Ако БСП успее да обедини протестни партии около себе си, ще издигнат Радев за втори мандат
Предсрочен вот едва ли ще има преди есента на 2022 г.
Още акценти:
Заложат ли партиите на ескалираща конфронтация, това ще им изиграе лоша шега
Някои ще правят кампания през протеста, но имат проблем - лозунгите му станаха клишета и нямат ефект
При ниска активност Слави Трифонов ще загуби част от подкрепата, декларирана пред социолозите
Етикетът “програмен кабинет” днес се използва и като синоним на формата “всички срещу ГЕРБ”
Това ново име бе потърсено, защото за десните партии и избиратели е неудобно преди изборите да се мисли и говори, че те ще бъдат част от коалицията на БСП или нейна парламентарна “патерица”
- Поне три са социологическите проучвания за изхода от изборите на 4 април, между 5 и 7 партии според тях ще са в следващия парламент. Вашата прогноза каква е, проф. Коларова?
- И аз като всички колеги смятам, че към момента има още много неопределеност и прогнози не могат да се правят. Но са ясни няколко фактора, които в много голяма степен ще определят резултата от изборите. Първият и най-баналният е изборната активност, която всички ще следим внимателно, а партиите ще опитат да стимулират. Следващият е епидемичната обстановка - заболеваемостта от COVID-19 не само ще влияе на участието в изборите, но и на отношението към управляващите и към опозицията.
Третият фактор е поведението на партийните лидери и партийните фигури през двата месеца, които ни делят от изборите. Големият въпрос тук е как острото политическо противопоставяне ще влияе върху нагласите на избирателите. Логично е да се предположи, че много голяма част от партийните фигури ще заложат на ескалиращата политическа конфронтация. Но отсега искам да предупредя, че тя може да изиграе лоша политическа шега не само след, но и преди изборния ден.
Тя може да изиграе лоша шега на управляващите от ГЕРБ, защото проблемите, с които се сблъскват, и фактът, че контролират всички властови ресурси, им дават предимство само ако потърсят и постигнат някаква степен на консенсус.
- Интересно дали това обстоятелство ще е същото и за коалиционния им партньор в лицето на “Обединени патриоти”?
- За тях ситуацията е много деликатна, защото те имат електорат, който ги припознава като радикална партия, т.е. такава, която не се движи в конвенционалното политическо русло. И тук големият въпрос е дали патриотите ще успеят да осъществят и в електорален план прехода от радикално дясното към политическия консерватизъм. На нивото на публичното си говорене и в търсенето на политически партньорства те вече го осъществяват (знаете, че евродепутатите им са част от групата на консерваторите и реформистите).
Затова, ако за ГЕРБ това ще е печеливш ход, за патриотите би се оказал нож с две остриета.
- Как стоят нещата при БСП?
- И на тях радикалното опозиционно говорене може да изиграе лоша шега, защото може да налее вода в мелницата на Мая Манолова. Още отсега Нинова търси форматиране на някаква обща и много по-широка от политическото ляво платформа на тема честни избори. Но тук БСП силно се конкурира с “Демократична България”, която се е ангажирала да направи дигитална платформа “Честни избори”.
Нинова все още е само аналогова, което има както своите предимства, така и недостатъци.
Освен това в самата предизборна кампания е изключително важно каква програма и какви послания ще направи БСП. В това отношение социалистите са в сходна позиция с тази на патриотите – те 30 години обират радикално левия вот, като едновременно с това привличат и лявоцентристкия. Дори в добрите си периоди привличаха център-дясното чрез клиентелните си отношения с червените олигарси.
Затова всички основни партии ще имат много голямо предимство, ако съумеят да постигнат консенсусен тип говорене още в предизборната си кампания.
- Дотук политолозите предупреждаваха, че новите играчи нямат много време да се подготвят за изборите на 4 април, особено при по-вероятна ниска активност, която по правило стимулира твърдите ядра на големите партии. В Румъния обаче при ниска активност във властта влезе новата ултранационалистическа формация “Алианс за обединение на румънците” с 8,99%. Има ли такава вероятност и у нас?
- Като цяло ниската активност ще повлияе на всички по-малки, нови и извънпарламентарни партии. Дори и на “Демократична България” която разчита на твърдото ядро на ДСБ. Независимо каква е активността на вота, новата партия “Има такъв народ” ще влезе в парламента, макар че при ниска активност Слави Трифонов ще загуби част от декларираната в проучванията подкрепа. Напълно съм убедена, че стратегията на всички извънпарламентарни партии ще бъде да стимулират и мобилизират протестни акции. И в предизборната им кампания това ще е техният основен мобилизационен ресурс и фокус.
- Не е ли това отличителният белег на предстоящата изборна кампания?
- Тази ситуация не е нова. Имаше я и преди изборите през 2013 г., но тогава протестът беше дифузен. И въпреки че не беше толкова ясно персонализиран като сегашния, партията на Бареков спечели благодарение именно на него.
Но ако сега в кампанията се потърси мобилизация чрез протеста, виждам проблем - много от исканията и посланията му вече се превърнаха в клишета.
- Това какво ще означава за онези, които искат да използват протеста като инструмент в предизборната си борба?
