- Османците са знаели за дейността на комитетите доста преди обира в Арабаконак
- Българите най-вече се интересуват от залавянето на Апостола, неговата гибел и къде е погребан
- Новооткрита снимка на Дякона показва, че се е обличал представително, казва историкът
Виктор Комбов е от младите изследователи на Васил Левски, който попадна на нови документи в османските архиви, разкриващи непознати факти от дейността на Апостола.
Роден е през 1991 г. в Карлово. Завършил е история в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, а от 2014 г. работи като уредник в Националния музей “Васил Левски” в Карлово. От дете се интересува от Апостола, а като професионален историк се насочва към научноизследователска дейност за него.
- Не мислите ли, че масовият българин обича Левски, но малко са тези, които познават добре неговите същински идеи и апостолско дръзновение, г-н Комбов?
- Донякъде е така. Мисля, че доста от сънародниците ни се интересуват от делото на Левски и го познават добре. Особено тези, които идват да посещават нашия музей в Карлово. Васил Левски е издигнат на пиедестал, обявен е за най-великия българин. Доста хора по инерция, без да имат кой знае какви познания, твърдят, че много го харесват и знаят много за него. Но всъщност това невинаги е така.
- Какво най-много интересува хората, които идват в музея при вас, какво питат за Левски?
- Най-честите им въпроси са около неговото залавяне, гибел и къде е погребан. Понеже много моменти от последните месеци живот на Апостола не са напълно изяснени, тези въпроси продължават да стоят неразрешени и да вълнуват българите. Те често питат “Кой предаде Васил Левски?”.
- Кой го предаде? Историците казват, че не е Димитър Общи, а ролята на “поп Кръстю с ниското чело”, както го описва Вазов, отдавна се отрича?
- Този въпрос няма как да получи еднозначен и категоричен отговор. Нито пък да се определи само един човек като предател на Левски. Известни са много документи от разпитите на комитетски дейци след тяхното залавяне покрай обира на Арабаконак пред 1872 г. От тях се вижда, че доста хора предават Левски. Имаме и Иван Фурнаджиев, и Анастас Попхинов, и Димитър Общи, както и други, притиснати от османските власти. А кой конкретно е посочил на заптиетата, че Апостола се е намирал в Къкринското ханче на 26 декември 1872 г., нямаме ясен отговор. Можем само да гадаем дали поп Кръстю наистина е участвал в такава клопка, или покрай случайно стечение на обстоятелствата османските власти стигат до следите на Васил Левски, не мога да се ангажирам. Не разполагаме с документи, които да потвърждават някоя от хипотезите.
- Най-новата телеграма от османския архив, която изнамерихте за Левски, каква светлина хвърля в историческата наука?
- Тази телеграма е
първият открит
документ от
османската
власт, с който
се съобщава за
залавянето
на Васил Левски. Досега нямахме такъв извор. Там търновският окръжен управител Али бей, който информира Високата порта за залавянето на Левски, споделя и друго - че Апостола е издирван от 7-8 месеца, преди да го хванат. Досега нямахме тези документирани данни.
- Това какво идва да покаже, че още през пролетта на 1872 г. той вече е бил в полезрението на османската власт?
- Точно така. И потвърждава информация, която имаме от друг новооткрит документ с дата 16 септември 1872 г. Представлява доклад от дунавския валия Ахмед Хамди паша до централната власт. С него се дава информация за съществуващата революционна организация на българите в Османската империя. Там са изредени имената на главните действащи лица в комитетите. 16 септември 1872 г. е седмица преди обира в Арабаконак.
Тези новооткрити документи подлагат на съмнение наложената в българската историография теза, че разкритията за революционната организация започват след въпросния обир.
Вижда се, че властите са знаели много по-рано за дейността на комитетите. А събитията в Арабаконашкия проход са задействали османските власти да предприемат по-сериозна работа по издирването им.
- Как османското разузнаване е установило, че Левски е най-опасен за тях?
