Интервю с анестезиолога - реаниматор д-р Борис Таблов, който живее и работи в Нойрупин, Германия:
В медийната среда около заразата липсва дебат между специалисти на различно мнение - не може доцент Мангъров да се изказва по всички въпроси, дори за... енергетиката
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
Когато популярни лица повтарят, че вирус няма, нещата стават само по-зле
Носенето на маски на открито е излишно - да се намали физическият контакт между хората
Българите нямат и представа колко по-строги са мерките извън държавата ни
Има твърде много политика в COVID и твърде малко чуваемост
Положителният PCR след ваксинация не е драма, факт е предпазването от тежко преболедуване
До 3-4 седмици трябва да очакваме още по-черни числа в статистиките, а можеше да ги спестим с по-твърди мерки
- Д-р Таблов, живеете и работите в Германия, но сте силно активен във фейсбук по темата COVID кризата в България. Има стотици коментари под публикациите ви. Какво ви провокира да изказвате мнение, въореки че сте на хиляди километри от родината?
- Всичко започна през февруари миналата година. Наблюдавах с интерес какво се случва в Китай. Беше ми странно в началото разминаването между общата паника и броя на случаите. Започнах да чета и да се интересувам, започнах да споделям мисли във фейсбук, но тогава на затворен приятелски кръг. Обичам да пиша и беше нещо като виртуален дневник. С времето направих съобщенията общодостъпни и те си заживяха собствен живот.
В началото споделях най-вече лични мисли, даже доста емоционално по темата. С времето много хора започнаха да ги четат, а това е форма на отговорност и затова сега споделям повече професионална информация. Слушам подкасти на немски изявени вирусолози, чета доста и всякаква литература за вируса, споря с приятели.
А защо България? Защото родината ми е на сърце. В България е голяма част от семейството ми, все още активно работещо на първа линия. Баща ми е анестезиолог и е в COVID отделение. Майка ми е общопрактикуваща лекарка в Пловдив, леля ми е акушер-гинеколог в Плевен. И тримата са вече в пенсионна възраст, но работят. Имам много колеги и приятели. Никога не съм спирал контактите си, въпреки че не живея там толкова години. Следя ситуацията с голям интерес.
Добре познавам слабостите на здравната ни система и ми е болно за липсата на по-строги мерки, защото се подлага на риск една система, която смятам, че все още не е достатъчно реформирана.
- Коментарите ви са доста критични, но не оставате само в медицината. В една от последните ви публикации спорите с писателя Иво Сиромахов и с негов пост с разсъждения, че страната ни е силно замърсена с пластмаса и найлонови торбички. Защо критикувате остро неговото мнение?
- Надявам се историята да не прозвучи реваншистки. Конкретният повод е, че Иво Сиромахов е част от екипа на една телевизия и хората, с които работи, са част от политическия проект на Слави Трифонов. И аз бях част от този проект немалко време и причината да напусна проекта беше точно несъгласие по темата с това как трябва да се държим в условията на кризата с вируса.
- Да уточним - били сте член на “Има такъв народ”?
- Бях член на проекта, който се казваше “Няма такава държава”. Бях в проекта на Слави до момента, преди да се регистрира партията. Бях част и от работната група по здравеопазване и част от хората, които пишехме програма по темата. Разривът настъпи точно заради несъгласие с поведението на политическото ръководство на партията.
Към сценаристите и Сиромахов нямам нищо лично. Той многократно е изразявал личното си мнение, че сме спрели да живеем от страх и т.н., но той и колегите му непрекъснато внушават едно повърхностно отношение към вируса. Проблемът обаче е много по-сериозен. Когато толкова популярни хора като Сиромахов, автор с много последователи, непрекъснато изразяват позиция срещу един сериозен проблем, той само нараства.
