Дори в Америка губят надежда,
че ще успеят да имунизират 2/3 от
населението до края на годината
Ваксинацията в Израел някак даваше оптимизъм на останалия свят, казвахме си: “Абе, щом те се престрашиха, значи и ние можем!” Надявахме се да докажат, че е възможно цял народ да прави това, което държавата е наредила, без да се цупи и да размахва конспиративни теории.
Заветна ни се струваше тая цел и напълно оправдана в сянката на невидимия враг, белег за цивилизованост и напредък. Но дори
израелците
със своята
пословична
дисциплина
се провалиха с гръм и трясък.
Сега, след като имунизираха възрастното население и рисковите групи, “Дойче веле” съобщава, че вече изхвърлят ваксини, младите нехаят, въпреки че болниците се пълнят предимно с хора между 40 и 50 години.
“Това не е ваксинация, това е проучване”, казва инфекционистка, силно скептична към неизвестните последствия в дългосрочен план, а в социалните мрежи антиваксърите печелят все повече фенове.
В България, естествено, положението е още по-вяло, също като на ленински съботник. Проверка на “Сега” сред личните лекари показва, че докато в градовете още се намират ентусиасти, провинцията не ще и да чуе ни за “Астра”, ни за “Зенека” -
питат за руската
и се разотиват
А управляващите си блъскат главите какъв е тоя масов заговор срещу прогреса, как така не се стряскаме от китайския вирус и още по-заразните му мутации.
Прекарах изминалото ковидно лято в едно омайно красиво село край Берковица, чиито обитатели си имат достатъчно други грижи, за да се вълнуват от коронавируса. Слагаха маски в смесения магазин не от обострена гражданска съвест, а понеже продавачката им се караше и ги гонеше, иначе пет пари не даваха за мерките. Не щеш ли обаче, един ден по местното радио съобщиха за жена и двамата ѝ синове от същото село, които дали положителен резултат на PCR тестовете. Били на сватба в Монтана, три дни по-късно станали болнави, личната лекарка моментално ги пратила в лабораторията. И в китното спокойно село
настана паника и
масова истерия!
Изведнъж същите тия волни птици, дето си пиеха ракията под асмите и се канеха на гости със съседите, се изпокриха. Взеха да се прокрадват като привидения, подвикваха на децата да не си навират едно в друго лицата, заговориха си през огради и затворени врати, спряха да се здрависват и си бършеха грижливо ръцете в парцали. Ние, пришълците от градовете, рязко изгубихме общественото доверие, загледаха ни изпод вежди и замърмориха, че заради натрапниците ще ги отцепят с КПП-та. Въпреки всичко само седмица по-късно в една съботна вечер чухме да се носи музика, а после имаше заря.
“Всяко общество - казва доц. Ангел Кунчев, - ще напише бъдещото си развитие в зависимост от това колко спазва мерките и колко вярва на управляващите си.” От медицинска гледна точка главният здравен инспектор е напълно прав, но хората не са колби и пипетки. Колкото и да е страшен вирусът, карантината им напомня твърде много на тоталитаризма, а българите го познават достатъчно добре, за да знаят, че ценностите на едно общество не се измерват по сляпото подчинение и малодушието.
Как изобщо може да се очаква 30 години след падането на Берлинската стена народите да приемат безропотно нов режим? Онова село е било комунистическо навремето, всичките им гробове са с петолъчки, църквата им е заключена, нямат свещеник, като им кажеш “Христос воскресе”, отговарят: “Мерси, подобно.” Там демокрацията трудно си проправя път, да не говорим за маските.
Дори в Америка, дето уж са най-напредничави и космополитни, губят надежда, че ще успеят да имунизират две трети от населението до края на годината и безуспешно се борят със свободолюбивата човешка природа. С тая доволна усмивка Бил Гейтс може да вземе страха на гражданите, но
в селото новият
ред просто
няма шанс
Пуснат във фейсбук английски документален филм разказва как глобалистите, подпомагани от световния политически елит, ще се възползват от COVID, за да наложат Матрицата и да контролират човека чрез изкуствен интелект. Тръпки те побиват от стройните им планове за роботи, управляващи всичко, милиони безработни, зависещи от подаянията на корпорациите, и все по-засилващата се социална изолация, която прави невъзможни протестите и революциите. Накрая обаче осъзнаваш, че всички пъклени планове са обречени да катастрофират челно в непреходния стремеж към свобода и независимост.
Истината никога не е в крайностите, тя е някъде по средата – да, вирус има и е опасен, ваксините ще помогнат да го спрем, но терорът няма да ни излекува. Нека всеки решава по съвест. Ако пламне селото, ще се набодат до последната баба, но дотогава, както казват французите, “Тук ще се танцува!”
