Новите политолози – образовани, боравят с много данни, гъвкави. Публиката обаче се интересува не от онова, което казват, а откъде идват
- В последните години лицата на обичайните социолози и политолози в медиите се смениха. Има ли поколенческа разлика, г-жо Буруджиева?
- Да, има, и тя е в поне три посоки. Едната е, че новите лица, особено след 2010 г., влязоха в медиите като анализатори с предварителен статут на експерти. Това са хора с политологично образование, които работят тази професия с доказана експертиза или в полето на науката, или в практиката. Докато повечето от анализаторите, които започнаха от 90-те години на миналия век и началото на 2000 г., по-скоро
идваха от
други науки
Като популярни лица те трябваше да доказват своята експертиза, защото знанието им идваше от работата с различни политически формации или от социологически агенции.
Второто е, че по-голямата част от новите лица са или възпитаници, или работещи в катедра “Политология” на СУ. Затова според мен трябва непременно да се подчертае, че тъкмо оттук и от Лабораторията за изследване на политическия живот на българите и проф. Минчо Семов тръгнаха новите професионалисти в политологията.
На трето място е чисто поколенческата разлика. Защото едно е да си свидетел на създаването на телевизията, друго - свидетел на създаването на мобилния телефон, трето - на социалните мрежи. Това са абсолютно различни култури, мислене, подход към комуникацията, поглед към света.
- Можем ли да наречем катедра “Политология” на СУ новата люпилня за политически анализатори и алтернатива на Института за изследване на младежта, Института по социология, които са люлката на по-старата генерация политолози и социолози?
- Да не забравяме, че част от тези лица бяха и от АОНСУ. При това не само в едно идеологическо поле.
А онези институции, които се занимаваха с изследвания в края на 70-те и през 80-те години, предхождаха създаването на Катедрата по политология в СУ, създадена в края на 80-те години на ХХ в. Първите ѝ възпитаници сега са не само анализатори, но и политици и бизнесмени.
Иначе не мога да твърдя, че катедра “Политология” е алтернатива на тези три института, които бяха закрити - по-скоро ги замести. За жалост, вече няма самостоятелен Институт по социология, той е част от по-голямо обединяващо формирование в БАН. Големият проблем всъщност се оказа не толкова политологията, колкото в социологията.
- Защо?
- Защото в голяма степен
социологията остана
приоритет на
приложните
частни агенции,
които обаче използват само някои от методиките ѝ. Социологията обаче е наука, която може и трябва да прави дълбочинни изследвания, за да са в помощ в правенето на т.нар. информирани политики. Това сега се замества с някои стратегически изследвания по проекти, като се разчита на почти доброволния труд на колегите в големи международни изследвания. Такова например беше панелното изследване за ценностите на българина. И ако един от дългогодишните социолози проф. Георги Фотев не беше организирал българския екип, ако нямаше помощта на социологическата агенция “Алфа рисърч”, България нямаше да може да участва в него. А в такова дълбочинно изследване се събира огромна информация.
- Свикнали сме да гледаме на социологията като на политически маркетинг и като на гадателска наука, която прогнозира кой ще влезе в парламента и с какво доверие се ползват управленците. Какво обаче правим с тази дълбочинна информация, за която разказвате?
- Например нагласите и мотивациите на българина не се изследват системно, а някак много свободно следим и коментираме какви са кампаниите, къде са сбъркали, къде се къса връзката между гражданите и политиците ни. За това българската социология не дава достатъчно информация. Разчита се на практически опит, на познаване на терена много повече, отколкото на точно такава събрана научна, достоверна информация за много процеси в обществото ни.
- Не ни ли дава тази информация политологията?
- В политологията се натрупаха доста изследвания на политическия ни живот от 90-те години на миналия век до момента. Колегите от “новата вълна”, както вие ги определяте, вече работят с много данни. Членството ни в ЕС даде възможност да се събира информация от най-различни институти и изследователски мрежи и оттук - за по-задълбочен и научен подход в анализа на политическите процеси.
