С Боян Петров съм се катерил, но Атанас Скатов не съм го засичал , казва председателят на Българската федерация по катерене и алпинизъм
- Познавахте ли Атанас Скатов, г-н Тотев? Или по-скоро доколко близко го познавахте?
- Ако трябва да тръгнем оттам, познавах го повече от медиите. Имал съм само една лична среща с него. В действителност той не беше в средите на алпинистите, така да се каже. В този смисъл той не практикуваше алпинизъм така, както ние го разбираме и се е наложил като понятие. Затова не сме имали и повече срещи. Нямам спомени да съм го засичал в планината. Явно сме ходили на различни места.
- Можете ли да направите сравнение с другия наш алпинист, който загина сравнително наскоро?
- Боян Петров?
- Да.
- Боян имаше прилично ниво на изкачвания и алпинизъм. Ето - примерно с него сме катерили северната стена на Вихрен, водопадите в северния Джендем. Всъщност именно това е разликата между двата вида алпинизъм.
- Обяснете.
- Големите върхове, характерните - Вихрен, Ботев, Мальовица... Ето например алпинистите катерят Мальовица по северната и западната стена. Вихрен - по северната. Това са алпийски маршрути, които са на високо ниво.
- Смятате ли, че сега има някакъв сблъсък между професионалните и комерсиалните алпинисти?
- Говори се много за професионалния алпинизъм. В този смисъл Скатов е професионален алпинист, защото е финансирал проектите си и се е издържал с това. Но вземете един Николай Петков, например. Той и алпинисти като него са направили много интересни изкачвания, но в същото време си имат и друга работа. В алпинизма има понятия, които са много съществени. Категория на трудност примерно. Алпинизмът започва там, където
тази категория за
трудност ви кара да
използвате и ръцете
си, специална
екипировка и
съоръжения
Получава се някаква странна представа, че алпинистите са едни хора, които се катерят по едни въжета.
- А какво е алпинизмът?
- Алпинизмът е човешка дейност, свързана с изкачване на стени и върхове по трудни маршрути.
- Задължително ли е да е по трудни маршрути? Това ли е предизвикателството?
- Това е смисълът на алпинизма. И не само трудният маршрут. Да го преминеш в по-чист стил. Изкачвания по стени - обръщам ви внимание, стени, а не подготвени от по-рано маршрути, имат изключителна стойност. Единици са онези, които са успявали да го постигнат, защото това изисква огромни волеви и физически усилия, подготовка. И много шанс, разбира се. Защото е много трудно и рисковано да се върне човек по същия маршрут.
- Ако се върнем към трагедията с Атанас Скатов, къде според вас са се объркали нещата?
- Няма проблем, че човек си е поставил такава цел. В личен план за него това е изключително постижение. От гледна точка на България, даже бих казал, че е интересно, че има хора, които са успели да намерят тези финанси, да се организират и да го постигнат. Но пак опираме до стойността на подобни изкачвания за развитието на нашата дейност - катерене и алпинизъм. В личен план е значителна, но иначе - не много.
- Защо?
- Защото изкачването се осъществява по технически не сложни маршрути - между другото и при Боян, и при Скатов. Там са поставени осигурителни въжета, има лагери, може да намерите там кислород, храна...
- Добре, ще задам въпроса по друг начин. Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка така ли катериха преди години? Или нашите експедиции за покоряването на Лхоце през 1981 г. и Еверест през 1984 г.
- Първо, експедициите до Лхотце и Еверест се различаваха доста една от друга.
- Питам, защото бяха близки по години.
- За развитието на алпинизма в България знакови са първите изкачвания. Първи седемхилядник, първи осемхилядник... Изкачването на Лхотце трябва да го гледаме в исторически план. Това е първият опит на Българската федерация по катерене и алпинизъм да организира експедиция на осемхилядник. Беше едно друго време при други условия. Включително, че на един маршрут не се допускаха да работят две експедиции. Комерсиализирането на тази дейност и предлагането на услугата - лесен достъп до върховете, доведе до това, че в момента стотици хора се събират в базовите лагери и под върховете по маршрутите на първите изкачвания, а те реално са направени възможно най-достъпно. Примерно, да имате опънати парапети, сложени стълби за мостове над ледниковите цепнатини, в лагерите да ви изнасят храна. Вие единствено да трябва да се движите. Но дори при всичките тези екстри да изкачите един осемхилядник, не е никак лесно. Даже и с кислороден апарат. Нещо повече - струпването на много хора във високата планина на един маршрут създава много проблеми. От гледна точка на сигурността - движат се по едно въже по седем-осем-девет души, понякога десет, че и повече. И при падане на един това веднага поставя всички в опасност.
