Десетки позвънявания в Зографския манастир на Света гора търсят информация, вярно ли, че в монашеската република е започнало масово ваксиниране? Посочват се заглавия в електронната преса от рода на: „Започна ваксинирането на монасите на Света гора“.
Ако подобни заглавия не бяха манипулативни и ако сред вярващите не съществуваше интерес по този въпрос, можехме и да не им обръщаме внимание. При такъв прецедент обаче е нужно да изясним следното:
Кинотисът (управителното тяло) на Света гора е отправил запитване до двадесетте големи манастира, което се препраща и до скитовете (манастирски филиали), и до самостоятелните келии, да се уточни кой желае да се ваксинира. Няма някакво централно решение за задължителна ваксинация.
Запитването е необходимо, тъй като на Света гора постоянно и периодично пребивават от няколко стотин до хиляда работници, държавни и административни служители, между тях митничари, полицаи и служители в губернаторството. Света гора има двойна юрисдикция. Тя е монашеска република, но Кинотисът се занимава с духовните дела и отношенията между манастирите. В същото време полуостровът Атон е под гражданската юрисдикция на гръцката държава, поради което има свой губернатор, назначаван от правителството. Решенията, засягащи поведението на служебните лица, може да не съвпадат с тези, които се отнасят до монасите. Желателно е служители и работници да са православно вярващи, но това не е задължително.
Отделните манастири, както и централното управление наемат работници и специалисти за геодезистки, строителни и технически проекти и изпълнения.
По тази причина, ако губернаторството поръча ваксини, това не означава непременно, че държавата заставя светогорските монаси да се ваксинират.
До този момент не е известно който и да било от манастирите или скитовете да са поискали организирано ваксиниране. Не е било изразявано също така определено становище по въпроса за ваксинирането.
Сред братствата на Света гора живеят така наречените гостуващи монаси, които не са приели монашеско пострижение на Атон, но имат разрешението да пребивават в конкретна обител временно или постоянно. Те са длъжни да спазват общия светогорски устав и устава на обителта, в която се намират, но са свободни да постъпват съобразно благословението, получавано от техните духовни наставници, които могат да се намира и извън Света гора.
Ако някъде няколко души монаси са пожелали да се ваксинират, това дори не означава, че цялата обител е взела решение за ваксиниране.
Според устава на Света гора всеки манастир има свое самостоятелно управление и не може да му се налага волята на управителното тяло, освен ако не става дума за богослужебни и догматични въпроси, за което има крайно деликатна процедура, изключваща възможност за конфронтация. От друга страна, държавата не може да налага волята си, гарантирано от Конституцията на Република Гърция, тъй като може изпълнителната власт и да е в ръцете на атеисти, както се е случвало.
В последните две десетилетия титулът „Света гора“ се превръща нещо като стандарт за Православие, за каноничност и правилност. „На Света гора казаха това!“ и на „Света гора правят това!“ за мнозинството православни християни става нещо като мярка на последна инстанция по въпросите на изповядването на вярата. Очевидно е, че определени групи и личности се опитват да манипулират вярващите с името на Света гора, създавайки психоза на утвърждаване или отричане на положения, по които населниците на Градината на Божията Майка нямат или не са изразявали становище.