Енергийният преход е свързан не само с преквалификация, а със създаване на възможности за хората., казва Кремен Георгиев - председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България
- Г-н Георгиев, как ще коментирате рекордът на цената на въглеродните емисии?
- Очакван. Квотите въглероден диоксид надхвърлиха 44,5 евро за тон. Европа има работещ пазар за въглеродни емисии от 15 години. През първото десетилетие цените се колебаеха. До 2015 г. цената на квота за емисии в ЕС, която представлява един тон въглеродни емисии, се движеше в диапазона от 4 до 10 евро. С плана на ЕС за декарбонизация, цените достигнаха нива, които търговеците през 2010 не са си представяли.
През последните 5 години европейският енергиен сектор намалява своите вредни емисии и имаше достатъчно количество квоти, за да се отговори на търсенето на най-големите емитенти – въглищните централи. В резултат на това цените бяха ниски. От средата на 2016г. разрешителните тръгнаха стремително нагоре, като се увеличиха 10 пъти. Така след години на свръхпредлагане, пазарът навлиза в период на очакван бъдещ недостиг, финансовите инвеститори се трупат и цените растат.
Трябва да посоча и че излизането на Великобритания от ЕС премахна голям нисковъглероден енергиен флот от централи от самия пазар, което също има влияние. Средната въглеродна интензивност на останалите в ЕС е по-висока. В същото време броят на търгуемите квоти на пазара непрекъснато се изтегля в т.нар. резерв за стабилност, като намалява предлагането и оказва натиск върху цените и се покачват.
- Какви са прогнозите за цените на въглеродни емисии?
Блумбърг прогнозират, че до 2030 г. цените ще са до 100 евро. Това е и основна причина пред перспективите за декарбонизация. В средносрочен план ще наблюдаваме отнемане на квоти и края на прехода към нови горива в енергийния сектор. Ще бъдат затворени или модернизирани централите на въглища в полза на технологии с по-ниски до нулеви емисии като газ и възобновяеми източници.
- Според вас ще се справят ли лесно всички предприятия да достигнат целите за декарбонизация до 2050 г?
- Въглеродоинтензивните индустрии и фирми, базирани на развиващите се пазари включително България, Гърция, Румъния, Турция ще изпитват сериозни трудности. Инвестициите за извършване на промяната в сектора са чудовищни.
В община Бобов дол въгледобивът представлява 78% от икономиката, в Перник около 50-60%. Сърцето на въгледобива в България е Перник. Преди 130 години в Перник е започнал добивът на въглища. В последните години комбинацията от повишена себестойност и изчерпване на ресурсите доведе до затваряне на много мини за добив на въглища. Но все пак много служители бяха насочени към курсове за преквалификация.
Когато имаме десетилетия опит, логично трябва да използваме капацитета на инженерите и тясно специализираните кадри, които особено в енергийния преход, са много ценни. В България се опитваме да популяиризираме немския модел, където в намирането на решения са въвлечени всички заинтересовани страни.
Енергийният преход е свързан не само с преквалификация, а със създаване на възможности за хората. Най-лесно е да преминат курсове за преквалификация, важно е да има възможности къде да приложат новите знания. По данни на Министерство на труда и социалната политика пряко и непряко засегнати от енергийния преход са 90 000 души.
- Някои топлофикации обявиха намерение да преминат от въглища към природен газ. Каква може да бъде ролята на мощностите на природен газ?
- В идеалния вариант те ще са в готовност и ще осигуряват допълнителни доставки на енергия за кратко, когато търсенето на електрическа енергия се повиши до много високи нива. Например, в много горещи летни дни или много студени зимни. Традиционно тези услуги се предоставят от газови централи с отворен цикъл, които са способни да започнат производство до 15 минути. Генераторите с този тип технологии са скъпи за експлоатация и осигуряват по-голямата част от приходите си през кратките случаи, когато цените на едро са изключително високи. Друг вариант за покриване на пикове са и ВЕИ.
Вероятно природният газ ще играе роля при прехода за ограничено време, най-вече в страни като Полша, които са силно зависими от въглищата и им липсват възможности за декарбонинзация с необходимата скорост и мащаб.
Все пак навсякъде се говори за глобално производство на енергия от водород.
- Разкажете за водорода, какво е бъдещето му?
- Стратегията за водорода на ЕК го разглежда като основен елемент от плановете за въглеродна неутралност до 2050 г. Водородът има потенциал да помогне да се понижат повече от половината от вредните емисии в света до 0, но за да се постигне този потенциал, трябва агресивна държавна подкрепа и добре структурирана верига за създаване на стойност.
Пред въвеждането на водорода стоят няколко въпроса. Трябва цената от 5-6 долара за килограм да се намали до 1 долар, за да бъде алтернатива на фосилните горива. Проблемите с дистрибуцията са много сложни и зависят от твърде много фактори. Много усилия трябва да се положат и в разработването на нормативната уредба. Водородът е като биткойна - преди години едни го възхваляваха, други отричаха.
Важно е не само на ниво ЕС, а и на национално, да се изгради дългосрочна стратегия, която да отчита запазването на работните места в сектора на въглищната енергетика, както и енергийната независимост.
- До какво ще доведе създаването на нов модел за енергиен преход?
- Пандемията даде тласък на трансформирането на енергетиката. Плановете за възстановяване и развитие след отшумяване на заразата залагат на бърз енергиен преход към зелена енергетика. Новият модел на енергиен преход променя много бързо условията на глобалните енергийни и финансови пазар и изгражда нова визия за енергийната сигурност.
Намаляването на емисиите парникови газове е възможно чрез много варианти, като използване на технологии и иновации, възобновяеми източници, атомна енергетика, повишаване на енергийната ефективност, както при производството на енергия, така и чрез оптимизиране на управлението на снабдяването с електрическа енергия и потреблението.
Много не знаят, но вредните емисии могат да се използват повторно чрез превръщането им в полезни промишлени суровини чрез технологии за улавяне и използване на въглерода. Въглеродните емисии се неутрализират чрез разлагане, например.
- Какви са реалните възможости за тецовете на въглища в България?
- Едно от най-широко обсъжданите решения е да започнат да работят със зелен водород. На този етап не е възможно, в момента се развиват главно проекти за производство на енергия от природен газ и биомаса.