- Социолозите видимо намаляха, политолозите станаха повече. Някои социологически агенции бяха закрити, изследванията “лице в лице” станаха по-скъпи, съответно онлайн платформите и анкетите по телефона като че ли преобладават. Къде са пробойните?
- Точно в методологията. Млади колеги социолози наскоро споделиха, че в тези два месеца ограничения по време на пандемията, в които не са могли да си правят изследванията “лице в лице” и са ги провеждали през онлайн платформи и по телефона, са осъзнали, че не могат да гарантират достоверността на получените по този начин данни. Там грешките може да бъдат несъизмерими с онова, което науката социология смята за допустима грешка в получените резултати.
Друг проблем е, че едно
такова изследване
става все по-скъпо
А силата му е в това, че е текущо, от типа “моментна снимка” и трябва да се прави през месец до три, за да се улови тенденцията. И тук е причината за нестабилността и промяната в живота на социологическите агенции - няма кой да плаща тези изследвания. В други държави например такива агенции имат по-дълъг живот благодарение на ангажираност в маркетинговите сондажи. Това им дава възможност да поддържат проучвания на политически нагласи и процеси, докато в България пазарът е по-затворен, а и миналата година се оказа доста тежка. За жалост,
започваш да зависиш
от донорите си и
от поръчителите
на изследвания
Слава богу, доста медии започнаха да плащат за такива проучвания, което гарантира все пак дистанцираността им от политическите субекти, която е задължителна.
- “Новата вълна” социолози и политолози са 35-45-годишни. Дали оценката за тяхното присъствие в политологията и в обществения ни живот продължава да е по оста “лъжат - не лъжат”, “манипулират - не манипулират”, белязала по-старата генерация в бранша?
- Ако експертизата на политическите анализатори в лицето на днешните социолози и политолози се развива така бързо, както се сменят поколенията, а познанието им се задълбочава, мисленето на хората не върви със същия темп.
Вниманието на публиката по правило не е към това какво казва такъв експерт, а кой е, какъв е по произход и откъде идва.
Вторият голям проблем на изоставането са критериите за оценка.
Не се оценява онова,
което се казва, а се
търси мотивът защо
се казва
Но това е инстинкт, който е резултат от медиатизацията на политиката въобще. Феноменът е глобален, не е само български.
Хората по-лесно възприемат и по-лесно оценяват мотивите за едно действие, особено в политиката, където процесите и взаимодействията са много по-сложни, отколкото самото действие. По тази причина по-лесно за хората е да си обяснят защо примерно “тези тримата” говорят по проблема.
Ако в началото на 90-те години позицията на публиката беше “този е ляв, а този - десен”, този е за тази партия, а този - за еди-кой си политик, днес хората се изумяват защо днес критикуваш едни политици и партии заради един проблем, а следващ път ги хвалиш, а критикуваш други при друг проблем. Защото те не могат да възприемат все още, че критерият за оценка е научен. И когато видят грешка, критикуват, а когато видят нещо добро - хвалят.
- По-младата генерация политолози като от друга планета ли са?
- Прави ми впечатление, че тъкмо те се сблъскват с точно това, което описах. Публики, които са ги харесвали, ги следват в социалните мрежи и ги питат: “Как така? Защо си промени мнението?” А те не са си променяли мнението, следват едни и същи експертни критерии. Но хората, които реагират по този начин, все още смятат, че експертите трябва да принадлежат ценностно на една или друга политическа позиция.
Истината е, че всеки от младите, а и от нас, по-старите колеги имаме своите политически позиции. Но когато коментираме като експерти, сме длъжни да дадем експертната позиция.
Все пак е предимство, че можем да чуем мнението на различни поколения политически анализатори и това е в полза на българската публика. В европейските страни с установени демокрации коментират само големите имена.
