Консултирайте се с кардиолог, ако в хода на инфекцията се появи стагане в гърдите, болка или аритмия, съветва в интервю за "24 часа" кардиологът проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология на Сърдечносъдовия център към университетската болница “Аджибадем Сити клиник”
- Проф. Петров, колко сериозен проблем за сърцето е пандемичната болест?
- През лятото се появиха съобщения от САЩ, Италия и Испания, но вече виждаме и у нас, че много често последиците от COVID се проявяват като активизиране на спящи сърдечносъдови състояния. Нищо чудно
да последва
каскада от ефекти
Най-ранните съобщения от Щатите бяха за неглижиране на пациенти с остър коронарен синдром и други спешни сърдечносъдови състояния за сметка на преимущественото насочване на вниманието към COVID патологията. Оказа се голяма грешка. Както и Европейското дружество на кардиолозите обобщи, нямаме право да слагаме сърцето на пауза. Много често то търпи и директни увреждания от вируса. Това налага да действаме много по-експертно, когато спусъкът на сърдечносъдовите симптоми може да е COVID.
- Какъв процент развиват сърдечни проблеми?
- Данни за увреждане на сърцето има при 10-15% от хората, които са боледували по-леко. При тях рядко се стига до фатални последици. Картината е като на типичния дълъг COVID: хронична умора, отпадналост, промени в кръвното налягане в двете посоки – както хипертония, така и хипотония. Често се явяват и умерени ритъмни нарушения, които обаче до този момент не са били налични и затова се възприемат много тревожно от пациентите. Фатални аритмии обикновено имат само хора с тежко протичане на коронавирусната инфекция.
- В острата фаза на COVID ли се появяват аритмии?
- Възможни са и тогава, и като “опашка”. Когато ритъмните нарушения са след острата фаза, като изява на дългия COVID, най-често те са с добра прогноза.
Ако се породят по време на боледуването, обикновено са израз на по-сериозно сърдечносъдово засягане. По статистика при 20-30% от лекуваните в болница се открива засягане на миокарда и кръвоносните съдове. Но при критичните и фатално завършващите случаи се доказа, че между 78 и 85 процента от пациентите са със значително увреждане на сърцето. Това дава основание на специалистите да класифицират умерено тежките и тежките случаи на COVID като
бронхопневмония
със сърдечносъдови
последици
Спусък е белодробното засягане, но крайният потърпевш много често е сърдечносъдовата система.
- По-широка от стандартната терапия предотвратява ли увреждането на сърцето?
- Натрупаха се публикации, а и ние виждаме парадоксални случаи на пациенти, които без основание вземат по 10-ина медикамента накуп. За всеки етап от заболяването трябва да се взимат конкретни показани за него лекарства, а не всички заедно. Ако се приемат в грешен момент, голяма част от иначе уместни за друга фаза медикаменти могат да навредат, включително с токсична увреда на черния дроб. Идват и при нас пациенти, пострадали от полипрагмазия (неоправдан прием на множество лекарства). За да се избегнат такива нежелани ефекти, терапията трябва да е много прецизно преценена на базата на клиничната картина и екзактни лабораторни изследвания за проследяването на пациентите във времето особено при продължително задържане на оплакванията. Понякога лабораторните промени са толкова фини, че трябва да се проследяват 2 пъти дневно, за да сме сигурни кога какъв медикамент да изпишем.
- Само “приятелският огън” от свръхреакцията на имунната система с цитокинова буря ли е причината за засягането на много органи, включително сърцето?
- Този механизъм има няколко разклонения. При силен “приятелски огън”, който е възможен при автоимунна настройка на организма, може да има директно увреждане както на съдовете, така и на сърцето – васкулити и миокардити, които представляват възпаления съответно на кръвоносните съдове и на сърцето. Но може да има и друго разклонение, което е следствие от повишено образуване на тромби. Почти доказана е теорията за нетозата – образуване на затворени вътресъдови пространства като кафези в микроциркулацията. Там понасят удар не само вирусите, каквато е целта на бурната реакция, но покрай патогените потърпевши са и ендотелът (стените) на кръвоносните съдове, и факторите, отговорни за кръвосъсирването и кървенето. Имахме пациенти с такива тежки форми, при които на образните изследвания с компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс в обсега на няколко сантиметра се виждаше едновременно и тромбоза, и кървене. Нарича се
изчерпващо кървене
и често то е фатално
Затворените в “кафезчетата” формени елементи на кръвта предизвикват масивно тромбообразуване, но това изчерпва факторите за кръвоспиране и се стига до безконтролно кървене в други зони. Процесът е една от илюстрациите защо трябва много екзактно да се дават правилните медикаменти в точния момент. Имахме пациенти, които при доказана масивна белодробна тромбоемболия и тежка автохтонна тромбоза (на място) се повлияха изключително добре от фибринолиза.
