Най-тежкото е, че не успяхме да спасим отделни пациенти,но близките им трябва да са убедени, че за тях е било направено дори невъзможното, казват д-р Ценка Георгиева и д-р Василка Зарчева, които вече 10 месеца са на първа линия при пациентите с COVID в УМБАЛ "Софиямед"
Д-р Ценка Георгиева, д-р Василка Зарчева, д-р Кадир Джамфер и студентката 6-и курс “Медицина в Софийския унверситет Йоанна Минкова от април досега делят живота си на две - в COVID отделението на болница “Софиямед" и часовете за почивка у дома. С малки прекъсвания, когато и четиримата минават лично през заразата - един по-леко, друг по-тежко.
Работят по 24 часа, после почиват.
Различни са.
За двете лекарки - д-р Георгиева и д-р Зарчева, вероятно това е най-тежкият финал на професията.
Д-р Джамфер е средното поколение медици в “Софиямед" - завършил е преди 13 г. Той е ендокринолог, но от месеци е доброволец в COVID отделението.
Йоанна иска да стане кардиолог и работи в “Софиямед” като медицинска сестра, както в кардилогията, така и в неврологията. Един ден идва на работа и се оказва, че отделението по неврология вече е COVID - заради многото заразени пациенти. А повечето били с тежки инсулти. Йоанна се заразява и след 3 седмици под карантина буквално от леглото започва работа в COVID отделението.
Това, което обединява четиримата, е, че са влюбени в лекарската професия. Д-р Георгиева и д-р Зарчева не са имали време да мислят през годините дали да я напуснат, а д-р Джамфер и Йоанна Минкова отказват да си тръгнат от България.
Вижте какво е да си част от бялата армия, която посреща най-тежките случаи с COVID.
Още акценти от интервюто с четиримата медици:
Българските лекари не са нито крачка назад от тези в по-богатите страни в лично и терапевтично поведение
И мъжете, които си тръгват здрави, плачат, искат да ни целунат ръце, да ни прегърнат
В началото на кризата ген. Мутафчийски и щабът ни дадоха време да разберем какво се случва, кой е верният път
Заради тежките и фатални случаи имаше отчаяние– екипите си подавахме ръка,за да се изправим
Предизвикателството е, че срещаш нещо ново, неописвано в учебниците
- Д-р Георгиева, д-р Зарчева, в “Софиямед” има стена с прекрасни пожелания за екипа на COVID отделението от излекувани пациенти и близките им. Как се чувствате, обгърнати от толкова обич?
Д-р Зарчева: Това е нещо великолепно! Когато получим почит и благодарност, те не се забравят. Ние също благодарим на пациентите - пожелаваме им по-рядко да се срещат с лекари, да са здрави, успяващи, защото COVID епидемията поставя не само здравни, но и други много тежки проблеми за хората.
Д-р Георгиева: Голямото удовлетворение за всеки лекар е, когато пациентът си отива вкъщи здрав. Трогателно е, когато благодари. В тази епидемия дори мъже си тръгват и плачат. Освен че оставят прекрасни думи, искат да ни целунат ръце, да ни прегърнат. Всеки път, като мина покрай тази стена, сълзите ми напират.
Д-р Зарчева: Пациентите благодарят и на сестрите, и на санитарите. На всички, защото при нас работата освен с голямо натоварване – физическо и психическо, е свързана и с риск да заразим себе си или близките си, въпреки че спазваме мерките. Ние този риск сме го загърбили.
Д-р Георгиева: Всички, които работят с желание, са го загърбили. Това е пример за много колеги и сестри, защото
имаше огромен
отлив и страх
в началото на
епидемията
Ние с д-р Зарчева дори не помислихме за риска, когато директорът каза, че трябва да се открие COVID отделение. Просто се втурнахме.
Благодарим на нашите директори - д-р Тиков и на д-р Пенев, които приемаха всяко наше предписание. Никога не сме имали недостиг на медикаменти. Работим добре с образната диагностика, правим скенер на пациентите, с клиничната лаборатория и рентгенолозите сме в добра колаборация. Но всичко това зависеше от ръководството на болницата. Подкрепяха ни през цялото време.
Д-р Зарчева: Смъртността при нас е ниска, но и това е заради условията, създадени от ръководството. Колкото и добър професионалист да си, ако няма с какво да работиш, няма да излекуваш болните. При нас всичко, нужно за лечението на най-високо ниво, го има. Като заговорихме за стената на благодарността - тя носи същото вълнение като нощните ръкопляскания на хората или когато палеха свещичките.
Но дните ни не са само работа и благодарности. Имаме и много тежки дни. Когато загубим пациент, болката се отразява дори на здравословното ни състояние.
