Труден кабинет, ако балансьор се окаже “Има такъв народ”
ДПС ще получи висок дял гласове от Турция и може да е на трета позиция
Вотът от чужбина не може да промени съществено нито активността, нито резултата от изборите
Оправдават се прогнозите ни преди изборите за фрагментиран парламент и тежки преговори за правителство
- Между 7 и 10 процента варираше дистанцията между лидера ГЕРБ и опонента му БСП на вота за парламент до момента. Може ли да бъде стопена тази разлика в края на изборния ден, г-н Ганев?
- Не. Очевидно имаме победител в лицето на ГЕРБ със сериозна дистанция от поне 7-8 процента пред основния опонент БСП.
- Социолозите казвахте преди вота, че битката ще е за третото място. Но пък “Има такъв народ” бързо набира височина. Може ли да надбяга БСП, или такава прогноза е твърде смела?
- Твърде рано е да се направи такава прогноза, защото до края на изборния ден все пак остават часове. Моментните картини на социологическите агенции преди избори показваха 5 сигурни партии в следващия 45-и парламент - ГЕРБ, БСП, “Има такъв народ”, ДПС и “Демократична България”, и две, които се движат около 4-те процента. До момента и петте изброени партии са сигурни участници в следващото Народно събрание, а резултатът на “Изправи се! Мутри, вън!” (5%) и ВМРО (около 4,5%) е около бариерата. Значи картината, която заснехме преди изборите, до голяма степен се потвърждава от екзитпола към 15 ч.
- Гласовете от Турция ще класират ли ДПС на третото място?
- Това е много важен въпрос! Всички екзитполове и социологически проучвания, които виждате преди и между избори, се правят само и единствено на територията на страната.
А това означава само едно - партиите, които имат по-висока относителна тежест в чужбина като Движението за права и свободи, ще имат бонус при финалните изборни резултати, когато те бъдат отчетени от ЦИК.
Обикновено в Турция гласуват около 40-50 хиляди избиратели. Традиционно ДПС получава най-много гласове оттам. На последните парламентарни избори през 2017 г. ДПС обаче имаше сериозен конкурент в полето си в лицето на ДОСТ. Сега обаче няма такъв съперник и съответно ще има по-висок дял от гласовете от Турция.
- Може ли “Демократична България” да изненада с позиция на 4-о място - до момента резултатът им е около 9%, което е много повече от прогнозираната от социолозите подкрепа за формацията преди изборите?
- Чак много повече не е - прогнозите бяха за около 6%. Но в екзитпола, който правим в момента, имаме въпрос: “Кога решихте за кого ще гласувате?”. Около 20 на сто са отговорили, че са решили за вота си в последните няколко дни. Традиционно електоратът на “Демократична България” решава за кого да пусне бюлетината си през последните няколко дни и оттам идва разликата.
- Към 15 ч, изглежда, ВМРО и “Изправи се! Мутри, вън!” прескачат бариерата. При какви изборни обстоятелства някоя от тях би могла да отпадне?
- Ако по-голямата част от техните избиратели вече са гласували и ако нямат добро представяне в чужбина, това може да намали относителната им тежест.
Защото, ако дойдат някакви големи масиви гласове от чужбина и те са много на ръба в страната, това може да ги потопи. Това обаче е само хипотеза.
- Всички социолози обсъждахте избирателната активност в пандемията като най-проблематична в изборния ден. Оправдават ли се прогнозите за по-малко избиратели пред урните към този момент?
- Избирателната активност на този вот е по-ниска от тази на парламентарните избори през 2017 г.
Въпросът е дали ще бъде по-ниска от тази през 2014 г. на изборите за парламент, известни като вота с най-ниска избирателна активност, или ще остане на сегашните нива. Но така или иначе можем да говорим с категоричност, че активността, която наблюдаваме на тези избори, е или най-ниската, или много близо до най-ниската от 2014 г. Последното вероятно ще разберем след 20,00 ч след края на изборния ден.
- Какво може да промени вотът от чужбина, макар да знаем, че никога не е влияел съществено на резултата от който и да е вот?
- Вотът от чужбина не може да промени съществено нито активността, нито резултата от изборите. Но като цяло относителното тегло на ДПС ще се вдигне, защото то има най-много гласове от чужбина в сравнение с другите партии.
- Преди вота се обсъждаше гласуването по признака “млади” - “стари” и много от колегите ви характеризираха младите като по-мобилни, по-непостоянни в нагласите си и по-несигурни, че ще стигнат до урните. Оправдаха ли се тези прогнози и за кого гласуват младите?
- Виждаме от екзитпола, че голям дял от младите хора са гласували за партията на г-н Слави Трифонов “Има такъв народ”. Това е нормално, очаквано, виждаме го в социологическите проучвания преди изборите. Традиционно най-младите възрастови групи преимуществено между 18 и 29 години подкрепят нови политически субекти и гласуват по-скоро протестно срещу статуквото. Кандидат за протестния вот и този, който ще спечели лъвския пай от него, е г-н Трифонов. Изборите също го потвърдиха. Вече виждаме демографските характеристики на различните електорати и е видимо, че в графата “Има такъв народ” има много млади хора.
- Очаквате ли някакви промени в крайния резултат, свързани с машинния вот?
- Не, не очаквам съществени промени. Може да има проблеми, свързани с т.нар. контролиран вот, защото социологията и екзитполът нямат механизъм, по който да могат точно да уловят този специфичен феномен.
- Какви ще са конфигурациите в 45-ия парламент и кой ще е балансьорът в него според данните от екзитпола до момента?
- В случая имаме ясен кандидат за балансьорското място и това е партията “Има такъв народ” на господин Трифонов. Вероятно без нейната подкрепа няма да бъде лесно да се направи кабинет, тъй като относителната ѝ тежест в следващото Народно събрание ще бъде сериозна.
Прогнозите ни преди вота, че ще имаме фрагментиран парламент и трудно съставяне на кабинет се оправдават напълно. Онова, което ни очаква в следващите няколко седмици, когато финалният резултат от вота днес бъде обявен и когато станат ясни мандатите и започнат преговорите за някакъв вид правителство, това ще е изключително интересен и доста сложен процес за съставянето му.
Мисля така най-вече защото партии като “Има такъв народ” и “Демократична България” и техните лидери заявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ и с БСП. А при такава заявка много трудно може да се състави правителство, ако, разбира се, лидерите на двете формации устоят на нея.
- Всички социолози бяхте единодушни, че от тези избори зависи дали президентът Румен Радев ще спечели втори мандат. Има ли такива изгледи, като гледате резултатите от вота?
- В момента, в който парламентарните избори свършат и когато имаме някакъв кабинет, тогава ще можем да говорим за президентските избори, защото така или иначе тогава в страната ще има вече нова политическа обстановка.
Визитка
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