- На всеки ли се предписват кръворазреждащи медикаменти?
- С набирането на опит антикоагулантите за предотвратяване и справяне с тромби навлязоха в протоколите за лечение на COVID при конкретни състояния. Но не означава да се прилагат на всеки, който разбере, че е позитивен за вируса. Същото се отнася и за други типове лекарства – ефективни са само когато са уместно приложени в конкретна фаза на заболяването.
- За болничното лечение се доверяваме на лекарите, но на домашен режим при какви симптоми човек да подозира COVID сърдечен проблем?
- Ако към кашлица и чувство за задух се добави стягане в гърдите, сърцебиене, спад на артериалното налягане, това може да е белег за обструкция на коронарните съдове, на тромботичен процес и/или миокардно увреждане, което може да води до сърдечна недостатъчност.
Един от механизмите, по който белият дроб каскадно води до увреждане на сърцето, е хипоксията – намаляване на концентрацията на кислорода в кръвта. При пациенти с вече налични увреждания на сърцето и неговите кръвоносни съдове хипоксията може допълнително да влошава помпената функция на сърдечния мускул.
За щастие, фаталният ход при хората, които са оздравели, но продължават да имат сърдечна симптоматика, е относително рядък, под 1%. Във времето виждаме от образните изследвания, че в повечето случаи уврежданията имат обратно развитие. Миокардните промени, подобно на белодробните, обикновено не са трайни, а са плод на продължителна възпалителна реакция.
- Спонтанно по метода “времето лекува” ли е възстановяването?
- Ооо, не, организмът има нужда от подпомагане с медикаменти, които намаляват остатъчното възпаление и фиброзата, редуцират риска от тромбоза, за овладяване на аритмиите. И се връщам на акцента, че преценката винаги е индивидуална за конкретния пациент тук и сега, за друг ще е различна, съобразена с неговото състояние.
Разбира се, най-доброто лечение във всички случаи си остава профилактиката. Когато към маските, дистанцията, ограничаването на големите събирания на хора се добавят и ваксините, безспорно шансът ни расте.
- Вие и вашите близки как преминавате през пандемията, какво можем да заимстваме като модел за профилактика ала Иво Петров?
- Имаше няколко случая на близки, слава богу, преминаха изключително леко. Само най-добрият ми приятел от детството преболедува тежко. “Снимката” на белия му дроб направо ме уплаши, но образните изследвания сега вече показват 90% възстановяване на структурите и очаквам в следващите месеци следите от възпалението напълно да се заличат.
За себе си мислех, че вероятно съм минал безсимптомно през заразяване. Поради естеството на работата си всеки ден преглеждам и правя процедури на инфектирани пациенти и на такива, за които се оказва по-късно, че са били в латентен период на болестта. Разбира се, спазвам стандартните мерки за защита, но никога не съм носил скафандър например. Преди месец и половина от любопитство,
преди да се
ваксинирам,
се изследвах и
резултатът беше
нула антитела
При положение че ежедневно съм контактувал с поне 10-ина позитивни пациенти.
- Как си го обяснявате?
- Мога само да предполагам на какво се дължи. Чета много по всички теми, свързани с COVID и вируса, за световния опит за намаляването на рисковете - за йонизацията, за активните кислородни видове, за озона и т.н. Категорично доказано е, че активните кислородни видове, каквито са анионният (негативно зареденият) кислород и озонът, са изключително агресивни спрямо вирусите и особено към тези с липидна обвивка като коронавируса. Повлияни и от публикациите на проф. Жеко Ганев, стигнахме до идеята да обработваме с йонизация цялата среда в съдечносъдовия център. Преди 6 месеца поставихме постове за йонизация навсякъде – както за въздушната среда, така и за обработка на водата за пиене. Йонизират се всички помещения - както зоните за изчакване на пациентите, така и кабинетите, включително моят. Интересно е, че от 40 дни, през които несъмнено сме в третата вълна на епидемията у нас, в нашата болница няма нито един заразен колега. Според мен допринасят йонизираният въздух и пиенето на йонизирана вода. На това отдавам и факта, че при многото контакти с позитивни пациенти не съм се заразил и аз.