- Безспорно протестът е ефективен инструмент срещу статуквото, но той може да донесе и проблеми. Първият е, ако отново се стигне до ексцесии, които определено отблъскват мнозинството граждани. Вторият проблем е необходимостта да се намерят не само нови послания, но и нови теми и приоритети. Защото в началото на кампанията някои от прекалено използваните миналата година теми може още да имат заряд, то към края ѝ те тотално ще се превърнат в клишета, на които никой няма да реагира. Дори твърде вероятно е това да се случи още преди началото на кампанията.
Притеснително е, че в предаванията, в които се търси мнението на гражданите, те автоматично повтарят едни и същи фрази.
И повечето от анализаторите повтарят подобни шаблонни формулировки. Изпитвам професионално огорчение от нежеланието им да погледнат от друг ъгъл, да кажат нещата по друг начин, ако щете да се задълбочат в своя анализ, да го свържат с една или друга социална група, с един или друг социален проблем. Когато лозунгите “Корупция!”, “Зависима прокуратура!”, “Некомпетентност!” непрекъснато се повтарят, сигурно е, че след два месеца за много голяма част от гражданите те ще загубят чуваемост.
- Според ваш колега - политолога Димитър Ганев, най-вероятните следизборни сценарии са коалиция около ГЕРБ или около БСП. Съгласна ли сте?
- Това са най-предвидимите сценарии, онези, които няма никого да изненадат, които идват първо наум. В някаква степен те са и най-желаните от двете големи партии - да се организира коалиция около едната от тях. Обаче дори и да се сформират такива коалиции, те ще са на малцинството. Ще е трудно за която и да е от двете големи партии да събере около себе достатъчно формации, за да направи парламентарно мнозинство. Много по-голяма е вероятността за коалиция на малцинството с формат, подобен на втория кабинет на Борисов. Коалиция, която да разчита на подкрепа от парламентарни партии, които няма да са представени с министри в кабинета.
- Допускате ли след вота да се появи програмно правителство?
- Всяко коалиционно правителство е програмно. Например коалициите в Германия, за които бавно и трудно се постига принципна договорка, стават възможни само след многоседмични преговори, в които се уточняват всички елементи на управленската програма. В този смисъл в следващия парламент няма как да не се сформира програмно правителство. Но етикетът “програмно правителство” днес в България се използва в смисъла на “временно правителство”, което няма да работи цял мандат. Този вид кабинет би имал живот и перспектива в българския контекст единствено и само ако си постави за цел конституционни промени, изискващи свикването на Велико народно събрание. Само това може да оправдае и легитимира заявката за предсрочни избори, с която той се свързва. Всъщност днес етикетът “програмен кабинет” се използва и като синоним на формата “всички срещу ГЕРБ”. Това ново име бе потърсено, защото за десните избиратели и за малките десни партии е изключително неудобно преди изборите да се говори и мисли, че те ще бъдат част от коалицията на БСП или нейна парламентарна “патерица”. Но антикорупционната програма, за която говори “Демократична България”, изисква най-малкото пълен парламентарен мандат, за да се осъществи.
- Има прогноза, че бързо ще се стигне до предсрочни избори. Но има и мнения, че най-нестабилните правителства и коалиции у нас са се задържали за най-малко година. Вашето становище какво е?
- По принцип каквато и правителствена формула да се договори, ако трябва да се постигнат някакви програмни цели, това едва ли ще стане за по-малко от година и половина. Всичко останало е на практика правителствен провал. Вземете за пример правителството на Димитър Попов, което беше договорено да управлява за срок от 1 януари до 19 май 1991 г., а управлява 10 месеца, до късната есен, което означава, че каквото и да се договори, следващите избори ще бъдат не по-рано от година и половина след настоящите.
- Защо?
- Защото дори да се стигне до някакъв вид правителствена криза, пак ще има момент на отлагане. И колкото и да е кратък мандатът на следващото правителство, следващите избори едва ли ще бъдат преди есента на 2022 г.
- Шансът на Радев за втори мандат като държавен глава се обвързва с резултатите от парламентарните избори. Защо и ще бъде ли преизбран?
- Екипът на Радев вече започна да прави прогноза от типа “печалба”-“печалба”, т.е. според тях независимо какъв е резултатът от парламентарните избори, Радев винаги ще извлече полза. Спечели ли БСП, Радев има предимство, загуби ли БСП - пак е с голям шанс да спечели изборите. Мога да ви опиша точно обратната хипотетична ситуация, в която Радев губи, независимо дали БСП губи, или печели. Пропрезидентските анализатори са убедени, че най-печелившата позиция за Радев е, ако имаме безкрайно фрагментиран парламент, в който не може да се формира кабинет. Тогава те привиждат служебен кабинет и едва ли не избори “две в едно”, което противоречи на духа и логиката на конституцията. Всъщност съм убедена, че шансовете на Радев не зависят много от това кой ще спечели на парламентарните избори. Те зависят преди всичко от формата на коалиционния кабинет след вота, от формата на бъдещото парламентарно мнозинство, ако такова започне да функционира.
Колкото до формата на парламентарното мнозинство, с което аз свързвам успеха или неуспеха на Радев, пределно ясно е, че ако БСП успее да формира коалиция от протестни партии около себе си, твърде вероятно е тази коалиция да издигне кандидатурата на Радев за втори президентски мандат.
Проф. д-р Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
Професор е по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”. Председател е на Българската асоциация за политически науки
Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012 - 2017) по връзките с гражданското общество
Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки
