На каква цена се оттласнахме от дъното
Как икономиката да рестартира на собствен ход, не с антикризисни грантове
През последното тримесечие на 2020 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с 2,1% спрямо третото тримесечие, но е с 3,8% под нивото от последното тримесечие на 2019 г. С други думи, възстановяването продължава – вече имаме две тримесечия, в които икономическата активност
расте след
драматичния
срив
от второто тримесечие.
Четвъртото тримесечие е с по-малък спад на годишна основа от третото и заради ефекта на туризма – той повлия силно негативно през летните месеци, когато чуждестранните туристи бяха с 3/4 по-малко от 2019 г., но приносът му е значително по-малък за икономиката през последните месеци на годината. Макар това да са само експресни оценки, те позволяват да очертаем и приблизителна картина на годишния спад – към момента изглежда, че за цялата 2020 г.
БВП се е
свил с около
3,9-4%
в реално изражение.
Не толкова песимистичните данни вероятно изглеждат в противоречие с драматичното влошаване на здравната картина от началото на ноември както в България, така и в повечето европейски страни.
Защо все пак
не се сбъдна
по-негативният
сценарий
за ново влошаване на стопанската динамика през есента и в началото на зимата?
Данните за БВП всъщност потвърдиха вече видното от много други текущи индикатори - вторият т.нар. локдаун влияе на икономическата активност по много различен начин. Видя се, че потреблението, макар и неизбежно да спадна при затварянето на моловете, се сви относително по-малко, отколкото през първия локдаун. Независимо от забраните между септември и декември спадът на наетите – т.е. загубените работни места спрямо предкризисното ниво – не надхвърли 60 хиляди.
В индустрията и особено в експортноориентираните предприятия възстановяването през последното тримесечие продължи. Изключително важен принос за това има ръстът във водещите промишлени икономики в ЕС и ключови търговски партньори на България – Германия и Италия. Строителната активност в еврозоната също
вече достигна
предкризисните
нива
Самата еврозона пък в последните месеци на 2020 г. отчете ръст на износа на годишна основа, т.е. преди кризата – основно заради силното възстановяване на икономиките в Азия. На практика отново, както и през 2009-2010 г., Китай и свързаните икономики “издърпаха” индустриалното производство в Европа.
Данните за приходите в бюджета през последните месеци на годината също са над стойностите от същия период на 2019 г.
Правителството
раздаде и над
половин милиард
в добавки към пенсиите, което няма как да не се “прелее” в потребление.
Действително има спад на наетите от над 60 хиляди, но за останалите на работа тенденцията за покачване на възнагражденията се запази –
средната заплата
е нараснала
с 8,8%
за 12-те месеца до края на декември. Това всъщност обяснява и ръста в приходите от осигуровки в НОИ, а същевременно означава и повече доходи в домакинските бюджети.
Същевременно, с 3,8% спад на БВП през последното тримесечие и вероятно около 4% за цялата година икономиката се “върна” доста назад - именно затова е важно доколко през 2021 г.
ще имаме
бърз растеж
Още повече, време e икономиката да рестартира на собствен ход, с нови инвестиции, насочени към производства и услуги, конкурентни в новите условия. България не може се сближи с “клуба на богатите” само с антикризисни грантове за бизнеса и субсидии за работни места.