- Хората, които са извън алпинизма, не разбират това с въжетата и парапетите. В смъртния акт, който “24 часа” публикува, пише, че Скатов е паднал заради скъсано въже. Според вас тези парапети, въжетата, за които той се е хващал, стари ли са били, или ги е слагала фирмата, която е организирала изкачването?
- Това е голям проблем и от много години го коментираме. Изкачването по един маршрут на много хора води до това, че през годините тези, които поставят парапетите, си оставят въпросните въжета, защото както поставянето, така и прибирането им е много тежко. Понякога има снопове от пет-шест-десет въжета, които висят на склона. Дори съвестно да са поставени нови, е трудно да се ориентирате кои са. Такъв проблем има почти на всички маршрути, които са много посещавани. Не е така на трудните маршрути. Първо, там ходят много по-малко хора, второ, там не е толкова лесно да ги поставите. Ако правите изкачването в алпийски стил...
- Бихте ли обяснили за читателите какво означава изкачване в алпийски стил?
- Най-просто казано носите си всичко с вас, изкачвате се и се спускате. Без да обработвате стената, без да правите совалките с цел аклиматизация. Тя се прави на друго място. Идвате под стената и се катерите. В това отношение
едно от най-
сериозните български
постижения при
изкачване в алпийски
стил е на южната
стена на връх
Комунизъм - 7945 м
Това беше най-бързото изкачване - за седем дни. Това е алпийският стил. При експедиционния стил е друго - отработване на маршрутите, изграждане на междинни лагери, обезопасяването на пътя между тях. В този стил са правени първите експедиции.
- Първото изкачване на Еверест от сър Едмънд Хилъри в какъв стил е било?
- Еее, експедиционен. Със сигурност.
- Смятате ли, че е възможно този спор дали Атанас Скатов е паднал заради скъсано въже, сложено от фирмата, която го е обслужвала, или от скъсано по-старо въже, да е свързан с неговата застраховка?
- Не бих се изказал категорично преди да видя застрахователната полица и договора му с фирмата. Има някаква вероятност, разбира се. Много неща могат да се случат, случайности, но се пишат и много неща, които не са реални. Примерно, че може да е скъсал въжето, като е стъпвал с “котките” по него.
- По телевизията някой каза, че са правили въже едва ли не от дрехи?
- Това е крайно несериозно. Никога и никъде не сме правили нещо подобно. Говоря с оглед на 45-годишната си практика. Може да има грешка в превода. Там пише “поради скъсване на предпазното въже”. А предпазно въже е един къс ремък, който ползваме, за да се закачим за онези въжета, които вече са прокарани по маршрута. Когато слизате по един парапет...
- А Атанас Скатов е слизал.
- Да. Та има две възможности. Тоест, три, но едната е изобщо да не сте закачен, него не го броя, макар че не е толкова рядък. Но единият е да се закачите с карабинер за този ремък на парапета. Той ви дава сигурността, че ако се подхлъзнете, все пак парапетът е до вас и имате шанс да се задържите, ако не падате с много голяма скорост, защото тогава със сигурност нещо от системата няма да издържи. И другият е
да се спускате
с протриващо
устройство, което
позволява да
регулирате скоростта
на спускане
Когато подобно нещо се случи, но е намерено тялото на пострадалия, с много голяма сигурност може да се каже каква е причината за смъртта. И е нормално в такъв случай да се направят снимки на мястото, които са важни. Не знам дали това е направено. После четох, че нямало как раницата да падне от гърба му. За мое съжаление, аз съм виждал паднали хора, даже обувките понякога не остават на краката им.
- Образно казано, при изкачването на един връх от хора като Боян Петров и Атанас Скатов и след смъртта им... Първото ли повече помага хора да се запалят по катеренето и алпинизма, или второто ги отказва?
- В планината риск винаги има. Важното е да вървите от по-простото към по-сложното. Човек не трябва да отива направо в Хималаите.
