Само така ще може икономиката на Стария континент да се самоизтегли
Брюксел да вкара пари в европейската икономика - бързо и без колебания. Без пари няма да стане - средствата да отидат директно при населението - безусловно и бързо. Това ще отпуши потреблението и е класическа схема на действие при кризи - един вид нов “Ню дийл”.
Например може да се дадат по 500 евро за всеки пенсионер и човек на помощи в рамките на съюза. Както и за всички медицински работници - превод към сметките им от ЕЦБ без администриране - попълване на молби, писане на програми. Щом тези хора са на някаква форма на подпомагане, значи наистина имат нужда. Колкото и да струва - дори и да са 100 милиарда евро, които много скоро ще върнат в европейската хазна от съживената икономика. И това ще са най-разумно похарчените съюзни средства.
Това ще е едновременно социална мярка и подкрепа за икономиката. Която няма нужда от директно подпомагане на закъсалите бизнеси, а от задвижване на потреблението. Това няма да внесе инфлация, а напротив. Инфлацията няма да се увеличи, защото тези пари ще бъдат похарчени и така потреблението ще се приближи до предковидните нива, а ако не се изхарчат, ще бъдат спестени, т.е. тутакси извадени от паричния оборот, т.е. няма да се внесе инфлация. Би следвало даже цените да вървят надолу, защото сега има поскъпване заради липсата на оборот. Фиксираните разходи на търговците стават относително по-високи и за да могат да ги покриват, се вдигат цените.
Истинският проблем пред икономиката е свитото потребление, а не ограничителните мерки. Търговията си върви онлайн, но хората са уплашени за бъдещето си и спестяват и съответно не харчат. Всеки спестен лев е един минус за стопанския оборот. Трябва да се даде малко увереност на населението, а това най-лесно става с пари. Няма нужда от сложни програми и администриране. Няма нужда от оценка на щетите и нуждите. Просто директни безусловни преводи.
Като се видят с пари, хората ще почнат да харчат - да си купуват автомобили, жилища, а това е, което е необходимо. Китай вече излезе от кризата благодарение на вътрешното си потребление.
Това е като самоизтеглянето за косата на барон Мюнхаузен. При предишната криза се видя, че няма кой друг да ти помогне. Единственото сигурно нещо е вътрешното търсене.
Когато парите се насочат към най-слабите социално, те ще ги похарчат за конкретни нужди веднага, което ще подпомогне закъсалия бизнес, който ще ги даде за заплати на други хора и това ще засили още повече потреблението. Тъй като националните правителства са доста ограничени именно от Брюксел да харчат много, затова тази главна мярка за излизане от кризата трябва да е отговорност именно на Брюксел. И тя няма да фалира ЕС, напротив - приходите навсякъде в съюза ще се повишат и оттам - вноските в общата хазна. Насърчаването на потреблението трябва да е първостепенна задача, защото икономиката, както я познаваме, не може да върви без харчене на пари.
И в това е коварството на тази криза - хората промениха потребителските си навици не толкова заради карантинните мерки, колкото от страх за бъдещето. Ако наистина мислим за бъдещето на нашите деца - нещо такова трябва да се направи бързо, защото, ако не се засили потреблението, кризата ще е десетилетна и мъчителна, дори и чрез ваксините да се преодолее здравната. Те ще платят по-висока цена, ако пак се влезе в някакви безкрайни икономии. Това - в отговор на тези скептици, които се вайкат, че наливането на пари може да докара на бъдещите поколения дълг или хиперинфлация. Обратното е, не се ли похарчат сега пари, бъдещето остава мрачно.
И е добре ръководството на ЕС да преодолее пословичната си мудност. Която се видя и сега с ваксините. Докато Израел ваксинира милиони, съюзът умува.
