Светът все още не оценява по достойнство това, което България и нейните хора са направили в онези дни и месеци на 43-а година, защото иначе 10 март би трябвало да бъде световен ден на хуманизма, казва директорът на офиса на Американския еврейски комитет за България
На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста.
Датата е избрана, тъй като на този ден през 1943 г. е спряно депортирането на 50 000 евреи, които обитават българска територия, към концентрационните лагери на нацистка Германия. Българската помощ обаче не достига до 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония, които са изпратени към “Треблинка”.
Заради уникалния акт на хуманност и заради паметта на жертвите днес в 11 ч ще бъдат положени цветя и венци на Паметника на толерантността в София. Ще го сторят кметът на София Йорданка Фандъкова, посланиците на Израел, САЩ, Германия и Франция, зам. външният министър Георг Георгиев, който е и национален координатор за борбата с антисемитизма и с речта на омразата. Там ще бъдат и представители на организацията на евреите в България “Шалом”, сред които и председателят й доц. д-р Александър Оскар, както и на Американския еврейски комитет у нас и неговият директор Виктор Меламед.
- Г-н Меламед, защо 10 март - денят на спасяването на българските евреи, е важен?
- Всеки ден, в който е спасен човешки живот, е важен, а на 10 март 1943 година са спасени хиляди човешки животи. Затова мисля, че този ден е не просто важен за България, той е от значение за цялата ни съвременна цивилизация. Тази дата е пример, че и в най-мракобесна ситуация човеколюбието, състраданието, хуманизмът могат да надвият лъжата, омразата и желанието за човешко превъзходство, абсурдното желание да унищожаваш хора само защото не са ти по вкуса. Струва ми се, че все още светът не оценява по достойнство това, което България и нейните хора са направили в онези дни и месеци на 43-а година, защото иначе
10 март би
трябвало да бъде
световен ден
на хуманизма
- Фактът, че от територии, администрирани от България, са били депортирани евреи, намалява ли значението на този героичен акт?
- Това са две отделни истории. И за съжаление, едната е тъжна. Депортацията на евреите от териториите, администрирани от България по силата на сключените с Германия споразумения, е най-красноречивият пример за това какво можеше да се случи с всички евреи и в официалните предели на България, ако усилията на гражданското общество не се бяха увенчали с успех на 10 март 1943 г. За евреите от Северна Гърция и Кралство Югославия, за съжаление, силите не са стигнали, въпреки предприети редица самоотвержени опити и тези хора да бъдат спасени. Народният представител Петко Стайнов например внася предложение за промяна в наредбата за българското гражданство, в която е заложено да се даде автоматично българско гражданство и на евреите от споменатите територии в опит по този начин да се предотврати депортирането им до лагерите на смъртта в рамките на нацистката политика. Членове на висшия клир на Българската православна църква пишат писма до царя с молба да се застъпи пред германското командване за съдбата на тези евреи. Пак ще кажа, за съжаление, тогавашната българска държава не успява да се пребори за живота на повече от 11 000 души, които остават със статут на чужденци в иначе предоставените за администриране на България територии. Днес ние дълбоко скърбим за тези изгубени животи, за тези унищожени вселени. Осъждаме всички онези, които по един или друг начин са били виновни и са допринесли за злото, те винаги ще носят клеймото на позора. Затова наред с благодарността към спасителите на 48 000 български евреи на този ден винаги си спомняме и за онези, които изгубиха своя живот само защото са били различни.
- Преди повече от 60 години българите са помогнали на евреите у нас. Днес как съжителстват българи и евреи? Вие самият например сблъсквали ли сте се с дискриминация заради произхода си?