Ние с д-р Георгиева сме във възраст, в която
всяка дума или
събитие - добри
или лоши, ни
разплакват
Много ми е мъчно, че не можахме да опазим живота на всички. Не обичаме да чертаем права линия, не обичаме тишина и искам чрез вас да убедим хората, които са загубили близки, че в България и в нашата болница се прави всичко за болните. Знаем, че болката им е непрежалима, но нека да знаят, че не сме допуснали нещо да липсва за тях. Надяваме се да ни простят и да получат поне малко утеха, че всичко е направено.
- Сравнете епидемията в началото през март, април и сега?
Д-р Георгиева: В началото беше по-леко - заради суровите мерки нямаше толкова пациенти. В края на 2020 г. бяха много, с много тежки случаи. Ако сега мерките се разхлабят, пак ще се увеличат. Пандемията още не е в края си.
Д-р Зарчева: Когато започна пандемията, огромна роля имаше епидемиологичният надзор и искам да изразя своето голямо професионално и човешко уважение и благодарност към ген. Мутафчийски и колегите от щаба. Те помогнаха да не се задъхаме в първия момент от голям брой пациенти. Дадоха ни време да разберем какво се случва, кой е верният път.
Коронакризата е различна от всичко, което сме виждали досега. Ние се интересуваме от случващото се в света, но сме и дългогодишни лекари и разчитаме на своя опит и знания. При инфекциозните заболявания в различните страни има обстоятелства, които обуславят по-различно протичане на болестта. Например при децата се появява васкулит - описан е само в Америка, Англия и Франция, за щастие, при нас не още.
За пиковете и тежестта на заболяването имат значение мерките, но и
огромната
променливост
на вируса - той
е непредвидим Непредвидими са неговите патогенни въздействия върху организма. Настанява се навсякъде – в сърцето, в мозъка, бъбреците, нарушава чернодробната функция. Изненадва ни постоянно. Някой път започва уж леко и изведнъж млад човек получава белодробен тромбоемболизъм.
- Важна ли е работата в екип в тази ситуация?
Д-р Зарчева: Много! Ние с д-р Георгиева сме екип. Вярваме си и си помагаме. По всяко време се търсим. Много се радваме, че с нас работят и младите колеги. Въпреки че са насочени към други специалности, работят с желание. Стъпките ни като семена поглъщат. Вървят след нас, учат се, ние се радваме, когато те са доволни от наученото. Прекрасно е, че почти в края на професионалния си път с д-р Георгиева общуваме с млади хора и можем да оставим добър професионален спомен.
Знаете ли колко пъти, когато се понаучиха, като предложат нещо, дори и да има друга близка алтернатива, приемам тяхната. Искам да имат самочувствие, да бързат напред.
Д-р Георгиева: Работим в много добра колаборация и с целия екип на реанимацията, начело с д-р Върляков. Държим връзка за всеки пациент, който се влоши, решаваме заедно кое ще е най-доброто за него.
Д-р Зарчева: В тази болница се лекуват пациенти с различен социален и интелектуален статус. Има и пациенти в много тежко състояние. Закъснях за интервюто, защото исках да си върна малко бодрост на очите. Сега изписахме млада жена, онкоболна, при която COVID така увреди белия дроб на базата на основното ѝ заболяване, че тя е вече зависима от кислород и много добре знаем колко е мрачна нейната прогноза. Тя престоя в болницата повече от месец, без да сме задължени, защото вече имаше отрицателен PCR. Направихме всичко възможно да се адаптира към зависимостта от кислорода, да може възможно най-много време да бъде без него. Не става въпрос за клинична пътека и пари, а за човещина и лекарско отношение.
Д-р Георгиева: При мен има жена, която също завинаги ще остане кислородозависима. В България трябва да се замислят за създаване на центрове, които да поемат такива пациенти. Ние ползваме наши лични контакти, за да изпратим тези болни някъде.
Жената вече месец седи при нас и аз няма къде да я изпратя. Трябва вкъщи с кислород, а би трябвало да има центрове с професионални грижи.
Д-р Зарчева: Въпросът с късните последици от вируса още стои пред лекарите в целия свят.
Времето ще покаже какви ще бъдат те, очаква се най-много да са свързани с белия дроб. Но забелязваме
нещо ново –
идват пациенти
с общомозъчна
симптоматика,
главоболия,
отпадналост, хиподепресивни, с труден контакт между нас и тях. Невинаги са съвсем явни тези отклонения - не ги познаваме отпреди и си мислим, че са такива като поведение. Когато състоянието се подобри, хората стават различни, не можем да ги познаем.
