Изчезнаха документите за данъци и осигуровки от най-активните ни години
Маргарита Хранова завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова.
Първия си студиен запис в Първо студио на БНР прави през 1969 г. Изпява българския вариант на When a man loves a woman. Парчето носи името “Ако ти си отиваш” и е по текст на Димитър Керелезов.
В дългогодишната си кариера има десетки албуми, многобройни хитове и дуети с имена като Емил Димитров, Орлин Горанов, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Михаил Йончев, Стефан Данаилов, Искра Радева, Етиен Леви и т.н.
Има приз за цялостната си дейност от фестивала “Златният Орфей”.
- Награда за принос към културата, според която 65 души от вашата гилдия ще получават 350 или 500 лв. на месец в продължение на три години, предстои да бъде гласувана в Народното събрание. Навременно или закъсняло е това предложение, г-жо Хранова?
- Тези неща се дъвчат от толкова отдавна. Но може би сега назря моментът, защото е пандемия, а музикантите и певците са изключително засегнати, ние сме от най-ощетените. Затова вероятно правителството е решило да се стигне до това. Не знам дали, ако не беше пандемията, щеше да се случи. Благодаря много! Но малко съм изненадана по какъв критерий се определят сумите и хората, които сме вътре. Ако е по заслуги, много музиканти, които заслужават, липсват от този списък.
Изгоряха документите за данъци и осигуровки за 10 от нашите активни години и на практика ние не можем да се пенсионираме. Аз получавам някаква пенсия, но тя е съвсем малка.
- Миналия ден Христо Кидиков пусна много огорчен пост в профила си във фейсбук, защото той не е сред тези 65 човека.
- Доколкото знам, е бил в предварителния списък, но каква е причината сега да липсва, нямам никаква представа. Първо, той е в пенсионна възраст, второ,
кой не го знае
Христо
Кидиков?!
Той е
голямо име
в нашата попкултура.
- Как се случи, че изгоряха тези документи?
- От 1969 до 1979 г. изобщо няма никакви документи, дали са изгорели, дали са се изгубили, няма ги и не можаха да се намерят. А тогава беше нашата най-активна дейност в Концертна дирекция. Аз започнах през 1971 г. с трио “Обектив”, после продължих с моята група. След този период се намират тук-таме някакви документи.
- Възможно ли е да е имало злоупотреби, някой да е прибирал големи суми и затова тези документи удобно да са изчезнали?
- А, не. Хонорарите сме си ги вземали, няма я документацията, че са ни плащали осигуровките. Според мен е някаква немарливост или са изгорели.
Всички ние от това поколение вече сме в пенсионна възраст, имаме право на пенсии, през годините сме доказали своето присъствие на попсцената. Сега явно са решили по този начин да ни подкрепят.
Приятно
изненадана съм,
предполагам, че и всеки от този списък е приятно изненадан. Съжалявам за останалите хора, дано да се преосмислят нещата и да добавят още имена.
- Кога бяха най-активните ви години?
- След 1971-а, тогава имаше Концертна дирекция, във всеки голям град работеше съответното бюро, отговарящо и за останалите населени места. Нямаше град и село, през които да не сме минали. Имахме една норма за концерти, трябваше да се изпълнява за заплатата, която ни даваха. И когато я минехме, допълнително получавахме хонорар, той беше нещо от сорта на двайсет и няколко лева.
След това изобщо спря концертната дейност. Като се разпадна Концертна дирекция, нещата се разводниха и всеки започна да се спасява поединично. Ние с моята група заминахме за чужбина, търсехме начини да си намираме работа. Ходехме по скандинавските страни. След промените всичко стана частно и положението се усложни.
И сега изобщо не е лесно да се организира концерт, защото е свързано с много финанси, а такива няма. В малките зали, които са по градовете, като читалища, например, дори да се напълнят, наемът ли да се плати, хонорарите на музиканти, на певци, има режийни и т.н. Освен това и самата организация е много трудоемка. Освен ако не продават чалга или някакви други работи, те сигурно вървят.
