите. Затова и започнахме да се връщаме към първите страници 10, 20, 30 години назад и да търсим промяната и смисъла от действията и бездействията, каза още издателят на "24 часа"
- “24 часа” навърши 30 години. Предимство ли е възрастта на една медия, Венелина?
- Огромно професионално предимство е да имаш две поколения журналисти - тези, които умеят и помнят, и младите, които искат и провокират. Такъв е днес екипът на "24 часа".
В неделя си дадох сметка, че 30 години след първия брой повечето хора, които написаха, редактираха, коригираха граматически материалите в него, още са заедно. Валери Найденов, първият главен редактор, е нашият анализатор, който и в този брой защитава упорито тезата си за мажоритарен вот. Данка Василева, която бе привлечена за кратко тогава от “168 часа”, за да редактира първите дописки, днес е главен редактор на сайта “24 часа”, а Димитрана Александрова, която инкогнито помагаше, докато се трудеше в “Дума”, е директор “Специализирани издания”. Лазар Фали от отдела по поддръжка на издателските системи, днес е директор "Производство" на медийната група, Красимир Костов от първия дизайнерски екип е отговорен секретар на хартиения вестник. Всички наши коректори са тук 30 години! И аз, която бях сред първите назначени репортери...
А в първия работен ден бях взела решение да напусна. Петьо Блъсков, Валери Найденов и техните съдружници купиха седмичника “Диалог”, в който работех. Петьо Блъсков ме стресна с твърдението, че ще прави всекидневник, в който няма да бъде важно мнението на журналиста, но Валери Найденов ме задържа в “24 часа” с изненадващо признание, че харесва това, което правя. За щастие, и тогава, и днес в тази медия освен позицията на журналиста са особено ценни различните позиции. А най-важното е, че “24 часа” дава възможност читателят да прецени кой е правият.
- Какво ви даде изкачването по кариерната стълбица от репортер, завеждащ-отдел през заместник главен редактор до собственик на “24 часа”? И какво ви отне?
- Аз съм влюбена в това, което правя, и този въпрос, извинявай, Мила, е обичайно клише, когато искаш някой да събере в едно изречение живота си дотук.
- Преди време споделяте, че сте единственият издател, чийто бизнес е само правене на медии, и че на подобен пост човек трябва да носи на бой. И сега ли е така?
- Когато в едно списание трябваше да опиша какъв тип ментор към мен е бил Валери Найденов, го определих като недоволен, дисциплиниращ и отсъстващ. Недоволен, защото химикалката в началото покриваше всички думи, но така ни учеше как да ги подредим и да разказваме умно и с усмивка. Дисциплиниращ, защото живеехме в ритъма планьорка, затваряне на брой, планьорка... Отсъстващ, защото бързо ме хвърли с химикалката върху чуждите текстове, и липсата му в критични моменти, когато трябваше да решавам челото на вестника или редакционен проблем, ми даде самочувствие да вземам решения, но и да отговарям за тях, когато те са били погрешни.
Когато станах главен редактор, натисках прекалено педала - исках всяко нещо да се свърши сега и преди всички, повече чувах собствения си глас. Научих се да слушам, да забавям темпото в името на качествения, а не на бързо реализирания проект. Днес се опитвам да въвлека повече хора от екипа в създаването на нови продукти, за да задържа любопитството и хъса, преди рутината да ги подтикне да търсят изява извън нашата компания.
Новите проекти и тяхното надграждане са най-интересни за мен днес. Впечатлена съм от колегите, които започнаха да създават видео- и аудиосъдържание. Дори и не сме мечтали преди 30 години, че ще правим подкасти или предизборни телевизионни студиа... Но създаваме такъв обем качествено съдържание, което е задължително да стигне до читателя по всички възможни канали.
- Пандемията е само поредната криза, през която медиите минават. Кое помогна да задържим главите над водата?
- Пандемията е най-страшната и непозната криза, с която се сблъскват всички. И ако друг освен лекарите е на първа линия, това са медиите. Да разкажеш, без да спестяваш опасността и ужаса, да дадеш надежда, но и да мотивираш да се спазват правилата, да откриеш компетентните, за да убедят те невярващите... И най-важното е да бъдеш достоверен. Точно това ни направи ценни и различни. Удивително е, че в тази пандемия, която затвори хората у дома, продаваме повече хартиени вестници. Въпреки многото канали, по които темата COVID залива всеки. Доверието на читателите и партньорите рекламодатели ни оставиха високо, високо над водата. Иначе българската държава беше единствената в света, която в тази криза не помогна на медиите от първа линия по никакъв начин. Но и тук на медийния бизнес, за съжаление, не се гледа като на нормален бизнес и той няма достъп дори до банково кредитиране.
