Двата народа сме само 15 милиона, ако не се държим заедно, ще станем невидими и жалко за великото ни минало, казва сръбският министър на външните работи
- Г-н Селакович, в София външен министър на Сърбия не е идвал на двустранно посещение от много години, даже не помня колко.
- За последен път външен министър на Сърбия е идвал в България през януари 2014 г. Това бе министър Ивън Мъркич и от неговата визита на двустранно ниво вече цели седем години в София не е стъпвал сръбски външен министър.
Това е най-меко казано странно. Защото България и Сърбия са две стари балкански държави с дълга граница и два народа, които са много свързани помежду си. Живеем един до друг, имаме общо славянско потекло и минало, обща православна християнска вяра и говорим сходни езици. И освен това имаме общо бъдеще. България е член на ЕС, а Сърбия се стреми към членство в съюза и това трябва да ни сплотява.
- България и Сърбия, макар и съседни и свързани исторически страни, живяха 20 и повече години сякаш без да се забелязват една друга и сякаш с различни геополитически визии за света. Кои са тези политики, регионални инициативи и дори инфраструктурни проекти, които могат да променят тази индиферентност между София и Белград?
- Това са много въпроси, събрани в един. В миналото отношенията между Сърбия и България бяха обременени с много предразсъдъци. В някои периоди - особено след Втората световна война,
власти с
идеологическа
насоченост се
трудеха да ни
сближават,
но този период беше твърде кратък. А като говорим за последните 30 г., Сърбия и нейният народ бяха заети с голямата мъка след разпадането на бивша Югославия. И след всички тези наши тежки епизоди от миналото сега като държава ясно следваме своя европейски път. И това ни прави много близки с България. Сърбия следва принципа на военен неутралитет - това е една от главните ни политики. Що се отнася до нашата външна политика и европейска интеграция, регионалното сътрудничество и отношенията със съседите са от изключително значение.
Като ме питате каква може да бъде тази политика, това е такава политика, която никога досега не е била следвана в миналото. Политика на общо икономическо развитие. И ако погледнете днес и сърбите, и българите заедно не наброяват повече от 15 милиона души. Какво е това по отношение на Европа? Ако не се държим заедно един за друг и не си сътрудничим, просто ще станем невидими. И за какво ни е тогава да се гордеем и българи, и сърби с нашето велико и славно минало, с българското и сръбското царство, с великите ни борби през ХIХ и ХХ век, ако не сме в състояние да осигурим днешните и утрешните поколения да живеят на нашата земя по един начин, достоен за европейски граждани.
И когато става дума за нашето общо икономическо сътрудничество, не говоря само за търговия. Иначе за Сърбия България е един от най-важните външнотърговски партньори.
Нашият търговски обмен през 2019 г. - преди COVID кризата, беше 1,04 млрд евро. Сръбският износ за България падна, а българският внос за Сърбия се вдигна.
И тук не става дума само за търговия, пак казвам, а за общи инвестиции и инфраструктурни и енергийни проекти и сътрудничество в туризма.
През 2019 г.
повече от
110 хил. българи
посетиха Сърбия
Като говорим за инфраструктурни проекти, вие знаете, че от Белград до границата с България има първокласна автомагистрала.
Когато от Калотина до Драгоман бъдат довършени оставащите 14 км, ще имаме изцяло магистрална връзка между нашите столици. Белград и София вече ще са само на около 3,5 часа път с кола. Да не говорим за връзката вече с Бургас, Черноморието и Истанбул. Ако си дадете сметка преди 50-60 г. колко дълго се е пътувало от Белград до София, ще видите колко сме напреднали и колко са се подобрили условията за двустранните отношения. От друга страна, са енергийните проекти, т.нар. Турски или Балкански поток, който започна да функционира, и изграждането на газов интерконектор между Сърбия и България, който ще подпомогне диверсификацията и възможността за набавяне на газ и от други източници, не само от руски.
Ще напомня, че тече реконструкция на жп линията от Ниш до Димитровград и нещо, което е важно и за Сърбия, и за България, а особено за българското малцинство, което живее в Сърбия – със завършването на магистралата от сръбска страна бе разширена свободната митническа зона Ниш и тя има два филиала – в Бабушница и в Димитровград. В тези две зони, а Пиротска митническа зона е една от най-големите в Европа,
ще можем да
отворим и общи
предприятия
Така нашите граждани, без значение дали са сръбски, или български граждани, ще могат да намерат работа.
Нашите отношения са на далеч по-високо ниво днес, отколкото преди няколко десетилетия. Принос за тези отношения имат президентът Вучич, докато беше премиер, и министър-председателят на България Бойко Борисов.
