Актьорът влиза в образа на майора в новия филм на Светослав Овчаров “Залог”, въпреки че в началото е избраn за ролята на Стефан Стамболов
- Г-н Блатечки, вие влизате в образа на майор Коста Паница във филма “Залог” на режисьора Светослав Овчаров, който проследява заговора срещу княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов през 1890 г., завършил с шумен процес срещу Паница и издаване на смъртната му присъда. Имахте ли колебания за ролята?
- Много се зарадвах, когато ме поканиха да участвам във филма. Първо ми предложиха ролята на Стефан Стамболов, но като прочетох сценария, се влюбих в Коста Паница. Освен това смятам, че той е доста незаслужено пренебрегнат в очите и в знанията на българите. Стамболов се изучава доста повече, а Коста Паница се минава някак доста набързо.
Слава богу, така се случиха нещата, че когато правихме кастинги, за да изберем Коста Паница, се появи Захари Бахаров. Сцените между нас се получиха много добре - взаимоотношения, химия... Като помислихме, си дадохме сметка, че ще бъде по-удачно да завъртим образите - той да играе Стамболов, който така или иначе му харесва повече като образ във филма. Всички останахме щастливи в крайна сметка.
- Не за първи път влизате в реален исторически образ. За ролята на банкера Атанас Буров свалихте 15 кг. За тази на Коста Паница сте си пуснали брада и мустаци. Направили ли сте други физически промени, за да пресъздадете максимално автентично образа на майора?
- Не, освен че свалих излишните килограми, за които споменахте преди малко. Пуснах си брада и мустаци и се оказа, че имам много голяма физическа прилика с Коста Паница. Ама наистина имаме физическа прилика! Оказа се, че формата на брадата и мустаците ми е абсолютно същата като неговите, косата и формата на лицето ми също.
- Значи именно той, а не образът на Стамболов е бил отреден за вас.
- Ами поне на външен вид, да. (Смее се.)
- По-трудно ли е да влезете в ролята на личност, която реално е съществувала, отколкото на образ, създаден от сценаристите и режисьорите на един филм или сериал?
- Много по-отговорно е. Аз вече имах такъв опит и знам колко беше трудно да се избере на какво точно да се наблегне от характера на човек, защото
за час и половина или два
във филма няма как да е
100-процентово
превъплъщението -
да се изгради абсолютно
пълнокръвен човек
особено пък когато е историческа личност, и то популярна.
В главата на всеки представата за него е различна, така че няма как да угодиш на всички. В крайна сметка тогава се доверяваш на режисьора, защото филмът би трябвало да бъде в неговата глава и той да има най-добра представа за това какъв иска да бъде образът.
- Режисьорът Светослав Овчаров даваше ли ви напътствия, имам предвид, че той е правил документален филм за Коста Паница?
- Да, ние си говорихме много с него. За втори път работя със Светльо Овчаров. Предишният филм е един от любимите ми, в които съм участвал - “Врагове”. Пак е исторически и пак е по действителен случай. (Лентата разказва за пролетта на Балканската война през 1913 г. Турски крайцер засипва със снаряди български войници в окопите. Корабът е извън обсега на артилерията ни. Група от 7 военни вземат лодка, решени да я превърнат в торпедо и да потопят броненосеца - б. а.)
Самият Светльо Овчаров е много, много навътре в българската история и точно този неин период. Затова изключително разчитам на него и му се доверявам.
- Къде снимате филма “Залог”?
- Снимките започнаха в началото на януари. Използваме декор, построен специално за филма над Кокаляне на Витоша.
- Предполагам, че е студено там.
- Много е студено. Ама наистина много, повярвайте ми.
Във вторник през нощта
беше според мен
около минус 20
градуса и духаше вятър
Но актьорите сме така устроени, че когато снимаме нещо, което ни харесва, метеорологичните условия не могат да ни съборят по никакъв начин.
- Справянето със студеното време ли се оказва засега най-трудната задача по време на снимките?
- Не, в никакъв случай. Даже вече не обръщаме толкова внимание на студа. Светльо Овчаров е перфекционист. Има си негов почерк на работа, изпипва всичко до последния детайл. Ние правим адски много дубли, докато не се получи точно това, което иска той. Но никой не се изнервя. Когато се снима екшън например, ако направиш повече от 3-4-5 дубъла, започваш наистина да се изнервяш, защото имаш чувството, че просто се правят дубли ей така, за нищо. Тук забелязвам, че и на 15-ия дубъл никого не мрънка, на никого не му е досадно. Всички разбират, че всеки следващ е по-добър и че се опитваме да дадем най-доброто от себе си, за да се постигне някакво съвършенство.
- Може би заради това и филмите на Светослав Овчаров се получават толкова добри.
- Така е, а и е събрал изключителен екип. С оператора някак много се допълват. Приятно е.
- Вие играете Коста Паница, Захари Бахаров - Стефан Стамболов, а Деян Донков - княз Фердинанд. Лесно ли се сработвате на снимачната площадка?
