- Гледай данните за приходите от ДДС, мисли за потреблението. Явно след срива през пролет 2020 има силно възстановяване през лятото
- Втората вълна на заразата е ударила по-леко икономиката
- Как са се отразили на харченето 900 млн. лв. повече за пенсии, 300 млн. за безработица, 800 млн. за програми като 60/40
Наскоро БНБ публикува своята нова прогноза за икономиката на България през 2020 година. За пореден път тя е по-добра от предишната. Първоначално през август прогнозата беше силно негативна – очакваше се реален спад на икономиката от 8,5%, който още тогава изглеждаше нереалистичен. БНБ бързо се поправи и през октомври значително подобри прогнозата и вече очакваше само 5,5% спад, но дори и той беше далеч по-негативен от очакванията на редица други международни институции. Сега с последната прогноза отново има ревизия в положителна посока и вече се очаква икономически спад от 4,4%.
БНБ не е изключение, защото практически всички прогнози се подобриха в последните месеци. Ревизирането на прогнозите нагоре е положителен сигнал за икономиката. Обикновено когато икономиката се влошава, всяка следваща прогноза е по-лоша от предишната. Обратно, когато икономиката се подобрява, всяка следваща прогноза е по-добра от предишната. С други думи, съдейки от постоянното подобрение на прогнозите,
икономиката
явно се
подобрява
Но освен подобрението в прогнозата БНБ също така поставя един интересен въпрос – дали и защо в кризисна година има увеличение на частното потребление в страната.
БНБ посочва, че за първите девет месеца се отчитат 2% растеж на частното потребление, което според БНБ се дължи на особености на статистическата методология като например отчитането на потреблението на чуждите туристи в перото “износ”.
Реалността е, че данните на този етап са предварителни и подлежат на значителни ревизии. Окончателни данни за икономиката през 2020 г. ще има наесен, защото тогава статистиката ще обработи годишните счетоводни отчети на всички фирми в България и ще получи изчерпателна информация за икономиката.
Обикновено окончателните данни водят до ревизия в положителна посока – т.е. брутният вътрешен продукт обикновено е по-висок, отколкото показват предварителните данни.
Но различните компоненти на БВП като инвестиции, потребление, износ, внос се ревизират в различни посоки. Така че едва след 8 месеца ще знаем с точност какво се е случило в кризисната 2020 година.
Въпреки това не е нужно да чакаме 8 месеца, за да разберем какви са икономическите тенденции. Можем да използваме един източник на данни, който е прецизен и в същото време навременен. Става въпрос за приходите в държавния бюджет (изключваме еврофондовете, тъй като те не зависят от местната икономика). Общо взето, логиката е проста – когато икономиката се влошава, приходи в бюджета намаляват. Обратно, когато икономиката се подобрява, приходите растат.
Бюджетните приходи се развиват точно според очакванията. През март, април и май имаме срив на приходите в консолидирания бюджет – с абсолютен пик през април от близо 19% срив на годишна основа. Обаче от юни до октомври всеки месец има подобрение средно над 6% растеж на приходи спрямо предходната година, след това през ноември отново има спад, но малък. Какво ни показват тези данни? Че има голям срив на икономиката през пролетта (първата вълна на вируса), но след това има устойчиво възстановяване през лятото и есента (всичко беше отворено), но трендът е пречупен през ноември (втората вълна на вируса).
Все пак положителното е, че втората вълна е доста по-лека за икономиката, отколкото първата.
Но това не е всичко. От бюджета можем да извлечем не само данни за цялата икономика, но и конкретно за потреблението.
Защото един от главните приходоизточници за бюджета е ДДС, а този данък облага точно потреблението. При растеж на потреблението растат и приходите от ДДС – и обратно, при спад на потреблението, спадат и приходите от ДДС. Има една особеност: ДДС за покупки в един месец се внася в бюджета на следващия месец (затова, ДДС внесено през октомври се отнася за септември). Освен това, ДДС се внася в бюджета постепенно по цялата верига на доставка, поради което по-добре да се гледат тримесечни, а не месечни данни.
Нека да видим какво ни показват данните за ДДС. Първото тримесечие има лек спад, защото вирусът навлезе в страната едва през март.
През второто
тримесечие
има голям спад
от близо 13% на годишна основа,
но през третото тримесечие имаме силно възстановяване от над 9%.
Реално, възстановяването през третото тримесечие е дори по-силно, но това в известна степен е прикрито от намалението на ставката на ДДС за някои сектори.
От тези данни можем да заключим, че има
срив на
потреблението
през пролетта,
но сериозно възстановяване през лятото. И това е съвсем логично. Все пак, точно през лятото нямаше никакви ограничителни мерки, а заразените бяха малко. Нещо повече, възстанови се и кредитирането, бързо се възстановиха и средствата от българи, временно работещи в чужбина.
В същото време, през лятото се задействаха по-регулярно и антикризисните мерки. Само увеличените пенсии и пенсионните добавки са 170 милиона лева на месец – или над 900 млн. лв. до края 2020 г., които в голяма степен отиват за потребление. В значителна степен за потребление отиват и помощите за безработица (около 300 милиона за второто полугодие), както и изплатените средства по 60/40 и други подобни програми (около 800 милиона лева).
