9 години и 500 броя “Денят започва с Георги Любенов” - не е малко, не е и много. По-важното е, че всеки 4-и го гледа, казва тв водещият
Канили са ме три пъти за партиен член, комплимент е, че все от различни партии. Това е оценка, че не съм от никоя
Той е почти на 45 години (роден е на 25 февруари) и 23 от тях - повече от половината, е лоялен на БНТ. Георги Любенов е един от най-популярните, ведри, усмихнати и интелигентни тв водещи. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и театрознание в НАТФИЗ. Започва журналистическата си кариера в БНР и до ден днешен помни една стара максима - 5-минутното появяване по телевизията се равнява на 50 радиоизяви за 2 пъти по-дълго време, т.е. всяка по 10 минути. Затова е и големият му респект към радиото.
- В неделя, 7 февруари, ще водите 500-ия брой на “Денят започва с Георги Любенов”. Малко или много е това за едно предаване, г-н Любенов?
- На всеки човек, разбира се, времето му тече много бързо и си мислех, че не съм стигнал до 500. Но вглеждайки се в календара и статистиката, се оказа, че е факт. Не е малко, не е много. Не мога да преценя какви са тези 9 години, но минаха много бързо. Сега предаването е много по-улегнало, по-добре върви, по-разработено е. Смятам, че е едно от наложилите се предавания, което се дължи изцяло на екипа, а и на навиците на аудиторията.
Като сравнявам с другите предавания, които съм правил - “Полет над нощта” с Хачо Бояджиев, предаването за кино “24 квадрата”, това ми е най-дълголетното. То стартира на 22 април 2012, неделя.
- Какво си спомняте от тогава?
- Онова време беше много особено за мен, защото беше завръщането ми в БНТ. Година по-рано аз се завърнах с поканата да водя централната емисия “По света и у нас” в 20 ч. И година по-късно стартира това предаване. То започна като отговор, реплика на другите уикенд блокове по комерсиалните телевизии. Дотогава по БНТ сутринта имаше детско предаване.
- Как го правите, колко голям е екипът ви, всеки ден ли ходите на работа?
- По време на пандемията има заповед, издадена от генералния директор, за дистанционна форма на работа и по възможност най-малко да се ходи в телевизията, за да се опази самата телевизия отвътре.
И БНТ пострада
от коронавируса,
а аз бях един от първите
Иначе излъчваме в събота и неделя, а понеделник е единственият почивен ден, доколкото може тази професия да има почивен ден. От вторник нататък започваме с планьорките и набелязването на гостите. Предаването е доста дълго - 3 часа в събота и 3 в неделя. Подготвяме 6 часа продукция, която се повтаря по БНТ 4 - сателитния канал за българите в чужбина. Т.е. захранваме 12 часа ефир. Трима са редакторите - Теодора Каролеева, Джанан Дурал и Сашо Пенков. Аз съм водещ и продуцент, режисьор е Станислав Терзиев. Това е целият екип.
- Как подбирате събеседниците си?
- Всяка телевизия има своята стратегия за подобен тип предавания - каква част да бъде забавна и каква - сериозна, докъде да свърши политиката и откъде да почне шоуто. Това съотношение през годините се сменя в сутрешните блокове. То дълго време ни беше и на нас въпросителната - как точно да изглежда предаването, кои гости да поканим, за какво аудиторията може би иска да говорим. С годините и с броевете този въпрос остава все по-неясен, защото една част от аудиторията иска едно, друга - друго, и това е съвсем нормално. Виждам, че това е един от проблемите на големите телевизии - все по-трудно започват да задоволяват вкусовете на аудиторията, все по-недоволни има и все по-капризни.
- На какво се дължи това фрагментиране на аудиторията?
- На цялата динамика и на самите процеси в обществото, защото интересите са техни производни. Тази аудитория има десетки други начини на информация и телевизията въобще не е приоритет. Затова няма нито един световен пример за телевизия, която угажда на всички. Телевизията все повече задоволява една десета или една стотна част от интересите, което раздробява и аудиторията.
- Кое тогава ви е ориентир добро или лошо е предаването ви? Вероятно гледаемостта, макар че БНТ винаги е заявявала, че не държи толкова много на нея именно за да може да задоволи интересите и на малките групи в обществото.
- Без излишна липса на самочувствие ще кажа, че като аудиторно възприятие сме доста добре през последните няколко сезона. Впрочем това е тенденция и в самата телевизия, т.е. БНТ като цяло е в по-добра позиция.
А за нашето предаване това е категорично, защото го виждаме седмица по седмица. Рейтингите ни са добри, аудиторният дял е много висок - 23 процента. Това означава, че на 4 включени телевизора един гледа БНТ. Останалите са за Би Ти Ви, за Нова тв и за нещо друго. С напълно изравнени позиции сме спрямо търговските телевизии.
