Пял съм на сцената с велики гласове като Пласидо Доминго и Райна Кабаиванска, но вярата в Бог ме обърна към Църквата, казва свещеникът Иван Иванов, когото митрополит Антоний избра да служи във Вечния град
На 14 март доц. д-р презвитер Иван Иванов ще бъде въдворен от митрополит Антоний като свещеник на църковната ни община в Рим. Церемонията ще бъде в храм “Св. Павел ала Регола”, където се извършват благослуженията и се обгрижва българската православна църковна община. С благословението на митрополит Антоний доц. Иванов е призован да изпълнява новата си мисия, като обгрижва духовно българските православни християни в Рим, да помогне за развитието на отношенията с другите православни във Вечния град, както и в църковно-дипломатическите отношения с институциите на Светия престол във Ватикана.
- Доц. Иванов, защо избраха вас да служите в Рим?
- Изборът е на митрополит Антоний. С благословението на патриарх Неофит преминах от Софийската света митрополия към Западно- и Средноевропейската. Предполагам, че съм избран заради развитието ми досега. Някои хора възприемат Църквата като нещо далечно, дори фантастично, но тя е много конкретна. В нея живеят нормални хора, които се развиват спрямо професионалните и личните си качества. Българската православна църква съумява балансирано да използва талантите и да се грижи за своите духовници. Благодарен съм за този избор, защото така
дядо Антоний
обърна внимание
на талантите,
които имам
- Ще се срещате ли с папа Франциск или с кардинали от Ватикана?
- Кардинал Пиетро Паролин поиска среща с мен и с митрополит Антоний. Той е държавен секретар на Ватикана и се грижи за цялостната дейност на Светия престол. Ще имаме среща и с кардинал Сандри, който е префектът на конгрегацията на източните църкви, както и с кардинал Кох, който е префект на конгрегацията за християнско единство. Предвидена е и среща с кардинал Аюзо, който отговаря за диалога между религиите, включително и с мюсюлманската. Той е бил гост на Богословския факултет на Софийския университет. Ще уточним параметрите на нашето общуване, бъдещи инициативи, полезни за Църквата.
- Какви например?
- Има случаи на смесени бракове. В тази ситуация каноническото и литургично общуване е сложно. Църквата трябва да отговори на съвременните предизвикателства и да даде своя принос за запазването на семейството. Православните християни не трябва да се чувстват изолирани и отстранени от западното общество, което налага своите параметри. Затова Църквата, особено в лицето на митрополит Антоний, иска да направи срещи с важни личности в Рим, за да допринесем за жизнения и духовен статус на всички. Не е лесно, защото малките деца, които се раждат в смесени бракове например, осъзнават себе си като италианци. Но като открият наследството на родителите си от български произход, се обогатяват.
- Как стана така, че превеждахте на папата при визитата му у нас?
- Още като специализант в Софийския университет и млад духовник с благословението на патриарх Максим и Светия синод получих послушание да отида в Рим, за да специализирам литургическо богословие. Бях ученик на отец Робър Тафт, на отец Едуард Фаруджа, които са колоси в литургическото богословие. Едновременно с това бях подготвян според стандартите на Ватикана за посещението на Йоан Павел Втори в България. Езикова и църковно-дипломатическа подготовка. Аз съм възпитаник на най-стария католически колеж, в който веднъж на няколко години се приемат православни духовници, които после помагат за взаимоотношенията между Православната и Католическата църква. Не е лесно, защото във Ватикана има много силна дипломация. Това е самостоятелна и суверенна държава. Дипломацията на Ватикана е една от най-старите в Европа. Напоследък политиката на папа Франциск е обърната към сътрудничество с мюсюлманите предвид различни социални и политически обстоятелства. Беше приет и документ при срещата на папа Франциск в Абу Даби за братство и сътрудничество между християни и мюсюлмани, за единство и зачитане на религиозните и гражданските права на всички, независимо от това къде изповядват вярата си. Наскоро папата се завърна от посещение в Ирак, където имаше среща с лидера на шиитите. Посети много проблемни места, където християни и мюсюлмани са дали много жертви заради войната.
- Какво е впечатлението ви от посещенията на папа Йоан Павел II и на папа Франциск у нас?