- Защо вашите песни имат толкова дълъг живот, а сега много от парчетата не успяват да изкарат и половин година?
- Защото нашите песни са стойностни. Ние пеехме поезия, изключително красиви текстове, мелодична музика, а не някакви нахвърляни думички и безсмислени стихове. Сега всеки си измисля сам текстове, не са на необходимото ниво. Но ги оправдавам, защото всичко е свързано с много пари. За да можеш да направиш качествена музика, се изискват средства, а няма кой да ти ги даде.
Или трябва да намериш спонсор. Затова са принудени сами да си пишат текстове, музика, да си правят аранжименти, за да не плащат на други хора. Един качествен продукт се прави от добър композитор, текстописец, аранжор и добър изпълнител. В момента наистина
талантливите
изпълнители
се броят
на пръсти
А хората харесват мелодичната песен, тази, която ги докосва, с която се споделя нещо с публиката, разказва се история.
- Тези дни имахте репетиции във Враца, какво подготвяхте?
- Имахме концерт в читалището в града заедно с оркестъра на Враца “Симфониета”, аз изпълнявах мои песни. Обмисляхме този проект много дълго. С организацията се занимаваха директорът на “Симфониета” Христо Павлов и Георги Милтиядов, който е пианист, композитор и диригент. Дойде моментът, в който да можем да го реализираме, трябваше да се направят доста аранжименти на песни за симфоничен оркестър. Билетите бяха разпродадени много бързо. Но се допуска само 30% публика, за съжаление.
- Идеята звучи интересно, обмисляте ли да направите турне?
- Разбира се, Гого и Христо ще имат ангажимента да се направят концерти в различни градове на страната, стига, разбира се, условията да го позволяват. Това е началото, ще видим как ще продължим. Надявам се през лятото да имаме възможност да гостуваме на различни морски сцени.
- Публиката вече е зажадняла за концерти.
- О, не знам. От една страна, вероятно са зажаднели, от друга страна, се страхуват и започнаха да свикват да не ходят на концерти.
- Как върви всекидневието ви по време на пандемията?
- Продължавам да записвам нови неща с композитора Иван Кръстев, с когото напоследък работя. Изпяла съм вече 12-13 песни, които той е написал, имам да запиша още 2 и
решихме
да направим
негов
авторски албум
Той е автор не само на музиката, но и на повечето текстове, аранжиментите са на Краси Илиев. Иван Кръстев е прекрасен музикант, симфоник, мисли по различен начин, освен това е и диригент. Песните са наистина интересни, много красиви. Някои от тях вече сте ги чували - “Мелодия за двама”, “С обич”, “Последен танц”, с която спечелих първа награда на конкурса “София пее” миналата година, както и на наградата на медиите. Надяваме се напролет, ако има възможност, да направим промоция с публика, както е било с предишните албуми.
С Игор Марковски направихме песента “По пътя”, той я продуцира. Биляна Ангелова е автор на музиката, текстът е на Николай Милчев, а аранжиментът на Емил Бояджиев. Направихме и видео, в което участват актрисата Диана Димитрова и Стефан Вучов от балет “Арабеск”. С Биляна имаме още един сингъл, но не е довършен.
По инициатива и текст на Галина Златарева записахме и “Хей, приятели”. Хайгашод Агасян направи музиката. Това е послание към българите в чужбина, но не е носталгично, а много жизнено и позитивно.
Свързана съм и с Ансамбъла на въоръжените сили към Националната гвардейска част. Правим репетиции и чакаме да дойде моментът, в който отново ще започнем да правим нашите концерти.
С БНТ ще имам снимки за 3 март, вероятно ще е някакъв празничен концерт. Неотдавна правихме сборни записи за Националното радио, за програма “Хоризонт” и “Христо Ботев”.
Преди пандемията с Орлин Горанов имахме много интересен проект, изпълнявахме песни от български филми. Първо работихме с Плевенската филхармония, после с Бургаската, диригент беше Левон Манукян. И сега има друга идея - да направим отново нещо с Орлин Горанов, но засега няма да го издавам.