Имахме и обмен на президентски визити – президентът Вучич дойде в София, а президентът Радев посети Белград. Като видите, че външите министри се срещат толкова рядко, разбирате, че ако се бяха виждали по-често, а те трябва да се виждат най-често, представете си колко по-добри биха могли да бъдат отношенията ни.
Затова е и моята визита в България, която е трета на двустранно ниво. Сред страните от региона досега като външен министър съм бил само в Унгария.
- Според някои международни наблюдатели България и Сърбия водят тиха война на територията на Република Северна Македония. Смятате ли, че подобни коментари нямат никакво основание и могат лесно да бъдат опровергани?
- Ще бъда много прецизен. Единственото основание, което някой може да има, пласирайки тази теза, е злонамереност. Нищо друго. Казвам това и като баща на три деца, който иска те да останат да живеят в Сърбия. И то в Сърбия, която е добър съсед на България. Защото
нас ни свързва
много повече
общото ни
бъдеще,
отколкото
миналото
И това е единственото, на което всички можем да влияем.
Република Северна Македония е наш добър съсед, както и България. И това, което трябва да ни свързва, а и още повече би трябвало да ни свързва в бъдеще, са нашите общи проекти, сътрудничество и заинтересованост как да задържим нашите граждани да останат да живеят тук, на Балканите. И тук да създават семейства и да градят своето бъдеще, а не някъде другаде. Това може да се постигне само и единствено ако си сътрудничим.
- Как Сърбия се справя с COVID кризата и най-вече с икономическите последствия от тази криза?
- Неоспоримо е, че COVID остави сериозни последници на европейската и световната икономика. Сърбия бе също обхваната от тази криза, както и всички балкански страни.
Но още през 2014 г. Сърбия проведе политика чрез тогавашния премиер Александър Вучич, предприемайки сериозни мерки на фискална консолидация. Резултатите от тази фискална консолидация дадоха възможност ударът от COVID кризата върху икономическата ни система да бъде с по-леки последици, отколкото в други страни. И като теглим чертата през 2020 г. Сърбия е първа в Европа по икономически ръст. Нашият спад е до -1 на 100. От друга страна, миналата година успяхме въпреки COVID кризата да привлечем чуждестранни инвестиции за повече от 2,9 милиарда евро.
Междувременно безработицата у нас е почти на исторически минимум от 7,3%. Средната заплата е 512 евро, а тази година се очаква да стигне 570 евро. Като говорим за коронакризата, по отношение на здравето, може да кажем, че сме вложили сериозни средства не само за икономическа защита, но и в системата на здравеопазването. Само за четири месеца успяхме, влагайки около 100 млн. евро, да изградим две нови болници. Там, където доскоро имаше нива, сега има болници. Едната е в белградското предградие Батайница с капацитет от 970 легла, като една трета от тях са интензивни. Другата е в Крушевац с повече от 550 легла.
Преди COVID започнахме реконструкция на цялата ни здравна система и сега тече такава в 19 регионални болници. В Ниш е изграден изцяло нов клиничен център, такъв е в процес на изграждане и в Белград, също в Нови Сад и Крагуевац. Всичко това
помогна Сърбия
да има едно от
най-ниските нива
на смъртност
в Европа. Причината за това е големият брой хоспитализирани. В последната вълна на епидемията ние имахме в отделни случаи повече от 10 хил. души в болници. В рамките на всички икономически реформи има и друго важно нещо – значителен ръст в увеличението на заплатите на здравните работници, лекари и медицински персонал.
В деня, в който тръгнах за България, у нас започна организирано ваксиниране на населението. И ако погледнете, че в света повече от 90% от ваксините са във владение на 10 държави, Сърбия успя от три различни източника да се сдобие – американски от “Пфайзер”, руски от “Спутник В” и китайски от “Синефарма” – с достатъчно количество ваксини, за да започне масова ваксинация на населението. Това трябва да обезпечи продължителен и стабилен икономически развой.
- Докато ви четох биографията ми направи впечатление, че с вашата българска колежка Екатерина Захариева като че ли имате много сходни етапи - били сте президентски секретари, министри на правосъдието и сега - шефове на дипломацията. Това може ли да направи диалога между двама ви по-сърдечен и искрен?
- Досега само веднъж съм говорил с нея по телефона, но този разговор продължи 40 минути и беше открит, искрен и сърдечен. Сам сте забелязал тези сходства в кариерите ни и това може да бъде допълнителен импулс за нашето по-добро и качествено сътрудничество.
Уважаемата
министърка е жена
с изключителна
енергия,
а даже и без да съм я виждал, това се усещаше дори когато говорихме по телефона.
Уверен съм, че заедно можем да дадем на нашите две държави ново качество на отношенията и също така вярвам, че нашата среща в София ще е само една от многото ни следващи срещи. Мисля, че външните министри на Сърбия и България трябва да се виждат поне 2 пъти годишно. Теми за разговор винаги има.
