- Вот по пощата би довел до подаване на предварително попълнени бюлетини на висока пазарна цена
- 4-процентната бариера не е вода до колене. Онези, които мислят така, са като Баба Меца, която очаква много круши догодина, защото много обича круши, а тази година не е яла круши
- До урните на 4 април ще отидат около 3 млн. българи, казва говорителят на ЦИК
- Парламентарен вот на 4 април - какво вещае тази дата, г-н Димитров?
- Втората вълна COVID-19, която наблюдаваме сега, се разви приблизително за осем седмици. Започна в началото на ноември и завърши около Коледа и Нова година. А тъй като изборният период, определен в Изборния кодекс, е точно двумесечен, няма никаква гаранция, че в тези осем седмици няма да се развие нова вълна. Да, изглежда по-малко вероятно, но никой не се ангажира с по-категорично мнение.
- Основният лайтмотив по време на консултациите при президента Радев беше недоверие към честността на изборния процес. Основателно ли?
- Българският изборен процес, цялата му нормативна уредба и регулация може би отговаря на най-високите изисквания и очаквания, свързани с едно многопартийно състезание, резултатът от което не може да бъде предопределен. Това според мен е най-важната част от дефиницията на едни демократични избори. Не приличат на изборите в Беларус, нито дори на изборите в САЩ. Добрият шанс да не заприличат на тях е, че у нас след избори в управлението влизат достатъчно политически играчи.
Резултатите
от изборите
са благо
в недостиг
и не е възможно да се разпределят така, че всички да са щастливи. Затова онези, които влизат в изборната надпревара с намерението да реализират най-високите си очаквания, могат да завършат и като Тръмп.
- Има идея хората да снимат със смартфони нередности по време на вота и така да следят целия процес. Експерти пък предлагат видеонаблюдение. Доколко надежден е такъв контрол?
- Снимането на вота с телефони спокойно може да се превърне в хаотичен процес, в който един снима едно, друг - друго, и започва замеряне с клипчета в интернет. Може обаче и върху такова клипче да се монтира нещо и да се твърди, че се е случило.
Колкото до видеонаблюдението - с него също има проблем. Обикновено има кадър, който ще хваща масата, на която се броят бюлетините. Но всяко излизане от кадъра, без значение по каква причина, сигурно ще бъде
тълкувано
като: “Ето в
този момент
те лъжат!”
- Чуха се много гласове в полза на дистанционния вот - по пощата и по интернет. САЩ имаха проблеми точно с такава форма на гласуване, колегата ви проф. Михаил Константинов директно заяви пред “24 часа”, че така се губи тайната на вота. Вашето мнение какво е?
- Тези разговори са водени много дълго в експертната общност. Само да добавя, че Швейцария прекрати опитите да се гласува по интернет, защото установи, че няколкото платформи, по които се работеше - едните кантонални, другите националната поща, не могат да осигурят достатъчно сигурност на файловете, които се създават, когато се гласува. А като прибавим реалностите у нас, подобен начин на упражняване на вот няма да доведе до нищо друго, освен до справедлива пазарна цена на подобна попълнена бюлетина, както обичам да се шегувам. Твърдя го, защото, получавайки я попълнена за определен кандидат, тя се превръща в сигурен глас и нищо чудно цената ѝ да е двойно по-висока. Особено когато има преференции.
Друг пример за гласуване по интернет е Естония, но то е част от административните услуги, които правителството доставя на всички свои граждани. В Естония обаче тайна на вота няма. Може да гласувате по интернет няколко дни преди изборите, а после в изборния ден да промените вота си чрез хартиена бюлетина.
И знаете ли как става проверката? Отваря се електронната кутия и ако се открие съвпадение на ЕГН-то на онзи, който е гласувал в електронен формат в урната, този глас се заличава. А когато попитах там експерт дали онези, на които им се заличава гласът, се уведомяват за това, отговорът му беше “Не. Няма нужда”. Там културата е съвсем друга, лъжата се смята за престъпление.
- Често се споменава опитът на Румъния в гласуването по пощата. Имате ли лични впечатления?
- В Румъния между 2012 и 2014 г. е направен регистър на избирателите - неговият смисъл е всеки да гласува на адреса, на който ще пребивава. Избирателите от регистъра правят заявка за подаване на глас по пощата и това важи само за живеещите в чужбина румънци. Румъния има много голяма и активна диаспора зад граница - над 800 секции. И ако тези хора са заявили вот по пощата, имената им не присъстват в избирателния списък. Впрочем имат и много други технически решения, които
гарантират, че е
невъзможно да
се злоупотреби
- Ние предлагаме район “Чужбина”. Не можем ли да купим опита на румънците?
- У нас за регистър на избирателите се говори от 2013-2014 г., аз лично съм внасял проект за закон, само че никой нищо никога не е направил. И да се очаква, че за 20 дни ще бъдат свършени толкова неща, колкото не са направени за последните 6-8 години, просто не е реалистично. За осъществяването на такъв проект са необходими години, а не седмици.
- Гласуване в рамките на два дни, както в други държави, възможно ли е у нас?
