Какво идва с обратната вълна на емигрантите

Шанс за бизнеса и икономиката – стига да се увеличават заплатите

За първи път от три десетилетия трендът на емиграция се обърна според новите данни на националната статистика. През 2020 г. само 6649 души са се изселили от страната, докато над 37 хиляди са се заселили. С други думи, нетната миграция е близо 31 хиляди души – това са хора, които са живеели в чужбина, но са се върнали в България. За сравнение,

за предходните

10 години близо

60 хиляди души

са се изселили

от страната

От емигриралите 6649 души малко над половината са българи, останалите са чужденци. По-различно е положението с тези над 37 хиляди, които са се заселили в България – при тях почти две трети са български граждани.

С други думи, говорим за завръщане на български емигранти от чужбина. Такъв процес се наблюдава от няколко години, но през 2020 година не само бройката на завърналите се е рекордна, но и за първи път повече се завръщат, отколкото заминават.

Най-вероятно това обръщане на тенденцията се дължи на коронавируса. Директният ефект е свързан със затворените граници, ограниченията в пътуванията и достъпа до здравни услуги. Но вероятно дори по-важен е икономическият фактор – през 2020 г. цяла Европа беше в тежка икономическа криза, като някои от

традиционните

емигрантски

дестинации за

българи са много

по-тежко ударени (например туристическите страни от Южна Европа). Съответно, заетостта намаля и няма толкова нови работни места, които да привличат емигранти.

При завърналите се в страната доминират хората в работоспособна възраст, а едва около 10% са хората в пенсионна възраст. С други думи, обръщането на миграционната тенденция в значителна степен компенсира ефекта на застаряването и ограничава спада на трудоспособното население.

Това определено

помага на

пазара на труда,

в който има

дефицит на

кадри

последните години. При наличие на повече хора в трудоспособна възраст икономиката на България ще може да произвежда повече брутен вътрешен продукт.

Въпросът е доколко обръщането на тенденцията може да се запази и през следващите години? Това ще зависи от няколко фактора. От една страна, са необходими политики, насърчаващи инвестициите, новите работни места и растежа на заплатите – това е начин държавата да задържа трудоспособните у дома и да привлича българи да се върнат от емиграция. От друга страна, важна промяна идва с Брекзит.

Според статистиката отпреди коронавируса в Европа вече има 1,1 милиона български емигранти – най-много са в Германия и Великобритания (в тези две страни са повече от половината български емигранти). Испания, Гърция и Италия са други традиционни дестинации за българската емиграция. Като цяло в повечето страни българската емиграция вече отдавна е достигнала връхната си точка и не се увеличава, дори в някои постепенно намалява.

Изключение правят основно Великобритания и Германия, но както споменахме, Брекзит ще доведе до промени. След изтичането на преходния период Великобритания вече не е член на Европейския съюз и достъпът до трудовия пазар на страната ще бъде значително затруднен. Тъй като Великобритания беше една от най-предпочитаните дестинации за българската миграция, Брекзит ще охлади ентусиазма за миграция като цяло. С други думи, Брекзит дава допълнителен шанс за трайно обръщане на тенденцията в миграцията – стига българската икономическа политика, както и бизнесът да се възползват от този шанс и да предложат по-добри доходи и жизнен стандарт в България.