- Ще прозвучи като клише, ако кажа, че България е остров на толерантността. Разположена в центъра на мултирелигиозен и мултиетнически регион, България е територия, на която съжителството с “другостта” не е нито ново, нито непознато явление. Тук обаче различните етноси са съжителствали и са се чувствали у дома векове наред. В това отношение българските евреи не правят изключение. Една от уникалните характеристики на нашата страна е липсата на етнически гета. Да, имало е
арменски,
еврейски
или гръцки
квартали,
но в рамките на
града, без
заграждения
и ограничения. Всеки е можел да ходи и да живее където поиска. Може би защото съм израснал и възпитан в едни други години, но аз винаги съм се чувствал първо българин и никога не съм си мислил, че съм по-различен от хората около мене.
Ще излъжа, ако кажа, че съм се сблъсквал с дискриминация заради произхода си, но е вярно и че съм чувал нелицеприятни думи по адрес на етноса, който представлявам. Струва ми се, че в последните години конспиративните теории и фалшивите новини провокират особено активно низките страсти у хората. Винаги съм бил убеден, че образованието, познанието са истинската превенция срещу омразата, грозните думи или недопустимите действия. Дедите ни, бащите ни са живели редом, заедно, не са се страхували да общуват помежду си, били са един народ. Не виждам причина това да започне да се променя с нашите деца и внуци. Ние всички обичаме България.
- Каква е дейността на Американския еврейски комитет у нас? За да има той представителство у нас във ваше лице, допринесъл ли е този 10 март 1943 г., когато е спряно депортирането на евреите към Германия?
- Благодаря за този въпрос. Както знаете, Американският еврейски комитет (АЕК) е най-старата неправителствена, правозащитна организация в света. Основана е в Ню Йорк през 1906 г. от група американски евреи с благородната мисия да окажат обществен и политически натиск срещу жестоките гонения и погроми над евреите в пределите на тогавашната Руска империя.
През годините нейните цели се разширяват и днес тя е организация, която се бори срещу проявите на антисемитизъм в цял свят, противодейства на радикализма и екстремизма във всичките му форми и проявления на картата на света. Нейният облик вече е свързан със защита на правата на човека по принцип, с изграждане на междурелигиозни партньорства, с деликатни дейности по преодоляване на древни вражди и с все нови и нови начинания.
Понастоящем АЕК има 25 представителства на територията на САЩ, 16 международни офиса, от които 7 европейски и развити партньорства с близо 40 еврейски организации по света.
За първи път АЕК се поява в България след края на Втората световна война, чрез дъщерната си по това време организация JDC (American Jewish Joint Distribution Committee – Американски еврейски съвместен разпределителен комитет), който осигурява продоволствена и финансова подкрепа за пострадалите от войната държави в Европа и техните еврейски общности. Това е и първият източник от когото се излъчва информацията, че
еврейската общност в България
не само, че не е изтребена, а е увеличила
своята численост в годините на Втората световна война. Оттогава не спира интересът на АЕК към България и към развитията, свързани с нейните евреи – както по времето на социализма, така и съвсем директно след 1989 г.
АЕК има голяма заслуга за приемането на нашата страна в международните организации НАТО и ЕС. Организацията е един от големите лобисти на България в международен план.
Идеята АЕК да открие своя шести европейски офис в България е лично на изпълнителния директор на организацията, големия приятел на нашата страна Дейвид Харис. Той е на мнение, че спасяването на българските евреи е изключителен акт на етническа толерантност и човешки добродетели и че народ, който е способен на подобна доблест, следва да бъде пример за подражание.
Целта на българския офис на АЕК е имено в това да бъде още един глас в защита на правата на човека, на ценностите на човешкия живот, в борбата с антисемитизма, с езика на омразата, с верската и етническата нетолерантност. А за всички онези, които биха се учудили – защо именно в България, отговорът несъмнено е свързан с онези близо 50 000 души, евреи от София, Пловдив, Кюстендил, Дупница, Шумен, Варна, Бургас и къде ли не още из България, които са останали живи, когато еврейската черга е горяла в цяла Европа, а днес техните потомци където и да са по света се чувстват свързани с майка България.
