Черешите, сливите и ябълките са по-издръжливи на температурни промени, казва агрометеорологът
В Кърджали седма година берат маслини, а край Пазарджик хапват киви
Доц. д-р Калинка Кузмова е изявен агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив, където преподава в катедра “Ботаника и агрометеорология”. Смятана е за един от най-търсените специалисти от земеделските производители.
- Доц. Кузмова, как снегът, който падна тези дни в страната, се отразява на овошките? Има ли опасност за разцъфналите сливи, кайсии, череши и праскови?
- Кайсиите, прасковите и бадемите са най-слабо устойчиви на минусови температури. Там, където ранните сортове вече са в напреднал цъфтеж, при минус 2 градуса и надолу пъпките им могат да измръзнат.
Докато
череши, сливи
и ябълки са
по-издръжливи
и за тях опасност на този етап няма. Най-важно за плодните дръвчета е да не настъпят повратни студове, след като са цъфнали.
През април миналата година това се случи и се отрази неблагоприятно на някои ранни сортове. В Пловдивско не бяха много, но в други райони имаше поражения.
Студените дни през февруари се оказаха благоприятни за голяма част от овошките, като задържаха цъфтежа им и предпазиха пъпките от измръзване през март. Ако времето миналия месец беше както през топлия декември, щеше да ги подбуди да се развият по-бързо, което е негативно за тях.
- Кои са най-опасните температури за овошките и в кои месеци?
- Ако говорим за преди цъфтежа, ябълката например издържа до минус 35 градуса. След нея е сливата - до минус 32, после са черешите и вишните. Прасковата може да търпи до минус 24. Докато цитрусите загиват при минус 7 градуса. У нас могат да оцелеят само ако се гледат оранжерийно.
- А в България отглеждат ли се цитруси?
- На единични места. В малко райони на България температурите не падат под минус 6-7 градуса. Така е край Сандански и Ивайловград например. Смятам, че в другите райони не можем да рискуваме с цитруси на открито.
Това е дългосрочна инвестиция и дори в една година да застудее по-сериозно, тези култури ще загинат. Ето защо и в Северна Гърция не отглеждат цитруси. Те виреят на юг в района на Пелопонес, остров Крит и други топли места, където сняг не пада. В Северна Гърция най-често срещани са нар, бадеми, киви, които са по-издръжливи на студа.
Аз например съм опитвала киви, отглеждано успешно край Варвара, Пазарджишко. По Южното ни Черноморие се гледат маслини. Познавам хора, които са засадили 5-6 дръвчета в двора си, берат, стерилизират ги. Испански специалисти селектираха маслини, които издържат на по-ниски температури.
Първите дръвчета бяха засадени край Кърджали по европейски проект и вече седма година дават плод. Хората там си ги отглеждат за собствена консумация.
- В Катуница хора са засадили в дворовете банани, но плодовете им са стипчиви. С промяната на климата ще дойде ли време и у нас да берем банани?
- Не вярвам някой метеоролог да гарантира, че през по-дълъг период няма да има по-ниски температури. Веднъж това да се случи дори на 10 години и цялата плантация ще замине. Аз
не препоръчвам
да се рискува с
банани, портокали
и мандарини
Преди повече от 30 години между Пловдив и Първомай имаше кайсиеви градини.
Една зима температурите паднаха рязко и измръзнаха. Никой не ги възстанови. Не само за кайсиите, но и за цитрусите няма гаранция, че ще оцелеят.
- Дайте съвет как да се предпазят цъфналите овошки от измръзване и слани?
- Това може да се случи само на малки площи. Била съм в Израел при сериозно застудяване в бананова плантация. Всеки плод беше увит с полиетилен. Правят го, за да намалят контраста с външната температура.
И така предпазват плодовете. Разбира се, израелските банани по вкус не могат да стигнат тези от Латинска Америка, но с тях задоволяват вътрешния си пазар.
Освен увиването на плодовете начин за предпазване, е варосването на дръвчетата. Тази мярка се прилага срещу неприятели, болести и се намалява влиянието на температурната амплитуда върху дърветата.
Друг способ, доказал ефективността си при очаквани опасно ниски температури, е между цъфналите овошки да се поставят метални съдове със спирт, който се запалва привечер. От горенето се образува мъгла между короните, която намалява опасността от измръзване.
Иначе най-чистата екомярка е напояването привечер.
- Кои са най-благоприятните условия за овошките, за да дадат добра реколта?
- Различно е за отделните региони.
Овошките се
гледат успешно и на
най-високите места
Село Манастир в Родопите е на най-голямата надморска височина на Балканите.
Там виреят успешно ябълки и сливи, но топлолюбивите фъстъци, не виреят - те се развиват успешно в равнините. Температура под 15 градуса става опасна за тях. Затова се сеят през май и наесен, докато паднат температурите под 15°, трябва да се приберат. Този вид няма как да го отглеждаме на голяма надморска височина. Черешите узряват по високите места в края на септември, преди големите студове.
- Да очакваме ли и през април подобни обрати на времето, които биха застрашили земеделската продукция?
- Ако беше миналата година, щях да кажа “да”. Тогава замръзнаха много насаждения. Дано не греша, но смятам, че през тази няма да има подобен проблем. Зимата беше топла и влажна и няма да има температурни аномалии през април.
- Трябва ли да се ориентират стопаните към по-издръжливи сортове?
- Да, в местата, където мразовете са по-често срещано явление, трябва да се ориентират към мразоустойчиви сортове и култури. Те ще бъдат с по-кратък вегетационен период и по-бърз темп на развитие, за да не им се отразят ниските температури.
- Има ли посеви, за които сегашното време е благодатно?
- Да, чудесно е за житните култури. Благоприятно е също за граха, който е силно зимоустойчив, лещата и слънчогледа, чието засяване в равнините се прави в края на февруари.
През април предстои засяването на царевицата. Влагата в почвата ще гарантира на всички по-добро развитие.