- Има ли случки и събития във и с вестник "24 часа", които смятате за исторически - работите в него от самото му раждане?
- Самата поява на “24 часа" е исторически момент. Нов формат, нов език, модерна журналистика, разделяне на новините от коментарите. 1991-1995 бяха годините на тотално надмощие на “24 часа” на пазара. Сама избрах да направя пауза през 1997 г. заради посоката на вестника, която не ми допадна, но година по-късно бях поканена да се върна от новия собственик - германската медийна група ВАЦ. От 2000 до 2012 година, когато бях главен редактор, е времето на историческа трансформация от хартия към дигитализация.
Попаднах в странна ситуация, в която издателят отказваше да развива своите продукти в интернет и не планираше инвестиции в тази посока, а журналистите от печатното издание не приемаха сайта като своя медийна платформа. И преминахме през истинска война, в която на своя глава направих екип, различен от хартиения вестник, и бавно, с.../не/деликатен натиск убедих колегите от “24 часа” да видят в сайта нова възможност да достигат до впечатляващ кръг читатели.
Марката “24 часа” се оказа много силна за интернет. Няма друга печатна медия, която успешно да е преминала през подобна трансформация - сайтът е в топ 3 на най-посещаваните с двете големи телевизии, а хартиеният всекидневник, уви, няма конкуренция. Много ми липсва отсъствието на качествени конкуренти на българския пазар.
- Ако “24 часа” е книга, която описва живота на нацията вече 30 години, какво е поуката на това повествование?
- Първата и втората най-важна поука в тази книга е, че трябва да се чете и помни. Историята винаги се повтаря - само отрицателните и положителните герои си разменят ролите. Затова и започнахме да се връщаме към първите страници 10, 20, 30 години назад и да търсим промяната и поуката. Политиците задължително трябва да четат, а избирателите да помнят, иначе никога няма да успеем да продължим напред.
- Освен “24 часа” в медийната група има 22 сайта, дузина вестници и списания, издателство за книги. Каква е успешната формула? Какви са новите продукти?
- Добри мениджъри, синергия, качествено съдържание. Медиите у нас вече не успяват да създават и пазят своите звезди, а ние го правим. Борко Зюмбюлев, Юри Велев, Слави Ангелов, Георги Милков, Виктор Иванов, Лили Клисурова, Еди Папазян, Мариана Литова, Боряна Цачева, Георги Банов, Радко Паунов... Знам, че пропускам много колеги, но не е с лошо...
Невероятно е, но имам усещането, че точно заради всичко това новите идеи и проекти ни се случват бързо и са успешни. Дори за моя изненада!
Бизнес моделът, който изградихме около марката ТРЕНД, е моделът, който се опитваме да следваме - създадохме списание, после сайт, събития, успешно телевизионно предаване...
Един от нашите “продукти” - Тихомир Тончев, оглави групата около "Български фермер" и сега надграждаме това най-добро специализирано издание със сайт с нов редизайн, агрокниги, събития.
Винаги съм бягала от женската тематика, но направихме качествен книжен продукт “Жените, които променят”, който ще развием като платформа за споделяне на умни позиции.
Сега сме съсредоточени във видеосъдържанието, защото видяхме в конкуренцията дефицит за нови, разумни анализатори и смислени идеи.
Ние сме хора на каузите, независимо дали става дума за медицина, образование, икономика, или за добри неща, които обикновени българи вършат. През тези дни ги описвате непрекъснато и няма да ги повтарям.
- Тридесетият рожден ден на "24 часа" съвпада с края на един властови период и началото на нов. С какво ще се разделим и какво да очакваме?
- Яростта в парламента от последните дни ме връща към 90-те години на миналия век, когато омразата не позволяваше да видим, че всички искаме по-подреден и предсказуем живот. И това ни попречи да намерим бързо правилния път.
Не съм убедена, че изпращаме един властови период и посрещаме нов.