Използвах мнението му за замърсяването на красивата българска природа с найлонови торбички като паралел за замърсяването на тв ефира с вредни послания. Това съм го казвал и в политическия им проект. Хората, които имат широка обществена чуваемост, трябва ясно да си дават сметка за отговорността, която носят. Трябва да им е ясно, че когато непрекъснато повтаряш, че няма проблем и всичко е политическа измислица, нещата стават само по-зле. А това на фона на все повече натрупващи се доказателства, че нещата не са пренебрежими.
- Когато напускахте партията на Трифонов, казахте ли мнението си така директно на ръководството?
- Бях отговорник на групата по здравеопазване. Помолих за среща с политическото ръководство и присъстваха двама души от лидерите на партията. Пред тях казах точно това, че хората с голяма популярност,трябва ясно да си дават сметка, че проблеми има, и не трябва да го омаловажават и да излъчват грешни послания, защото това влияе на голям процент от хора, които им вярват.
Второто, което казах, бе, че ако искат проектът да бъде различна форма на политическа платформа, трябва да заложат на конструктивни, а не на деструктивни послания. Да обясним какво трябва да се направи у нас, съобразено с реалностите в България, и как да се ограничат щетите. И получих подкрепата на много колеги. Тогава изразих моята позиция, че съм тотално несъгласен с непрекъснатото излъчване на послания от 7/8 тв, че няма коронавирус, че всичко е измама, че стана трибуна на проф. Чорбанов и доц. Мангъров и колеги, които непрекъснато се противопоставят яростно на мерките. Обясних, че това е конкретната причина да напусна партията.
- Проф. Чорбанов и доц. Мангъров са специалисти по вируси и имунология. Не е ли редно мнението на такива специалисти да се чува?
- В цялата медийна среда в България в условията на коронакризата през цялото време липсва нещо - дебати с факти между специалисти в едно студио.
Медиците работим с терминология и знания, които се трупат с години. Да, специалисти са и доц. Мангъров, и проф. Чорбанов. Беше редно непрекъснато да се водят професионални дебати с присъстващи от лагера на другото мнение, за да може хората да чуят аргументи от двете страни. Така аудиторията сама да преценява колко адекватно говори едната и колко адекватно другата страна. Иначе останалото е форма на манипулация.
- В Германия така ли се водят в медиите дебати между специалисти медици?
- Стилът и тонът са по-различни. Отделно, че и политическото доверие е по-голямо. Въпреки че хората са безкрайно уморени и има протести в Германия, повече се доверяват на посланията на политиците.
Неведнъж в тв студиа съм гледал представители на различни гледни точки и говорят по друг начин. Липсва емоционалното южняшко, дори на моменти първично налагане на теза. В България дори няма никаква чуваемост към тезите на другата страна.
- В Западна Европа има ли подобни отявлени привърженици на анти COVID мерките като проф. Чорбанов и доц. Мангъров?
- Разбира се. Има голяма група учени, които още преди месец излязоха с декларация, че локдауните са погрешна стратегия. Според тях трябва да се пазят само рисковите групи и останалите да се пуснат свободно да контактуват, за да преболедуват по-бързо и да се изгради групова защита.Това са тези на някои водещи изследователи в Англия и САЩ. Обаче трябва внимателно да се следят дискусиите. Експертите в Германия казват, че няма как да се изолират само рисковите пациенти, защото те са в постоянен контакт с по-младите. Година след началото на пандемията виждаме, че са малко европейските страни, които могат да се похвалят с успешен контрол на кризата.
- COVID-19 политика ли е вече?
- Непрекъснато е била, още откакто се появи. Има твърде много политика, има и твърде малко чуваемост. За съжаление, и доц. Мангъров, и проф. Чорбанов от експертно ниво се насочиха към политическо.
COVID платформата оказа влияние и на президентските избори в Америка, в Англия на някои процеси. И в Германия сега предстоят избори. До голяма степен дебатите са отново за това. И тук има формации, които са на тезата, че няма COVID и всичко е измама. Това обаче е политическият спор в България. Партиите се позиционираха по темата с вируса. Всичко, което е в опозиция, с изключение на една формация, в момента твърди, че това, което прави правителството, е грешно. Вирус нямало. Вижте как тече кампанията на АБВ. Единственият, който се явява по медиите, е доц. Мангъров - експерт по всичко, дори за енергетиката. Всичко в АБВ е структурирано около неговата аура и той отдавна излезе от експертното ниво на инфекционист и детски вирусолог.
