Всеки български евреин, а смея да кажа и евреин по света, знае, помни и почита 10 март, казва председател на организацията на евреите в България “Шалом”
На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста.
Датата е избрана, тъй като на този ден през 1943 г. е спряно депортирането на 50 000 евреи, които обитават българска територия, към концентрационните лагери на нацистка Германия. Българската помощ обаче не достига до 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония, които са изпратени към “Треблинка”.
Заради уникалния акт на хуманност и заради паметта на жертвите днес в 11 ч ще бъдат положени цветя и венци на Паметника на толерантността в София. Ще го сторят кметът на София Йорданка Фандъкова, посланиците на Израел, САЩ, Германия и Франция, зам. външният министър Георг Георгиев, който е и национален координатор за борбата с антисемитизма и с речта на омразата. Там ще бъдат и представители на организацията на евреите в България “Шалом”, сред които и председателят й доц. д-р Александър Оскар, както и на Американския еврейски комитет у нас и неговият директор Виктор Меламед.
Доц. д-р Александър Оскар е ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет - София. Той е и началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ “Александровска” и е секретар на Българското дружество по офталмология. Д-р Оскар бе отличен като лекар на годината за 2020 г. от Българския лекарски съюз.
- Д-р Оскар, в нощта срещу 10 март 1943 г. в България е спряно депортирането на евреи към концентрационните лагери в нацистка Германия. Какво е значението на този ден за онова време, но и днес?
- На 10 март отдаваме почит и вечна признателност на българския народ, който в голямата си част не се поддаде на нацистката идеология и благодарение на който името на България бе записано със златни букви в човешката история, спасявайки от сигурна смърт близо 50 000 свои братя и сестри от еврейски произход.
На 10 март почитаме и паметта на онези над 11 000 евреи, депортирани от администрираните от Царство България територии на Северна Гърция, Македония и град Пирот, които намират смъртта си в концентрационните лагери.
10 март е ден за размисъл, в който трябва да си направим равносметка, че злото е около нас, в който осъзнаваме, че
доброто, сторено от
българския народ, не
трябва да се приема
за даденост,
а трябва да се отстоява всеки ден.
- Как евреите у нас отбелязват този ден?
- Всеки български евреин, а смея да кажа и евреин по света, знае, помни и почита деня. Това е наша отговорност - да помним и да не забравяме както доброто, така и страданието, на което бяха подложени българските евреи в годините на Втората световна война. Доброто винаги върви редом със злото. Няма как да оценим спасението, ако не познаваме обстоятелствата, довели до него.
- Достатъчно ли се помни историята? Какъв е нейният урок от спасяването на българските евреи?
- За съжаление, историята не се помни и колкото повече време минава, толкова повече и спомените избледняват. А липсата на памет е сигурна гаранция, че един ден може да повторим грешките от миналото. Трагедията на Холокоста не е историчеки спомен, това е урок за всяко едно поколение за отговорността, която носи за света, в който живеем.
- Колко голяма е толерантността на българите?
- Българският народ в годините на Холокоста прояви нечувана за времето си храброст и толерантност. За съжаление, 78 години по-късно тази толерантност се приема за даденост - “Ние спасихме евреите от сигурна смърт, значи сме толерантен народ”. Свидетели сме на непрекъсното увеличаващи се прояви на човеконенавист и ксенофобия. Както в мрачните години на Втората световна война в България е имало немалко хора, симпатизиращи на нацистката идеология, така и днес голяма част от обществото споделя крайни и националистически възгледи, противоречащи на демократичните устои на Европейския съюз.
- Вие бяхте избран за лекар на годината за 2020 г. И двете заедно с настоящата са белязани от COVID-19. Те ли са най-сложните години за лекарското съсловие, и то не само у нас?
- Да, в края на миналата година бях избран за лекар на годината от Българския лекарски съюз. Това е голямо признание както за мен, така и за общите усилия на УМБАЛ “Александровска” и ОЕБ “Шалом” през последните години в различните благотворителни инициативи, насочени към най-уязвимите групи в обществото - децата и възрастните. Пандемията промени коренно начина ни на живот както в професионален, така и в личен план. Загубихме много близки, но в същото време започнахме повече
да се замисляме
за важните неща
в живота,
да отделяме повече време на близките и хората, които обичаме, да си помагаме един на друг.
- Израел се цитира като пример в борбата с болестта заради големия брой ваксинирани. Според вас ваксината ли е панацеята в тази битка с коронавируса?
- Да, безспорно ваксината има голямо значение в борбата с тази невиждана пандемия. Но не само. Съвкупността от предприетите организационни и противоепидемични мерки, успоредно с високия процент (близо 90%) на ваксинираните, дава голяма надежда, че в обозримо бъдеще гражданите на Израел ще се върнат към нормалния начин на живот.