Любопитна съм да наблюдавам като журналист как двама души - някогашни приятели, които не бяха политици, а днес са конкуренти и опоненти за властта, ще комуникират. И двамата прекрасно умеят това. Не е вярно, че Бойко Борисов е медиен продукт. Дори някои набедиха преди години “24 часа” за един от създателите му.
Не, Борисов умее да комуникира дори с отсъствие на добър английски от чужди държавни глави, през Светия синод, до строителния работник, на когото подарява сакото си. В последните години обаче откри уюта на фейсбук живото предаване и постепенно се отказа да комуникира директно с медиите, а по този начин и с хората. Борисов е най-силен, когато е притиснат и в неделя той отново започна да комуникира с медиите без фейсбук.
Слави Трифонов е медиен продукт, който за 30 години се разви до алтернативата, която част от българите все не можеха да открият след царя и Бойко. След толкова предавания на запис и добри идеи на сценаристите на Слави ще му се наложи да влезе в директна комуникация с медиите и хората. Без да припява с публиката въодушевено "Къде си вярна, ти любов народна"....Ще трябва да управлява, да поема отговорност.
Ние тепърва ще видим качествата на комуникатора Слави на живо. От години не сме общували и затова не мога да прогнозирам какъв политически продукт е узрял през тези години. Когато премиерът Иван Костов затвори съществуващите телевизии за шоуто на Слави, то живя известно време на страниците на “24 часа”. Не го напомням, за да зарадвам един сайт, който еднакво силно мрази “24 часа” и Слави. Напомням го, защото иначе талантливият сценарист Тошко Йорданов направи първите си два гафа като политик на медийната сцена, която така добре познава. Колкото и да уточняваха от шоуто, че “Има такъв народ” нито ще реже ръцете на журналистите за гафове, нито се отказва от мажоритарните избори, за които толкова се бориха заедно с няколко милиона българи, Тошко разбра по трудния начин, че думите на политика са с различна тежест от думите на телевизионния сценарист. Едно е да забавляваш и да се забавляваш, критикувайки гафовете на политиците, а е тежко да управляваш. И ако не се справиш, бързо слизаш от сцената и те забравят.
- Вървят ли българските медии с победителя на изборите, в каквото винаги са били подозирани?
- А кой е победителят на тези избори? Гледам резултата - над 800 хиляди българи са гласували за ГЕРБ, но слушам парламента и разбирам, че са победили мразещите Борисов. Като част от тях са вървели редом до него, но очевидно по пътя са се изморили и изнервили от политическото му дълголетие или от липсата на дългосрочни стратегии.
Преди изборите прогнозирах, че никой няма да е доволен от резултата - нито победителите, нито победените, нито гласувалите, нито онези, които си останаха вкъщи на 4 април. Сега обаче усещам, че вътре в парламента на повечето актьори им хареса - имаме гласовита опозиция, а като се върнат и министрите на ГЕРБ обратно като депутати, ще има и кой да отговаря с аналогичен патос.
Усещам, че единственият, който иска много бързи избори и е готов със служебно правителство, е президентът Румен Радев. Дори една от идеите за промяна на изборното законодателство роди подозрението, че вървим към президентска република - членовете на ЦИК да бъдат посочвани от държавния глава, а не от парламентарните и извънпарламентарните сили. Уважавам институцията президент, но мисля, че и Румен Радев в първия мандат я изпълни най-вече с неприязън към Бойко Борисов и конкуренция с него.
Липсва ми разумът в политиката. Ще бием Бойко, както в съботното завещание описа ситуацията талантливият Виктор Иванов, но как ще живеем? От избори в избори, от уволнения към уволнения, от едни калинки към други калинки, от едни уредени обществени поръчки към други...Така “24 часа” ще продължи да описва живота такъв, какъвто е", и ще опита да намери съмишленици за нова кръгла маса, която PR-ът Максим Бехар предлага. Има неща, които са важни и няма време да ги губим в омраза - здравеопазване, образование, икономика, прозрачност на политиката...
CV
Венелина Гочева е част от първия екип, който на 18 април 1991 г. започва да прави вестник “24 часа”
От 2000 до 2012 година е главен редактор
През 2013 г. влиза в сделката за покупка на “Медийна група България”, която притежава освен “24 часа”, всекидневника “България Днес”, седмичниците “168 часа”, “Български фермер”, “Вестник за семейството”, списанията “Идеален дом”, “Космос”, TREND, издателство за книги “Труд” и 22 сайта.
Завършила е специалност "История". Омъжена. Има син
