Не ви трябват Малдивите, за да усетите щастието, просто отидете до Мальовица, казва певецът
Тодор Трайчев е български певец с необикновена житейска и много драматична съдба. Обожаван по времето на социализма, носител на награди за „Дует на годината“ и „Музикант на годината“, автор на безброй хитове, през 1984 година той емигрира заедно със семейството си в САЩ и дълго време неговите песни са тотално забранени, а със решение на ЦК на ДКМС записите му са унищожени. В момента отново е в България.
- Какво е да си певец по време на тази пандемия?
- Трудно е. Седнал съм пак на балкона. Вън вали и кучето ми Лиза се радва, защото след минута ще звънне телефона със скучната вест за наложена забрана и отлагане на поредното шоу, а тя не обича да стои сама. Ще си седим двамата вкъщи и ще си говорим на английски /тя разбира само английски/. А аз ще си направя смути за десетина минути, ще спортувам с ластици за около час, после ще чакаме редовното време за едночасова разходка и ето, че стана време за обяд.
- А творческата енергия как е? Идва ли ви музата?
- Музата е винаги с мен. Трябва ми текст и музика за нова песен, ще потърся женски вокал, ще се уговорим с аранжора за някои нови моменти в мелодията. Готов съм и с монтажа на новите клипове от трите моноспектакли, което ми отне доста време. Така че творчеството върви добре, въпросът е да може да стига до хората, заради които го правя. Хората, които обичат това, което правя. По време на пандемията завърших три моноспектакъла „Завръщане”, с които разказвам на българите в САЩ, че България е все още тук и ги чака да се завърнат някога - по-умни, по-точни и по-образовани или по-успели.
Born in Bulgaria е визитна картичка на най-красивата страна в света. С живи кадри и музика се опитвам да обясня на американците, че на света има един народ, който се е доказал с традиции, култура и гостоприемство, на който могат да завидят всички други.
- Имате интересна и драматична лична история, изживели сте пътя от "осанна" до "разпни го".
- Абсолютно. Представете си, имах вече 2500 концерта по всички краища на България, бях обявен за “Музикант на годината - 1983”, а държавният “Балкантон” продаде над 200 000 бройки от албума “Искам да те нарисувам”. Сигурно някои още си спомнят песни като “Искам да те нарисувам”, “Прощавай, палавнице”, “Слънчева жена”, “Пиринско халище”, “Вятърът”…После дойде емиграция ми в САЩ, и за един ден бях буквално заличен.
И до сега си спомням как полудели демони подскачат върху златните ми записи с хитовете от края на 70-те и началото на 80-те..През 1984г. ЦК на ДКМС прие специално решение не само да забрани излъчването, но и да унищожи всички ленти на дует Мариана и Тодор Трайчеви.
- Как беше животът в Америка?
- Америка е велика страна, там човек среща велики възможности, но и огромни предизвикателства и трудности. С чувство за хумор мога да кажа, че съм човек, който може да познава до болка живота в САЩ; да стои прав след бутилка уиски; да е чупил китара в главата на "полуприятел"; да е прекарал поне ден в щатския затвор; да уважава "усойниците", с които се е "смял"; да се е въргалял от радост или болка върху дансинга на някой бар...
Аз бях там много години, видях ги, слушах ги, учих се и станах като тях...но не съвсем. Българското в мен проговаряше често. Носталгията е нещо, което действително съществува. Обикнах Америка, но България си остава в сърцето.
- Липсват ли ви пътуванията?
- До гуша ми дойде да пътувам по света, за да търся къде се е скрило щастието ми. Всъщност щастието ни е тук пред нас. На една крачка разстояние. Преди десетина дни пях на откриването на един параклис, посветен на Свети Иван Рилски, в обновения комплекс Мальовица. Няма такава красота. Не са ми нужни Малдивите, когато мога да отида на Мальовица.
Прекрасна природа, митични легенди, сякаш историята се разхожда из боровите гори. Там си спомних легендата за Мальо войвода и как станал хайдутин заради любовта си към девойката Босилка, как се сражавал с османците и как бил предателски убит на Меча поляна и докато издъхвал гледал към върха, който после от Мальо бил кръстен Мальовица. Нашето щастие е в нашите корени. Казвам го като човек видял целия свят, в един момент разбираш, че без родината си, без гледките на Рила или Балкана си, както казваше Николай Хайтов, си дърво без корен.
- Може ли да оцелее държавата без хората на културата?
- Странно защо си мисля, че културата може без държава, но държавата не може без култура. В този смисъл бих се радвал, ако на пейките на Народното събрание застанат сериозни хора, които веднъж на месец ходят на опера, посещават концерти, галерии или театри. Тогава ще разберат, че сега в държавата се върши престъпление, пренебрегват се творци, майстори в един или друг жанр, умират легенди в мизерия и глад. Една държава не бива да допуска това, ако иска да я има, не само на картата, а и в сърцата на хората.