- В трета вълна сме и от седмица отново всичко е затворено. Как оценявате мерките в България?
- Често ме критикуват, че съм в чужбина, а говоря за мерки в България. Не съм се прибирал от юли миналата година. Тоест от 10 месеца, нямам представа от първо лице как са нещата и има риск да бъда обвинен, че спекулирам.
Обаче поддържам контакт с колеги и моите роднини лекари. От всичко, което чувам, оставам с впечатления, че хората нямат представа колко по-строги са мерките на други места. Мерките тук са много по-леки и позволяват много повече свободи на хората.
Третата вълна не можеше да бъде спряна в България, защото този процес се наблюдава в цяла Европа. Можеше обаче да бъде по-контролирана и с не толкова голям мащаб. В средата на януари знаехме, че числата плавно набират скорост, знаехме за идването на по-заразната английска мутация. След пускането на децата на училище, отварянето на ресторантите и моловете беше ясно, че ще доведе до покачване на заразените. Най-лошото е, че до 3-4 седмици трябва да очакваме още по-черни числа.
Чувам от колеги по здравните заведения, че нещата не са добре. Лекарите са безкрайно изтощени психически и физически. На това хората реагират: “Вие сте длъжни!”, но и ние сме хора. Когато от година си на педал, емоционално смачкан, накрая и тялото започва да те предава.
В същото време чуваме и от здравния министър, че всичко е под контрол и не сме на първо място по смъртност. Аз на тези оценки мога да пиша “Слаб 2”. Все едно да кажа, че Германия през декември се справи добре. Въобще не беше добре! Реанимацията ни в Германия цял месец беше пълна, толкова много хора починаха, че беше ужасяващо.
Не казвам, че България се справя най-зле в Европа. Далеч съм от тази мисъл дори! Но защо все трябва да се равняваме по лошите примери? Не можем ли да се мерим с добрите?
- Има ли мярка, която сега да предприемем, за да намалим заболеваемостта?
- Мярката е една, независимо от мутациите и щамовете. Ако искаме да намалим заразените, то трябва да намалим условията за физически контакт между хората.
Виждаме, че в Бургас носят маски на открито, но по този въпрос експертите са категорични, че няма никакъв смисъл. Трябва да се вземат мерки, които да сведат до минимум възможността хората да се събират на групи.
- Ваксиниран ли сте?
- Да, от 21 януари съм ваксиниран
с двете дози на “Пфайзер”.
- В дом за възрастни в село Опанец бяха заразени 14 души, на които са поставени 2 дози на “Пфайзер”. Как вие си обяснявате заразяването на изцяло имунизирани?
- Положителният PCR не е драма. Имаш вируса в тялото, може да отделяш някакви количества от него, но ако не си болен, всичко е наред. Това не са стерилизиращи ваксини и няма такава на пазара, която да гарантира, че няма да се заразиш. Има процент хора, при които ваксината може да не даде резултат.
Заразен обаче далеч не означава болен. Тоест основната функция на ваксината е свършена. Драмата е, ако настъпи тежко протичане или смъртен случай. За това се ваксинираме. Същото е и с противогрипната. Може да се разболее човек, но въпросът е да не се стига до интензивна терапия. Казусът все пак изисква анализ на експерите от района, но не е тревожна и неочаквана ситуация.
CV
l Роден в Шумен на 19 юли 1979 г. и е лекар трето поколение
l През 2002 г. завършва медицина в Медицинския университет в Плевен
l През 2008 г. специализира анестезиология и интензивна медицина в университетската болница в Плевен
l От 2010 г. живее и работи в Нойрупин, Германия, като анестезиолог-реаниматор
l Има квалификации по спешна и по интензивна медицина
l Преподава в местния медицински институт