- Една от основните задачи на папа Йоан Павел Втори в България беше да се поклони да делото на светите братя Кирил и Методий. По този начин се поклони и на традицията на БПЦ. Папа Франциск също го направи на олтара на светите братя в патриаршеската катедрала след срещата с Българския патриарх Неофит и членовете на светия синод. Той продължи тази традиция. Папите дадоха възможност да се преоткрият достойнството и традицията на БПЦ, защото е продължителка на делото на светите братя. В момента много народи претендират и казват: “Кирил и Методий са наши”. Но те преди всичко са получили и благословение и подкрепа от българската държава в лицето на св. Цар Борис, на техните ученици и несъмнено това води до развитие на много позитиви за българската държава, за народа ни. Това не трябва да го забравяме. Папите при посещението си в България основно се поклониха на паметта на светите братя Кирил и Методий, а дори Йоан Павел Втори се поклони и на паметта на свети Иван Рилски в Рилския манастир. Като в своята проповед там той издигна на висока почит монаха, подвижника Йоан Рилски, българина, и го съпостави със свети Бенедикт Нурсийски. Така както през 1982 г. той официално провъзгласява светите братя за съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт. Трябва да продължаваме да засвидетелстваме своето синовство към светите братя Кирил и Методий и техните ученици, наречени Св. Седмочисленици. Слава богу, няма нищо случайно. И нашата православна църковна община в Рим се казва “Св. Седмочисленици”. Ние сме продължители на това дело независимо, че сме на друга територия. И
никой не може
да отнеме
правото на
българина да се
нарече наследник
на Кирил и
Методий
- Какви са впечатленията ви от църковната община в Рим?
- Бях специализант в Рим в папския институт за Изтока, където съм защитил дисертация. Участвах във формирането на първата църковна община там, която се учреди след посещението на папа Йоан Павел Втори в България. Участвал съм в богослужебния и пастирски живот на тази общност. После продължих да се занимавам само с науката, което не ми пречи всеки месец да съм там, за да преподавам като гост в техните университети или да се занимавам с български студенти там. Имаме много обединени общности в Италия, особено в училищата, които се субсидират от Министерството на външните работи и Министерството на образованието. Те запазват духа на историята ни, включително и на църковната. Моята цел е да подсилвам съзнанието на българите за техния корен, за родината, за традицията, която е свързана с Църквата.
- Достатъчно добри ли са контактите ни с Католическата църква?
- Да, още от средновековна България и делото на св. Цар Борис, което е уникално свидетелство за църковно-дипломатическа дейност. Много важно и силно значение в тази връзка имат и светите братя Кирил и Методий. Те ни показаха как православните духовници трябва да защитават себе си и да общуват с духовници от друга вероизповед, каквата е католическата. Имаме много общи светци още от древността и те се пазят в календара на Вселенската църква. Изследвал съм тази история и това ми дава сила. Да развиваш църковна дипломация в съвремието е възможно само ако познаваш историята на Църквата и тези отношения. Имаме различия с католиците, но има и диалог. Може би и затова приех тази мисия.
Гледам
обективно на
историята и не
се страхувам от
контакти с
другите конфесии Достойно е да знаем кои сме и какъв е нашият произход. Всички знаят кои са светците Кирил и Методий, които са ръководили духовния и личния ми живот на преподавател и учен.
- Наскоро ви ръкоположиха за свещеник. Досега служихте в патриаршеската катедрала. Откога сте духовник?
- От 22 г. Винаги съм изпълнявал послушания в мисия. Слава на Бог, че ми дава сили и за преподавателската ми дейност в Богословския факултет на СУ. Като духовно израстване съм служил първо като патриаршески дякон в “Св. Александър Невски”. След това съм изпълнявал различни мисии в Руската църква, продължавам да служа и в Румънската православна църква “Св. Троица”. Дълги години подпомагам българите в чужбина, особено студентите в Рим, Сицилия и на други места. Имаме изградени социални центрове, където се изучават италиански език и култура. Вече съм член на Западно- и Средноевропейската митрополия, но ще продължавам да преподавам и в София.
- Как ще ги съчетавате?
- Винаги съм пътувал заради обществени ангажименти, които съм поемал към православните в чужбина. Преди пандемията всяка година съм посещавал Италия като преподавател или духовник със семейството ми.
- Как семейството ви прие новата мисия?
- Винаги е следвало моя път. Колкото и трудно да е било, винаги сме съумявали да изпълним своя дълг към църквата и обществото. По стечение на обстоятелствата и дъщеря ми живее в Италия. Благодаря на Бог, че и тя следва моето дело, по свой си начин. Съвременните млади хора са малко по-различни, по еманципирани, не съм ограничавал никого да се развива и да се чувства удовлетворен. Детето ми вече е голямо, самостоятелно, образовано. Пътят на свещеника е да следва Църквата и апостолите със силата на Бога. Никоя мисия в чужбина не е лесна. Свързана е с много лични компромиси. Ние работим в едно лозе, както свидетелства Евангелието. Много често то може да е обременено с камъни, плевели, да бъде пренапоено или сухо, но ние сме длъжни да намерим благодатна почва на Божието семе да възрасте и да даде плодове.