- Изключително лесно се сработваме. Аз имам много сцени със Захари. През цялото време сме заедно. Ние сме главните герои и се разказва краят на нашата история. Двамата имаме сцени и с Динката. Освен тях във филма участват Стефан Мавродиев, Малин Кръстев, Валентин Ганев, Гергана Плетньова, Иван Савов. Светльо е събрал много качествен актьорски състав.
- Смятате ли, че с подобни филми може да се събуди по-голям интерес към българската история?
- Със сигурност. Смятам, че нещото, което е конвертируемо в България, е историята.
Нали знаете какво е казал
Чърчил? Че Балканите са
мястото, което произвежда
повече история, отколкото
може да понесе
Ние имаме уникално минало и може да разказваме любопитни истории за целия свят, не само за младите в страната ни.
- По какъв начин се променя снимачният процес на игрален филм по време на пандемия, в която сме в момента?
- Като във всичко останало хората се пазят. Преди да започнат снимките, всички до един си правихме PCR тестове, за да сме спокойни. Когато човек влезе на снимки, той е 24 часа нонстоп с едни и същи хора в продължение на месец и половина, докато върви филмът. Така че там не сме всички с маски, защото сме се проверили преди това. Тези, които ги е страх повече, са с маски, естествено. Мен вече не ме е страх, защото го изкарах преди два месеца.
- Какви бяха симптомите ви?
- Имах всичките симптоми - до един, без проблеми с белия дроб. Дотам не стигна болестта. Но имах абсолютно всички симптоми, които са описани и се споменават. Осем дни подред - всеки ден по един различен симптом, като на следващия изчезваше. Последно загубих обонянието си. След ден и половина започна да се връща и то, но ми трябваше около един месец, за да се възстанови напълно.
- Някои хора дори и след като имат антитела срещу вируса, усещат задух или болки в гърдите. Вие как се възстановихте след COVID-19?
- При мен не слезе в гърдите, слава богу, остана само до гърлото. Направих ларингит по време на болестта, но нищо повече. Всъщност не съм се възстановявал, защото нямаше от какво.
Сякаш просто си изкарах
някакъв 8-дневен грип с
постоянна ниска
температура, което беше
много неприятно
Пак казвам, че имах всички симптоми - болки в мускулите, болки в гърдите, кашлица, загуба на обоняние.
- Имаше ли нещо, което ви помогна по-лесно да преборите вируса?
- Понеже усетих, че не е много тежко, не взех никакви лекарства. Когато организмът вдига температура, то е, за да се бори с болестта. Всъщност оставих тялото ми да се пребори само.
- Миналата година изпратихте дъщеря си Катерина като прекрасна абитуриентка. Каква професия реши да следва след гимназията?
- Тя от доста малка беше решила, че иска да става архитект. Приеха я да учи в Лондон, в университета, който искаше. Сега е в първи курс. Много е хубаво да виждаш как мечтите на децата ти се сбъдват.
- Това е много хубава професия. Тя не е ли имала желание все пак да последва вашия артистичен път?
- Според мен това ѝ беше резервен вариант, ако не ѝ се получат нещата. (Смее се.) Тя е израснала с артисти, знае каква е професията, но избра според мен най-доброто, което можеше, защото рисува прекрасно, изключително добра е и по математика.
Има развинтено
въображение, което също
ще ѝ помогне, защото за
мен архитектурата си е
изкуство, не само много
сериозна професия
- Синът ви Борил е едва на 6 години, но вече проявява ли артистични заложби?
- Според мен всички деца проявяват такива заложби. Той и дъщеря ми много си приличат. Като нея обича да рисува, да пее, да прави маймунджилъци постоянно, но не знам. Преди малко една приятелка ме пита: “Какъв ще го правим? Артист ли?”. Казах ѝ, че въобще не знам какъв, какъвто иска да е той. Не се меся в желанията на децата си. Те сами трябва да си изберат. А аз ще ги подкрепя независимо от всичко.
- Вие имате много роли както в киното, така и в театъра. С коя от тях ви свързват най-често феновете ви?
- На различни периоди е. Ако се появи нещо, което хората много да харесат, започват да ме свързват с него. Така беше с “Морска сол”, после и със “Стъклен дом”. Дълго време ми викаха Чарли, (Така се казва героят му в “Стъклен дом” - б. а.). Когато филмът или сериалът се е получил, започват да те свързват за някакъв период от време с тази роля.
- Има ли роля, която лично на вас ви е любима?
- Има няколко, които наистина много си харесвам - и като филми, и като свършена работа. Единият е “Съдилището” на Стефан Командарев, “Бензин” е другият, който заснехме с Екатерина Горанова, много си харесвам ролята и в предишния филм на Светльо Овчаров - “Врагове”, както и в лентата на Светла Цоцоркова “Сестра”, която май още хората не са гледали. Там имам много приятна роля, така де, поне за себе си.
- А каква е ролята ви там?
- Там съм един... (Смее се.) Един, както беше казала една кинокритичка, селски нерез - дебел, мазен, мръсен - понеже съм монтьор по професия, селяк, който обаче се оказва с много добро сърце въпреки външния си вид и поведение.