- Ако погледнем новооткритите документи, които са над 30, името на Левски е сочено като организатор и
главатар на
цялата
революционна
организация
Освен аз на тези документи са попаднали турските историци доц. Ашкън Коюнджу и Дженгиз Йолджу. Вторият изнамери фотографията, по която властите са издирвали Апостола. А проф. Орлин Събев, проф. Иван Добрев и доц. Стефан Андреев ги преведоха. Без тези хора нямаше как да се стигне до новите открития. Защо властта е искала на всяка цена да го залови? Защото го е смятала за много сериозен противник на османската държава.
- Кое според вас е най-ценното в идеологията на Левски?
- Вижданията му са били много напредничави за онези времена - края на XIX в. Той се е борил не само за освобождението на българите. Ако погледнем написаното от него, ще видим, че е искал всички народи, населяващи българските земи, да живеят свободно, достойно и с равни права. Целта му е била да създаде една демократична република, в която всички народи да живеят свободно и равностойно. Това са най-светлите му идеи и той се е борил за тях. По тази причина е уникален. Затова
не само хора с
българска кръв
го тачат
и почитат, но нашите съграждани с турски произход също го уважават, тъй като е искал всички хора да живеят достойно.
- Само Левски ли е мъченикът на българската история?
- Има и други примери за подобна мъченическа смърт - Хаджи Димитър, Стефан Караджа и куп видни революционери.
- Защо Левски изпъква най-много?
- Защото довежда националноосводителното движение до нов и последен етап. В резултат на създадените от него комитети избухва по-късно Априлското въстание. Естествено, не без огромната работа, която извършват по-късно и гюргевските апостоли. Но Васил Левски достига до идеята българското освободително движение да се насочи към организиране на вътрешно всенародно въстание. Малко след Освобождението се вижда, че неговите съвременници все още го оценяват по категоричен начин. И Иван Вазов, и Захари Стоянов са видели у него националния герой и го възпяват.
- Реалистично ли е било Левски да събори една мощна Османска империя?
- Да я събори - не. Но да вдигне такова въстание, което
да принуди
империята да
започне
преговори, които
да доведат до
автономия
на някои части от българските земи, според мен е имало такъв шанс. Разбира се, нашите революционери са разчитали и на външна помощ, тъй като са гледали какво се случва в съседните Сърбия, Босна, Херцеговина, Черна гора. Части от Гърция са били вече освободени.
- А новата снимка на Левски, която през 2018 г. открихте в османския архив, какво показва?
- От нея се вижда, че той не се е обличал със селски дрехи - пояс и потури, както го описват на много места. Обличал се е представително. И може би на това е разчитал, обикаляйки градовете и селата - да спечели повече съидейници с този си вид, отколкото да се появява пред тях неугледен.
- Не мислите ли, че повечето българи го боготворят заради безмерната му честност, която при някои от съвременните ни управници е в дефицит?
- Така е. Левски е преследвал своите идеи, без да търси лични облаги. Въпреки че се е отказал от монашеството през 1864 г., той до последно е водил такъв тип живот. Това също му спечелва сподвижници.
- Като млад изследовател опитвали ли сте да вникнете в психологията на Левски?
- Трудно е. Неговият характер е много сложен. Като си постави цел, Левски е готов на всичко, за да я постигне. А тя е освобождението на България.
- Какво знаем за човешките му нрави?
- Има легенди, че обичал около себе си жени. Но те не се потвърждават. Той си остава монах до края на живота си, въпреки че напуска Карловския метох.
- Разбрах, че с вашата колежка Пламена Москова водите онлайн уроци в музея на българчета по света. Какво им говорите за Левски и те какво искат да знаят за него?
- Почти всеки ден се виждаме с българчета от Гърция, Англия, Мароко, Кувейт, Ванкувър, Германия, Италия, Испания и изобщо в целия свят, много се интересуват от Левски. Той обединява всички българи по света. Те също питат кой го е предал, къде е погребан.
- На 19 февруари, когато се навършват 148 г. от обесването му, какво ще кажете на тези деца във вашия онлайн урок?
- И на учениците, и на посетителите в музея винаги казвам, че Левски остава безсмъртен и ще живее, докато на света има хора с българска кръв.