- Завършили сте и Музикалната академия? Малко хора знаят, че сте били на сцена с най-големите имена в операта. Разкажете повече за това.
- Да, освен на Богословския факултет съм възпитаник и на Държавната музикална академия. Дълги години бях оперен певец в Софийската опера. Много години работих, така издържах семейството си. Пътувал съм навсякъде в чужбина. Пял съм с уникални таланти и гласове - Гена Димитрова, Агнес Балца, Пласидо Доминго, Николай Гюзелев, Райна Кабаиванска. От малък съм закърмен с класическата музика. След това вярата ме обърна към Църквата. В Богословския факултет бяхме 200 студенти. Наш духовен баща, ректор и пръв декан на Богословския факултет след възстановяването му, наш пример, беше дядо Неофит, сега патриарх. Изповядвал съм се при него. Той ме наставляваше как да продължа живота си като духовник и гражданин. След това
специализирах в Италия.
Имам докторски дисертации Спечелих и конкурс за доцент в Софийския университет. Мой научен ръководител беше проф. д-р Елена Тончева, един от големите изследователи на източната и византийска и българска църковнопевческа традиция. Имал съм уникални преподаватели. Специализирал съм при най-големите литургисти. За мен това е голяма чест и Божия благодат.
- Как ще преминем през изпитанието на пандемията?
- Изпитанието е голямо - за Църквата, за всички хора и религии. Изпитанието пред вярата за това как е възможно да се защити човешкият живот. Не само достойнството му. На кантар са гражданските и религиозните права. Кой по време на пандемия може да влезе в храма, как да се държи там... Но храмът, църквата, имат своята практика, теоретични постановки с хилядолетна традиция, които трябва да се спазват. Но ето такъв период, в който християните са преминавали, на някои места по света в изпитание на вярата си, подложени на гонения, както в древността. В такова изпитание е поставена и Църквата - как да запази достойнството на вярващите. В Италия много от храмовете бяха затворени, в пълен локдаун. Сега зависи от зоните. Там, в Гърция, в Грузия, Армения бяха наложени доста строги мерки, които засегнаха и богослужебната практика на православните християни. Много от тях не можеха да ходят на църква в червена зона. В много тежък момент от живота си хората имат нужда от тази духовна и физическа подкрепа. Причастието е сила, благодат, която се дава от Господ Исус Христос. Евхаристията е сърцето на Църквата. Затова е много трудно в тези условия. В Рим сега зоната е жълта, по-свободна е. Надяваме се, че няма да има забрани, които да ограничат нашите вярващи да стигнат до храма и да се черкуват. Ако това стане, то ще трябва да се молим от домовете си и да посещаваме християни, които имат спешна нужда от духовно обгрижване. Надяваме се да отшуми. Всяко изпитание за човека, което е дадено от Бога, е преминавало.
Човекът трябва да осъзнае
в какво е съгрешил,
че не може да отнеме правото на Бог като творец и съдържител на всичко видимо и невидимо. Не можеш да отнемеш правото на Бог, който дава и отнема животи. Чрез развитието на технологиите и прекалената свобода човекът си позволи да отнеме това право на Бог. Може би затова Той дава това изпитание. То се отразява и върху православните. Но православните епископи се грижат за своето паство, презвитерите и дяконите изпълняват своето послушание и мисия.
- Какви са студентите в Богословския факултет днес, промениха ли се през годините.
- Преподавам от 2004 г. Студентите винаги са еднакви. Моделът на поведение е различен. Имат много вяра, но и нужда от правилната намеса на своите преподаватели, научните си ръководители, за да се изградят като личности. В момента студентите имат много изпитания. Идват при нас да учат заради вярата си. Не искат да правят кариера. Срещат предизвикателства в съвременното общество, които ги задушават, не им дават възможност да се развият. Тогава напускат. Но ние имаме много добри преподаватели - и млади, и от старата школа. Опитваме се да ги задържим, за да се развият в сферата на богословието. Целта ни е да създаваме питомци, които да продължат живота си и в Църквата и да помагат на българското общество. Това са хората, които познават нещата отвътре. Хората в Църквата могат да кажат кое е добро и кое е лошо. Това ги учим. Да следват библейските традиции. В съвременното общество богословието трябва да е интегрирано във всяка една сфера. Имаме и много интересни и съвременни магистърски програми, които могат да развият талантите на студентите.
