Обещанията на партиите са коктейл от идеи и мерки, които поразително си приличат
Парламентарният вот на 4 април много вероятно ще бъде решен от твърдите ядра на партиите. Особено ако пандемията уплаши повечето избиратели и те си останат по домовете. В същото време към парламента са се устремили нови субекти, които може да предопределят формулата на бъдещото правителство. А те са толкова изравнени като възможности за влизане в парламента, че се надпреварват с обещанията си в опит да дръпнат с крачка напред. И един от ключовите въпроси е вдясно или вляво ще е тази крачка.
Редно е партийните програми да съответстват на идеологиите на съответните формации, които се разделят през призмата на политическия спектър - леви (социалистически партии), десни (християндемократически и националистически партии) и центристки партии. Разделителната линия всъщност е ролята на държавата в обществените процеси, и то в онези сфери, при които редовият българин усеща преките ефекти - предимно в икономическата и социалната политика.
Животът е труден,
но понякога плах,
наляво да тръгнем,
но със десния крак.
ГЕРБ
От управляващата партия традиционно се позиционират вдясно, от което теоретично би следвало, че повечето им послания ще са насочени не толкова към социалната политика и подкрепа на най-уязвимите, а към ръста на икономиката - чрез инвестиции в дигитализицията, намаляване на административната тежест за бизнеса, ръст на БВП и др.
Въпреки това не всички техни политики може да бъдат класифицирани като десни.
Такъв пример има от изминалия им мандат - автоматичното вдигане на минималната работна заплата всяка година – мярка, срещу която бизнесът е против. Бяха направени обещания в подобна посока - минимална работна заплата 500 евро и 1000 евро средна заплата до края на следващ мандат.
Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев определи бъдещата им програма като политически балансиран микс между нови и стари приоритети. Ако трябва да се съди по поведението на партията през изминалия мандат, то може да си направим извода, че те отново ще се стремят към баланс между едните и другите, тъй като от ГЕРБ не са обещавали революционни реформи, а по-скоро са провеждали, да я наречем, прагматична политика.
Представители на ГЕРБ многократно са подкрепяли типично десни мерки - без промяна в данъците, нарастване на публичните разходи към бизнеса за иновации, модернизация на страната, нисък бюджетен дефицит. Но и тук се вижда вече познатият ни предизборен прагматизъм - преди месец, и премиерът Борисов обеща, че ще продължи изплащането на 50 лв. на пенсионер всеки месец в случай че партията управлява още един мандат. Тази мярка трудно би могла да се определи като дясна, а по-скоро като популистка и заиграване с традиционния електорат на социалистите.
БСП
В платформата си социалистите наблягат на това, което се очаква от една лява партия - силната роля на държавата като стопанин и регулатор, както и подпомагането на уязвимите групи на обществото. Това се потвърждава от заявките им за прогресивно данъчно облагане за физическите лица, както и въвеждане на семейно подоходно облагане. Нещо повече, в исканията на левицата е включено и намерение лицата до 26 г. да бъдат освободени от данъци, както и множество еднократни помощи съответно за първо, второ и трето дете - 500 лв. за първо, 1000 лв. за второ, 1500 лв. за трето и за всяко следващо по 200 лв. Въпреки това те заявиха, че няма да има промяна в корпоративния данък, което може да се счита за флиртуване с бизнеса, който така или иначе се оказа един от главните потърпевши от последствията на пандемията.
След като електоратът на БСП традиционно е от предимно уязвимите групи, то нейните послания са насочени преди всичко към тях. Това се вижда в предложенията за безплатни учебници за всички ученици от 1-и до 12-и клас, безплатни ясли и детски градини, както и безплатни лекарства за деца до 14-годишна възраст. Партията остро се противопоставя на делегираните бюджети, като обещава бюджетно финансиране само за държавните и общинските училища.
ДПС
В програмата на ДПС на няколко пъти се подчертава нуждата от догонващо икономическо развитие, без да се дават конкретни числа, към които да се стремят като крайна цел. От партията на Ахмед Доган считат, че следващото управление ще бъде ключово за страната и ако бъде устойчиво и догонващо, ще имаме потенциала към 2030 г. да достигнем средноевропейски стандарт на живот.
“Иновативен икономически растеж, устойчиво и зелено ориентирано развитие на всички ключови сектори, дигитализация, както и инвестиции от страна на държавата в образованието, което да е съобразено с нуждите на бизнеса и държавата” са част от посланията на партията. Въпреки, че са съавтори на сегашния данъчен модел, от ДПС смятат, че това не е тема табу, и остават отворени за данъчни реформи.
В началото на пандемията от движението предложиха намаляване на ДДС за всички детски продукти, както и промяна в данъчната ставка за ресторантьорите.
С това може и да прогнозираме, че партията ще остане предвидима в политическо отношение - десни про-бизнес политики в икономиката, но с тиха стъпка по-вляво под формата на реформи в социалната сфера.
“Демократична България”
“Демократична България - Обединение” е формация, която винаги е разчитала повече на дясномислещите хора.
В програмата им четем намерения за освобождаване от данъци и осигуровки за 3 г. на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии. Самият факт, че става въпрос за освобождаване от данъци, говори много. То се допълва и от исканията им Българската народна банка заедно с КФН чрез законодателна и регулаторна политика да стимулират конкуренцията между банките и развитието на финтех компаниите, както и развитието на капиталовия пазар. Общо взето, отново виждаме послания в посока подобряване на бизнес климата и отстраняване на административния тормоз.
Въпреки това виждаме левеещи мерки в сферата на социалната политика - намаляване на данък общ доход за хората с ниски заплати и необлагаем минимум от 500 лв. на месечните доходи, както и 50% увеличение на заплатите на държавните служители от най-засегнатите от COVID кризата сектори.
“Има такъв народ”
Партията на Слави Трифонов е нов и антисистемен играч този политически сезон, като разчита на гласовете на българите, чийто глас на изборите е непредвидим - те или не гласуват, или гласуват само за антисистемните формации.
По отношение на социалната политика “Има такъв народ” залага на ляв популизъм - обещават ваучери за хранителни продукти, лекарства и енергия с цел “увеличаване на материалната подкрепа към минималната работна заплата”. В същата посока е и намерението за трайно увеличение на данъчните облекчения за семействата с първо, второ и трето дете, без да се посочват конкретни числа. По същата логика е и обмисляната помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца, разсрочена в период от 7 години. Дотук с левия популизъм.
При внимателен прочит на програмата на ИТН ще се забележи, че останалите им икономически послания са по-скоро насочени към средите на бизнеса - четем неща от сорта на “Намаляване на фрагментацията на пазарите, подкрепа на предприемачеството, чуждестранните инвестиции”, като никъде не се споменава ролята на държавата в тези процеси, а по-скоро се набляга на това как държавата може да не пречи на пазара, което си е типично дясно мислене. Около всички тези заявки гравитира и думата “прозрачност”, чрез която се цели да се достигне до хората, които изначално са разочаровани от политическата и икономическата обстановка в страната.
Трябва да се има предвид, че всяко етикетиране на политиките като “леви” и “десни” е условно, особено при частичното изпразване от съдържание на тези термини заради действията и бездействията на политиците и партиите през последните 30 г. А в бързо променяща се среда, каквато COVID кризата създаде, няма да е изненада промяна в поведението на политическите субекти. Дали обаче подобно на подозрително еднаквите обещания в момента промяната в линията също няма да е само в една посока? И да доведе до още по-голямо размиване на границата между леви и десни, което ще направи партиите непредсказуеми за своите избиратели.