Българските лекари не са нито крачка назад от тези в по-богатите страни в лично и терапевтично поведение.
Д-р Георгиева: Но сме много малко вече, това е проблемът! А голяма част от младите се чудят дали да останат в България, което е тъжно.
Младите медици
са много добре
подготвени,
отдадени, умни,
интелигентни. Ако те не бяха с нас, ние нямаше да се справим с д-р Зарчева. Поддържахме 100 пациенти - как да стане само с двама лекари?
Ние работим от 1 август без почивен ден, всяка вечер си позволяваме да оставим младите колеги дежурни, защото им имаме доверие.
Д-р Джамфер е с нас от април. Когато трябва да остане на дежурство, никога досега не е казал, че не може или че не иска.
Йоанна ще се дипломира скоро. Кой може да я задължи да дойде да работи?! Никой, ако тя не желае.
Ние работим с едни от най-добрите сестри в “Софиямед”, но те са на изчерпване също като нас. При нас идват пациенти от провинцията, защото няма лекари, да не говорим за сестри. Това е истината и правителството трябва да се замисли върху този въпрос. Той не стои от вчера.
От Свищов дойдоха хора да се лекуват при нас, защото там няма лекари.
- Какво може да задържи младите лекари в България?
Д-р Георгиева: По-лесен достъп до специализация, добри условия и лекари, от които да се учат. Те теоретично са подготовени, но от студентската скамейка няма как да знаеш всичко за практиката. И третото е финансовото стимулиране.
Д-р Зарчева: Ние,
лекарите
и сестрите, не
сме избрали тази
професия, за да
бъдем богати Изискванията ни към заплащането не са чак толкова големи, още повече че съзнаваме, че страната ни е бедна.
Аз не бих искала да получавам 200 000 лв. заплата и за сметка на това другите да мизерстват. Убедена съм, че повечето лекари и сестри мислят така.
- Колко болни минаха през отделението? Кога ви беше най-трудно?
Д-р Георгиева: От 1 август досега са минали 500 пациенти. През октомври и ноември беше много тежко - имахме по 100 обаждания на ден.
Д-р Зарчева: Ужасни дни! Заради тежките и фатални случаи имаше отчаяние – една на друга си подавахме ръка, за да се изправим.
- Променяхте ли в ход лечението? Какъв е протоколът в “Софиямед”. Кое е основното - антибиотици, кортекостероиди, ремдесивир, ивермектин, кръвна плазма?
Д-р Зарчева: За всеки пациент е индивидуално. Дали има нужда от ремдесивир, зависи от състоянието, от неговата кръвна картина. Ако има тежка лимфопения, за нас е знак, че инфекцията е много тежка.
Антибиотици даваме в зависимост от параклиничните изследвания, състоянието и придружаващите заболявания, особено с диабет. По време на COVID имаме новооткрити диабети, които, от една страна, свързваме с инфекцията, а от друга, със стреса. Хипертониците също много различно се влияят.
- А как се лекува ужасът в очите на болните - с антибиотици не става?
Д-р Георгиева: С усмивка. Даже едно от писмата на стената започва точно така: “Аз в тази болница видях, че всяка сутрин всички влизат в стаята с усмивка и това ми даваше сили”.
Д-р Зарчева: Усмивките ни не могат да видят, защото сме с маски. Те виждат очите ни, кога са с усмивка, кога са с по-строг тон.
Но за пореден път се убеждавам, че мъжете са по-слаби от жените: по-бързо се отчайват, стресират се, не могат добре да се грижат за себе си. По-тежко болните са мъжете, по-трудно справящи се са мъжете, по-продължително боледуващи са мъжете. Това не го казвам, че съм мъжемразка. Напротив, аз съм майка на син. Мъжете ги обичам и дори сега избрах в моя екип предимно момчета.
- Увеличиха ли се младите лекари, които идват специализация?
Д-р Георгиева: Сега са повече. Но това е така и защото се увеличиха болните, а намаля работата в други отделения.
- Пандемията повиши ли интереса към специалността по инфекциозни болести?
Д-р Зарчева: Да, тя е много широка специалност. Не искам да обиждам другите специалности, но когато тук дойде един болен с жълтеница, ти трябва да знаеш абсолютно всички причини, а те са много – гастроентерологични, хирургични, онкологични, изисква се по-широк кръг познания и от другите специалности, иначе няма да бъдеш добър.
Д-р Георгиева: Инфекциозните болести обхващат доста специалности – педиатрията задължително, защото в инфекциите има пациенти от 0 до 100 г., неврология, вирусология, епидемиология, микробиология.
- Ще се ваксинирате ли?
