Истинският въпрос, г-н Радев, не е този, а каква е ефективността от държавните пари
Моля, харчете, харчете колкото можете и малко повече, призова преди броени дни на международен форум шефката на МВФ Кристалина Георгиева. Правителството харчи страшно много пари от бюджета, без да пести, смъмри изпълнителната власт президентът Румен Радев.
Той казва - харчат се страшно много пари от бюджета. Да каже - Борисов, незабавно спри тези 106 млн. на месец, които давате на пенсионерите. Спри 15-процентното увеличение на заплатите на полицаите и пожарникарите. Спри двойното увеличение на заплатите на учителите. Спри парите на кметовете, отвърна му светкавично премиерът.
Тази година икономиката ще се върне към растеж – 3,7%, а основният двигател за това ще бъдат правителствените разходи и частното потребление, което се е свило сравнително слабо въпреки пандемията, записа в прогнозата си Европейската централна банка. Кой е прав в този задочен спор? Че
криза се бори не със
заклинания, а с пари,
е азбучна истина за всеки горе-долу грамотен икономист. По настояване на големите държави още миналата година Брюксел разреши 2021 г. да бъде година на високите бюджетни дефицити - т.е. на големите разходи въпреки свитите приходи. България записа да приключи 2021 г. с 4,8 млрд. лв. превишение на разходите над влезлите в хазната пари. Пак наскоро НАП отчете за 2020 г. събрани над 1 милиард лева повече от първоначално планираните.
Да се хвърлят упреци към Бойко Борисов, че харчи непрозрачно, някак не е сериозно. Той толкова обича публичността, че
и един лев да извади от
държавния портфейл,
ще го огласи. И то за суми, които на фона на 35 млрд. лв. разходи звучат повече от скромно. С 1,8 млн. лв. финансираме археологически проучвания на значими обекти. 450 000 лв. отпуснахме за консервация на скален античен и средновековен град Перперикон и на средновековната крепост Вишеград. 300 000 лв. предоставихме на община Търговище за античния и средновековен град..., написа той във фейсбук преди ден.
Не издържат и обвиненията в предизборни харчове. Понеже 11 г. всяко наше правителство с всеки наш финансов министър сме държали да е на излишък бюджетът, никой не може да ме обвини в предизборно харчене, застрахова се той в края на миналата година. Анализ на най-големите разходни пера, заложени в бюджета за тази година, показва, че или става дума за регулярни харчове, правени всяка година, или за такива, които трудно биха спечелили избиратели. Като например споменатите пари за археологията.
Другите мерки, ангажирали значителен публичен ресурс, пък са от години традиционни за този кабинет. Например увеличението с 10% на заплатите в публичния сектор, което гълта допълнително 1 милиард лева. Или актуализацията на пенсиите, което заедно с регулярното изплащане на досегашните пенсии вдига социалните разходи само по това перо до 1,78 млрд. лв. Или пък обещаното още в началото на мандата удвояване на възнагражденията на учителите, което трябва да приключи тази година, но ни струва 360 млн. лв. Спорни от някаква гледна точка остават онези 50 лв., които кабинетът добавя всеки месец към парите на възрастните хора поне до март. Заради пандемията.
Ако търпи някакви критики този кабинет, то те са в три посоки. Първата може да се търси най-вече в полето на преструктуриране на разходите и обвързването им с реформи. Сполучлив пример за това дава Институтът за пазарна икономика, който и за пандемичната 2021 г. предложи традиционния си алтернативен бюджет. В него са заложени 3 млрд. лева повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в адаптиращите се към новите условия предприятия. Съкратени са 2 млрд. лева неефективни разходи и в съчетание с предложени структурни реформи освобождава тези два милиарда за финансиране на други бюджетни разходи.
На второ място, кабинетът планира точно за тази напрегната година някои на пръв поглед трудно обясними разходи. Като например този 1 милиард за бойни кораби. На всичкото отгоре по договор с немската фирма “Люрсен”, а не с българска. Решението изглежда не толкова логично, но само на първо четене. На второ се виждат косвени ползи - големите компании при подобни договори
привличат като
подизпълнители
български фирми,
респ. този разход ще има като вторичен ефект създаване на заетост и доходи на наетите по договора. Важен ефект в година на пандемия при ръст на безработицата и пренатоварване на социалната система.
Внимателен анализ на шумно похарчените от премиера пари в края на миналата и началото на тази година показва, че те напълно се вместват в обявените, записани като допълнителни разходи и одобрени от парламента в бюджет 2021 г. пари.
Ако към тях добавим и планираните 1,5 милиарда лева в подкрепа на домакинствата заради вируса, близо 600 млн. лв. помощ за бизнеса по същата причина и близо 1 милиард за държавното управление и свързаните с него мерки отново заради пандемията, то ще стане ясно, че лимитът на харчовете все още е твърде далече.
Държавата има пари и трябва да ги мобилизира, за да извади икономиката от кризата, трябва те по-бързо да стигнат до бизнеса и до домакинствата, препоръча пред “24 часа” бившият финансов министър Симеон Дянков. Справка с разходите на другите държави от ЕС показва, че точно заради пандемията се мобилизират гигантски финансови ресурси. Англия и Франция например заделят по 26 млрд. евро, за да поощрят създаването на зелени работни места.
Затова в превод съветът към Бойко Борисов би трябвало да изглежда така - харчете планираните пари, но ускорете времето за тяхното достигане. И до бизнеса, и до хората.