В годините назад - 10-15, дори 30, БНТ беше обраснала с представи за нея, които изкривяваха същината ѝ. Тя нарочно се представяше като най-бабешката, най-скучната, беше набеждавана, че е такава. Това, разбира се, ѝ нанесе щети, защото от някакви слоеве и кръгове тя продължава да се възприема така.
- Кой се опитваше да я представя по такъв начин?
- Медийните интереси през годините. Включително чисто исторически тя изведнъж беше нарочена, че е старомодна телевизия. Но когато човек се загледа, поразмисли, сравни качеството на програмата, на журналистите, тогава вече идва и добрият резултат, който телевизията има от 2 години насам.
А нас ни мотивира това, че за тези 500 предавания нашият скромен екип успя да уцели точно тази формула, с която се борят всички - какво трябва да съдържа един уикенд блок.
- Каква е вашата формула?
- Новини от седмицата, героите на седмицата в политически план, още повече в навечерието на изборите политиците обичат да доминират. А е и неизбежно, защото наистина това е нещо, с което ще живеем през следващите два месеца, а и още толкова след това, докато се улегне и се види накъде ще се върви политически. Така че този политически интерес съществува. Винаги съм казвал, че голяма част от зрителите са политикани. Обичат да слушат кой им говори, макар че половината му викат браво,
другата половина
се кара на телевизора
На другия ден, когато другият му отговори, картината рязко е точно обратната. Едните викат: “Сега пък тоя защо го поканихте”, а другите: “Най-после да поканите един свестен гост”.
Тук ще добавя и някакъв мой личен принос към целия облик на предаването -
нито съм злоблив, нито съм
скандалджия, нито интересчия
Така че не търся изрично конфликт. Най-елементарен мониторинг на предаването в месеците назад показва, че се стремим да представяме обществената, политическата и социалната палитра - от инфото до ентъртейнмънта.
- Оказван ли ви е някога натиск кого да каните в предаването си?
- Винаги спирачката, която журналистите правят сами за себе си, е и жилото, и медът на тази професия. След толкова години - 23 години съм на екрана на БНТ основно, много добре знам какви са очакванията на аудиторията, каква обществена политика води медията. В този смисъл нямам забрана или свален гост, за когото ни се е “карано”, че го каним.
Истината е, че особено във време на политически катаклизми - летните протести например или в навечерието на изборите,
политиците като че ли
започват да имат голямо
желание за влияние
в медиите. Но това е диагноза от години назад. Обаждат се и питат може ли да гостуват, след като поне 2 години ги е нямало на картата. Свързвам го с политическата конюнктура - идват избори и искат да се покажат.
- Кои са лесните и кои - трудните гости?
- Много ще се радвам, ако успея да направя така, че на пръв поглед трудните да ми бъдат лесни и обратното, лесните да ме затрудняват. Когато човек запише в биографията си 23 години медии, вече има рутина, опит. Знам какво да питам, как и кого. Затова се опитвам да поддържам интерес и любопитство към всеки гост, така че трудните да са ми лесни, а лесните да не ги замервам с клишета, за да си мисля колко лесно върви разговорът. Мисля, че това също е една от тайните за успеха - съдържанието на предаването.
Още по-конкретно - артистичните гости - актьори, режисьори, писатели, сценичните изкуства, нали имам такова образование - всичко това ми е много интересно и те са ми лесните. Учудвам се на колеги, когато гледам телевизия, че не могат да проведат 15-минутен разговор с един актьор.
- Преди години бяхте първият водещ на “Полет над нощта” - предаването, чийто създател е Хачо Бояджиев. Какво си спомняте от тогава? Това е първата и единствена съвместна продукция на БНТ и БНР.
- Нещо повече, дори беше обявена като експериментална. Тогава Поля Станчева и Кирил Гоцев бяха генерални директори съответно на БНР и на БНТ, а Хачо беше посредникът между тях. Много смешно, защото един ден беше в кабинета на Станчева, един ден - в кабинета на Гоцев. Идеята за самото предаване и в кой слот да е е на Хачо. То беше тв вариант на “Нощен Хоризонт” и се излъчваше в неговото време - от полунощ до 3 часа сутринта. Заради това го наричаше експериментално излъчване.
Съвсем в началото го правехме в студио на радиото. После се пренесе в телевизията, като продължи през цялото време да се излъчва и по “Хоризонт”. От днешна гледна точка всеки би казал, че е елементарно, но беше доста интересно за времето си и най-вече за функцията, която изпълни. Отделно, меко казано, е, че съм признателен на Хачо. Той ми даде крилете да повярвам, че мога да бъда водещ.
- На какво ви учеше?
- Всички твърдят, че той е най-строгият, че е диктатор, консервативен в схващанията си, че е работохолик. Всичко това е вярно. Но колкото е държал той юздите, толкова ми е дал свободата да споря с него, да не се съгласявам, да се ядосвам на това, което казваше, да се сърдим един на друг.
