Ако се отчете данъчната тежест, заплатите в Сърбия са 9% по-ниски
Българските IT-та са с 24% по-добре платени, учителите и преподавателите - с 29%
Важно е и че у нас много по-голям дял от хората между 15 и 64 г. имат работа
Почти неизбежно е управляващите на Балканите да сравняват резултатите от икономическата си политика с тези в останалите страни от региона. У нас дори леко омръзва рефренът “а защо Румъния е по-напред от нас“;
за премиера
на Сърбия
Ана Бърнабич
пък реперът
за успех
е България
Така трябва да разглеждаме и обещанието ѝ, че средната заплата в Сърбия ще достигне тази в България до края на 2021 г. – още повече, отбелязва тя, Сърбия би постигнала това, без да е член на ЕС, докато България вече е от 14 години.
Извън политизирането на темата
какви са
фактите
към момента? Средната брутна заплата в Сърбия по официални данни е приблизително – след конвертиране на динара към лева по текущия курс – 1510 лева през декември и около 1430 лева през четвъртото тримесечие. В България през декември средната заплата е 1468 лева без премиите и 1671 лева с премиите за края на годината, а за тримесечието – съответно 1505 лева и 1437 лева.
Ако разглеждаме данните за тримесечието, брутната средна заплата в Сърбия е почти равна на тази в България (ако не се броят годишните бонуси) и с около 5% по-ниска, ако се отчетат всички получени суми. Такива сравнения обаче не са съвсем коректни – за работника е важно нетното възнаграждение, докато за бизнеса при решенията за нова инвестиция или наемане на допълнителна работна ръка са важни общите разходи за труд.
Тъй като
данъчно-
осигурителната
тежест е
по-висока
в Сърбия,
при равни заплати, записани в трудовия договор, работникът получава по-ниска нетна сума, а работодателят плаща повече в бюджета. Но има и друго – в България държавните служители са освободени от лични осигурителни вноски, така че получават по-голяма част от записаното в договора си възнаграждение. За четвъртото тримесечие средната нетна заплата в Сърбия е 1038 лева, или вече 9% по-ниска от тази в България.
Ако гледаме само администрацията, през декември нетната заплата в Сърбия е
18% по-ниска
от тази у нас
По икономически дейности също има различия – например през декември в преработващата промишленост нетната заплата в Сърбия вече е по-висока с близо 6%, в транспорта и логистиката пък в България е с 1% по-висока, в търговията – с близо 4%. В образованието нетната заплата у нас е вече с 29% по-висока, а в информационните и комуникационните технологии – с 24%.
Накратко – Сърбия е с близки заплати до България, като в някои дейности те са малко по-високи, в други са по-ниски, но общо взето, стойностите са сходни. И в двете икономики през последните две години средните заплати са нараснали с около 20% - феномен, характерен и за други страни от Централна и Източна Европа, които постепенно сближават доходите с по-богатите страни от Западна Европа.
Ще има ли през декември 2021 г. Сърбия по-висока средна заплата от България? По-скоро не, защото това би означавало
в България да
бъде ударена
“спирачка”
на нарастването на възнагражденията, докато в Сърбия трендът на догонване с бърз ръст на заплатите да се запази. Но при всички случаи разходите за труд в двете икономики са сходни за повечето традиционни сектори.
Важно е обаче да отчитаме и друга разлика – освен нивата на заплащане за хората в трудоспособна възраст е важно и дали могат лесно да намерят платена заетост. Тук България безспорно има предимство – през последното тримесечие коефициентът на заетост у нас е 68,6%, а в Сърбия той е едва 62,1%; с други думи, много по-голям дял от хората между 15 и 64 години имат работа. Обратно – безработицата у нас е 5,3%, докато в Сърбия е 10,5%.