Д-р Зарчева: Аз изкарах заболяването и засега няма, но по-късно, да.
Д-р Георгиева: Аз също го прекарах, но със сигурност ще се ваксинирам по-късно. Ваксините са спасили света от много смъртоносни болести. Вариолата е ликвидирана, защото в света всички са ваксинирали.
Българският народ трябва да разбере, че
без ваксина няма
да прескочим
тази пандемия
Тя скоро няма да завърши. Някои пандемии са продължавали по 5 г. - искаме ли да седим 5 г. затворени, да не виждаме близките си или те да умират?!
Младите: Влизаме в COVID зоната без страх, разчитаме на имунитета си
В отделението сме по 24 часа и ставаме внуците на бабите
Вирусът още не е разгадан, тепърва ще се опознават хроничните усложнения след инфекцията, смята д-р Кадир Джамфер
Няма да емигрирам, но разбирам и тези, които тръгват - лекарят не може да живее само с благородство, казва студентката 6-и курс “Медицина” Йоанна Минкова
- Д-р Джамфер, Йоанна, от колко време сте в COVID отделението?
Д-р Джамфер: Аз имам специалност по ендокринология, работя в “Софиямед” от 6 г. Влязох в COVID отделението заради предизвикателството - нещо ново, неописвано в учебниците.
Влязох без страх. Когато човек е млад, разчита на имунитета и здравето си. Не мисли за смъртта.
От април досега с един интервал през юли съм в отделението. Свидетел съм и на първата, и на втората вълна. И сега COVID-19 не е напълно разгадан, тепърва ще се опознават хроничните усложнения от инфекцията.
Йоанна Минкова: Аз съм студентка по медицина 6-и курс в Софийския университет. Имам интерес към кардиологията и интензивното лечение. По принцип работя като медицинска сестра в неврологията и кардиологията, сега съм командирована в COVID отделението. При мен влизането стана много ударно.
Октомври и
ноември бяха
жестоки месеци
Много рязко се повишиха случаите и се оказа, че във всички отделения има заразени пациенти. Един ден дойдох на работа в неврологията и вече бяхме COVID отделение.
Там няколко седмици преживяхме страшен ад - в неврологията освен че бяха COVID болни, бяха и хора с тежки инсулти. Тогава се заразих и бях под карантина 3 седмици. После буквално от леглото започнах работа в COVID отделението.
Ние даваме 24-часови дежурства и те са доста изцеждащи, когато се натрупат във времето.
Но пък така се развива много близка връзка с пациента и той те приема като твой близък. Ние ставаме внуците на всички баби - така се шегуваме.
- Какво научихте от престоя си тук?
Йоанна: Независимо дали сме в COVID отделение, или в друго, нещата, които научаваш ежедневно, са страшно много. Срещаш колеги с разнообразен опит и взаимно научавате много. А колкото повече пациенти срещаш, толкова повече научаваш, защото всеки пациент е един уникален случай.
- Променят ли се условията за успешна реализация на младите лекари у нас и какво още трябва да се направи, че повече да остават тук или да се връщат?
Д-р Джамфер: Аз съм от по-старото поколение. Когато започнах специализация, имаше приемни изпити и 2 възможности - да си държавна поръчка и да получаваш стипендия от държавата, която се равняваше на 2 минимални заплати, а другата алтернатива беше платена поръчка, когато специализантът работи 4 г., без да получава нищо. И се налага да работи на още едно място. Като придобих специалност, нещата се подобриха, защото на места приемният изпит отпадна, провежда се интервю. Приемът е по-лесен, намаля броят на студентите, които искат да специализират тук, защото повечето бяха вече емигрирали за чужбина. Сега нещата се подобряват. В някои клиники специализантите получават сума, част от заработеното от самата клиника по клинични пътеки, но това е в клиники, които имат по-голям оборот.
Йоанна: Аз нямам планове да емигрирам, но по-голяма част от колегите ми искат и аз не ги съдя. Разбирам ги, защото условията са доста неблагодарни най-вече във финансов аспект. Ние ставаме лекари, за да помагаме на хората, но само с благородство не се живее.
Не можеш да
разгърнеш целия
си потенциал,
когато си
ограничен от
чисто битови
затруднения
и едвам свързваш двата края.
- Ще се ваксинирате ли?
Д-р Джамфер: На този етап не, защото го преболедувах и ще изчакам.
Йоанна: Аз също за момента ще се въздържа, защото скоро го изкарах. А на пациентите пожелавам и кураж, а на всички колеги - много сили. В момента дори тези, които официално не се водят на първа линия, също са на първа линия в другите отделения и гледат COVID пациенти. Заедно се борим с пандемията.