Дълго време обсъждахме да направим общ радио-телевизионен блок. Покани ме за водещ. Две-три седмици
преди старта се събрахме
в дома на Васа Ганчева,
за да избистрим името. Уж започваме да мислим, всеки нещо предлага. Сега разбирам, че през цялото време Хачо е бил убеден как ще се казва предаването, той го наложи, той го измисли. Но направи мозъчен тръст за името. Той е човекът, който ти разбутва главата да мислиш, и, разбира се, става както той иска. Но смяташ, че ти си го измислил. Това е гениалното при него.
С годините започна да ми вярва. Усещах, че ми има доверие. Никога не ми се е бъркал в авторството на съдържанието. Твърдеше, че имам усет към водене на разговор. Когато имаше по-труден гост или нещо, което не познавам и трябва да се подготвя, той казваше на планьорките: “Той сам ще се оправи, не го мислете, оставете го да води”. Затова казвам, че е човекът, който ме е окрилил.
- Канили ли са ви от друга телевизия?
- Много ми харесва една шега -
работим в БНТ, защото
никъде другаде не можем
Така че приветствам всички колеги, които поне веднъж са били поканени в друга частна телевизия. Това е шега, разбира се. Нивото на телевизията, равносметката на тези години, които излъчваме в “БНТ на 60” - впрочем годините вече станаха 62, показва точно това - че това е много тежка, смазана машина. Сериозна медия със сериозно минало и потенциал. И сериозна роля в днешно време. БНТ е голяма мечка.
Между 2007 и 2010 г. бях в частна търговска телевизия - PRO.BG, която днес не съществува. Затова знам и другата страна - на комерсиалната телевизия с интересите на една частна медия. Докато сега, преди 2 години, ме поканиха от голяма телевизия за централно публицистично предаване. Аз смятам телевизионния трансфер за нормален процес, но на този етап съм в БНТ и съм лоялен към нея вече 23 години.
- Някога имали ли сте желание да се впуснете в политиката?
- Дотук имам три предложения за членство в партия, като комплимент е, че са от различни партии. Припознават ме ту от една партия, ту от нейна противоположност. Това ме радва, защото ми дава оценка, че не съм нито от едната, нито от другата. Едната покана беше много отдавна, преди повече от 20 години, от БСДП, социалдемократите на Дертлиев.
Втората покана е много по-актуална, от много по-мощна партия в момента. Третата е от още по-мощна в момента. Разбира се, това е съвсем друг вид кариера. Но не смятам да ставам политик. Харесвам си професията. С колегите се шегуваме, като ги питам кога трябва човек да слезе от екрана, искат ли хората да гледат стари муцуни. Отговорът им е, че имам още малко време до пенсия.
- Какво ви говорят в слушалката по време на предаването?
- В ухото говори режисьорът. В социалните мрежи често пишат: “Тихо, сега му говорят в ухото”. Но и аз имам фраза: “Тихо, сега Кошлуков му говори в ухото”. Много ме забавлява, защото не знам как следи 24 часа всички предавания, за да говори на всички водещи в ухото.
- Сравнително скоро станахте част от балетно представление в Софийската опера. Как така?
- Артистични са причините. Гледам много театър, почти няма премиера, която да не съм видял на сцените в София, а когато мога, и в страната. Така че интересът ми към сцената някак логично продължи към танците и към балета в конкретика. Понеже смятам, че най-добрата балетна трупа е в Софийската опера, започнах много често да гледам представленията им, правил съм и интервюта. Акад. Пламен Карталов ме покани да отразявам за БНТ турнето им в Болшой театър в Москва през 2018 г., което беше голям комплимент за мен. Така се сближих с трупата и с директора ѝ Сара-Нора Кръстева. Един ден тя ми каза: “Така и така всичко гледаш и знаеш, що не вземеш да се появиш на сцената да изтанцуваш един откъс”. Това е пресилено, защото аз не съм танцувал на сцената, но участвах в “Спящата красавица” от Чайковски. Маша Илиева ме подготви, защото все пак трябваше да открия второто действие. Аз съм военачалник на охраната на принца, имам армия, която въвеждам на сцената, идва и принцът и т.н.
- Хареса ли ви като изживяване?
- И друг път съм бил на тази сцена, но като водещ на някакво събитие. А сега участвах органично в представление, което не се случа всеки ден. Балетът реагира много добре, възприемаха ме като част от тях, подсказваха ми, помагаха ми: “Изпъни си крака повече”.
- Зрителите как реагираха?
- Аз бях толкова натруфен, гримиран и преоблечен в сценичен костюм, че не съм сигурен дали всички са ме разпознали. Това все пак беше нещо мимолетно и едва ли ще се повтори.