- Нямаме такава традиция и дори да създадем изключително надежден ред, винаги ще се намерят някакви провокации, благодарение на които хората да казват, че това не са честни избори. А какво са честни избори? Това са избори, в които никой предварително не е изключен от правото да подаде своя глас за когото поиска, избори, в които нито един от кандидатиралите се участници не е бил възпрепятстван, в които установеното съдържание в избирателната кутия във всяка секция не е променено до края, когато се сумират всички резултати.
Само напомням, че след избори в България всички гласове се събират в едно и с едно разпределение се определя кой от политическите формации има над 4% и кои са депутатите им. А ако изборите са в два дни, може да настъпят усложнения в тези сметки, колкото и да изглежда този мой коментар като предварително злословене.
- Гласуването с машини ще промени ли продължителността на вота?
- Вече сме го правили този машинен вот два-три пъти. Разбира се, между 3000 машини на евровота, които сме ползвали, и 9600 сега, има голяма разлика, но тя е логистична. Има и предизвикателство - много повече комисии трябва да могат да се справят с приобщаването на гласовете от машинното гласуване към отчетените хартиени бюлетини в кутията. Машините просто са добавен текст в Изборния кодекс, създаден за работа с хартиени бюлетини.
Отсега мога да кажа, че в секциите, в които няма машини - тези с под 300 избиратели, доминират симпатизанти на БСП, ДПС и ГЕРБ. Всички останали получават периферни гласове и някакви махат с ръка: “Голямо чудо, можем и без тях!” Да не се окаже така, че онези, които най-много настояваха за машинно гласуване, ще бъдат ощетени.
На мнозина машинното гласуване изглежда изключително просто - нещо натискате, нещо излиза на екран, натискате още веднъж и приключвате. Само че, когато след това секционната комисия вземе разпечатката, в някои случаи ще трябва да се справя с разпечатка с дължина 3 метра. В нея може да присъстват над 300 имена и тези редове много внимателно трябва да бъдат пренесени в протокола. И когато се случат елементарните грешки от размествания - примерно преференциите за един са пренесени на друг, те ще трябва да се поправят, като се отвори флашката от направения външен запис. Случи ли се това, следва подозрението, че така е фалшифициран изборният резултат.
Като цяло между горенето на протоколи и горенето на маски няма особена разлика - смисълът и на двата акта е да потиснат или превъзбудят психически гражданите.
- Друга грижа са гласовете на карантинираните граждани - говореше се за подвижни урни...
- Най-вероятно пребиваващите в COVID отделенията ще бъдат обслужени от хората, които ги обгрижват като пациенти, при това в работно време.
Колкото до карантинираните, обмислят се няколко варианта - свързани са със спазване на сегашните мерки и с набиране на персонал измежду вече преболедувалите или ваксинираните, за участие в подвижни избирателни секционни комисии. Това ще е една от гаранциите срещу коментарите, че възможността за гласуване на карантинираните ще предизвика следваща вълна от заразата.
- В крайна сметка каква изборна активност очаквате?
- По-скоро по-ниска от обичайната - малко над или под 3 милиона ще отидат до урните. Но това подхранва надеждите, че всички ще могат да се справят с изборната бариера от 4%. Има един парадокс на бариерата - колкото по-ниска е тя, толкова повече хора смятат, че водата е до колене. И така се умножава броят на хората, които като Баба Меца очакват много круши догодина, не за друго, а защото Баба Меца много обича круши, а тази година не е яла круши.
- Колко партии ще имаме в следващия парламент?
- Не знаем колко партии от тези с шансове да прескочат 4-процентовата бариера ще се регистрират, затова очакванията са много и различни. Според мен в парламента ще са БСП, ДПС, ГЕРБ, “Обединени патриоти”, макар и не със същата тежест като сега, и Слави Трифонов. Слави е обещал поне настроение с
ферари в цвят
червен и гадже
с бронзов тен на
всеки българин...
Не ми е много ясно как ще се реши този проблем, но всички някак си мислят много позитивно за него, което е голямо предимство. И това вероятно е причината Слави да не участва много активно в разправиите около начините за гласуване.
- Има ли почва у нас широката коалиция, както в Германия?
- Да се говори преди кампанията за широка коалиция, свива шансовете на онези, които говорят в полза на подобно решение. След изборите ще видим съвсем различна обстановка. Следващите 4 години ще са критични за модернизацията на България и, разбира се, за усвояването на значителните европейски траншове от програмите, свързани с преодоляване на последствията от коронавирус пандемията. Добре би било по-голяма част от заявилите се в политиката да участват в този процес. За да няма приказки, че средствата не се разпределят най-полезно за всички. Най-голямата опасност от тези избори е свързана не с това как и кога ще гласуваме, а с възможността да се “организира” следизборен хаос, щетите от който ще бъдат по-големи и вероятно по-дългосрочни от щетите от епидемията.
------------------
Димитър Димитров е роден през 1952 г. Завършил е социология във Варшавския университет. Главен асистент e в катедра “Политология” в СУ. Член на ЦИК (1994-2005) и на обществения съвет към временната комисия за изработване на нов изборен закон в 42-ия парламент
Научна област и интереси: демократични институции и избори.
Член е на ЦИК от 2019 г. по предложение на Асоциацията на политолозите. На 19 януари т.г. бе избран за неин говорител.