Експертите станаха излишни за онези, които споделят
веруюто "Ти ли ще ми кажеш, бе"
От много стари времена експертите не са се радвали на кой знае какъв комфорт - пречат. Пречат на един или друг. Или ако не пречат, със сигурност ги карат да се чувстват некомфортно. Тук важи правилото от Древна Гърция “Убий вестоносеца на лоши новини!”. Няма какво много да му мислим кой прав и кой крив,
важното е да
изпуснем
напрежението
А напрежение - колкото щеш. Онова, което преживяваме днес, наречено с идиотската абревиатура COVID, очевидно ни прави нестабилни и несигурни днес и утре - за нас самите, но най-вече за нашите близки, онези, на които най-много държим и които не сме сигурни ще опазим ли в чисто физическия смисъл на думата в тези времена. Затова и някои смятат, че могат да му отпуснат края. Във всякакъв смисъл. И един от тях е да нападнем вестоносците на лоши вести, да обезсмислим техния труд, като нахвърляме камъни, от по-големите. Няма защо да се морим да търсим аргументи “за” и “против”, няма време, нито желание за подобни глезотии. Пък
и публиката
няма време да
чете надълго
и широко, предпочита едросмлените съждения, щедро поръсени с хейт. Дай да закопаем експертите, после ще му мислим.
Не познавам Лъчезар Томов и Петър Велков, които предлагат на публиката своите математически изводи. Но работя професионално журналистически с проф. Николай Витанов, станал известен като математика на щаба, повече от десетилетие. За приноса му в науката знаят онези, които имат специализирани познания. А как прилага своята експертиза в практиката знаят също експерти - от правителствени проекти на държави като Германия и Япония.
Впрочем целта на Витанов още от самото начало и до днес съвсем не е да плаши гаргите със своите прогнози.
Първо, те се наричат прогнози, а не точна картина, защото за развитието на една епидемия има много фактори. Някои от тях може да се включат при задаването на математическите модели. Други - като появата на мангъровистите във всяка една засегната държава, също може да влязат в уравнението, но колко ще са гласовити те - няма как да знаем.
Освен това политическите решения, които управляващите вземат под натиска (оправдан или не) на една или друга обществена групировка, на един или друг бизнес, на един или друг политически опонент, няма как да влязат в подобен тип прогнози. Между другото, Витанов беше изчислил за хората от щаба и
какъв процент от
българското население
няма да спазва мерките
по една или друга причина - било защото предпочитат да вярват на пророци, било защото не са дисциплинирани, било защото цял живот споделят веруюто “Ти ли ще ми кажеш на мене, бе!”. Не бяха малко.
Има ги не само в България, а навсякъде, където властите налагат строги мерки. Възползват се от факта, че на никого не е приятно да му слагат маска на лицето, нито да му ограничават кефа - бил той дискотека, бар, ресторант, фитнес, купон на плажа или ски пистите.
Но дотук с Витанов - той и сам може да се защити. Ако въобще намери за необходимо. Заливат го с хейт от март миналата година, вероятно е обръгнал. И не той е отказал да отговори на въпроса за изборите, други слагат мерки и теглилки.
По-неприятното е, когато ставаме свидетели на емоционално изтървани опити да се убият експертите да им се вменява чужда вина, пък да става каквото ще. Онзиден прочетох за свое изумление тезата на уважаван от мен социолог, който призова
влacттa “вeднaгa дa cпрe
зaливaнeтo нa eфирa c
лeкaри и пoдoбни”
И продължи: “Зa нaзoвaвaнитe кaтo мaтeмaтици пък дa нe гoвoрим. Чacт oт тeзи oбщнocти мaй ca включили в рeжим “иcтeрия”. Нo дoри и пo-cпoкoйнитe вeчe врeдят. Рaзбирaм, чe тoвa зaливaнe мoжe дa e пoлeзнo - нocи инфoрмaция. Нo c прeкoмeрния cи мaщaб пocтигa oбрaтeн eфeкт - хaoc и cтупoр.” Ей такива едни призиви, и то от човек учен.
И още изводи пак от професионалния социолог: “Политическата власт трябва веднага да заличи усещането, че здравната власт се ползва за политическо кампаниране.” Това е заключението на социолога, приемам мнението му за сведение. В едно само е прав - за страха.
По въпроса със страха - не знам за социолога, но мои близки и приятели починаха от вируса. Загубихме ги след тежка битка за около месец. Не ни бяха виновни математиците, виновен беше вирусът. И тези, които тръбяха от сутрин до вечер, че вирус няма, че това е световна конспирация, че ни отнемат свободата.
А вирусът отнемаше живот. Тогава какво да кажем - страшен ли е? Ами да, страшен е! Може и да не изглежда така за онези, които минаха метър, докато боледуваха от него. Божа работа, както се казва.
Това е като руска рулетка,
никога не знаеш кое оръжие
е заредено и кой ще загине
Така и с COVID инфекцията.
Може да ни е куцо здравеопазването, може много неща да куцат и дори да липсват в организацията, в липсата на лекари и сестри и какво ли още не, но станахме свидетели дори и на случаи, когато медицинската част беше VIP, а пак имаше фатален изход.
Затова
нека да не говорят
несведущите и
късметлиите, а
потърпевшите
Те са видели с очите си болниците, приемните на спешните ковид отделения, те са чували през тънките стени на болничните стаи стоновете на болните за глътка въздух, те са виждали ужаса и отчаянието в очите на умиращите. Те са слушали разказите на санитарите, на лекарите, които за кратки мигове в откраднати минути отдих споделяха преживения всекидневен ужас в битката с болестта.
Мирно пред тези
страдания!
Думата в случая обаче е за друго - за нежеланието да се слушат експертите. Лесно е да ги убием, лесно е да ги заливаме с хейт от сутрин до вечер. Да оставим математиците - спомнете си какво трябваше да преживее шефът на националния щаб, какви водопади от ненавист понесе, само защото се опита да предпази българите от най-тежкото. И сам си наложи мълчание в продължение на месеци, защото остана неразбран, и то главно защото по-гласовитите от него надделяха в ефира.
Дискусиите около COVID инфекцията стигнаха екстремни стойности,
всеки ден някой някого
замеря с обидни думи и
квалификации,
простащината яко взема връх и не се знае дали изобщо някога ще спре.
Жалко е да се нападат хората с умения и способности. Но още по-жалко ще е за онова общество, което дава доверието си на по-гласовитите и по-шарените птици в него за сметка на онези, които искат чрез знанието си да му помогнат. Дано не стигнем до онзи ден, в който само гласовитите и самонадеяните ще вземат решенията.
