В България на високо управленско ниво има четири пъти повече жени, отколкото в САЩ, казва бизнес консултантът по лидерство за делови жени
Баланс между домакинството и работата не може да има. Да имаш възможността да направиш този избор е най-големият показател за успех
Дамите могат да погледнат проблемните ситуации от различни ъгли, комбинативни и издръжливи са и търсят коопериране
В страните от бившия соцблок имаме културното наследство жените да работят
Наблюдавах предишната финансова криза от първо лице. Тогава икономиката се възстанови за 2 г., сега няма да е по-различно
У нас комплимент от мъж се приема като ласкателство. На Запад има изкривяване и страх от набеждаване за сексуален тормоз
- Г-жо Савова, вие ръководите академия за успешни жени. Какво учите дамите в нея?
- Създадох моята медийно-консултантска компания “Успешни жени” преди 5 години. Тя работи с жени в мениджмънта на компаниите и организациите в България, за да изградят силно лидерско присъствие и авторитетен глас. Аз работя с моите клиенти в онлайн програмата “Брандът женско лидерство”, която е единствената у нас в тази насока.
Домакин съм и на подкаст Women speak leadership, отново единственият в България, който е профилиран специално за деловите жени, като разглежда теми от тяхното кариерно ежедневие. За мен е огромна гордост, защото това е безплатен формат, който всяка жена има възможност да слуша всяка седмица и да използва практически в работата си.
Това, което съм видяла от работата си с клиенти и от моя предходен опит в корпоративния свят, е, че много от дамите в България нямат таван на възможностите си в професионалното си развитие, всичко е въпрос на избори и тайминг, които те самите определят. Но имат нужда от насока как да ръководят и да изградят влияние и силно лидерско присъствие.
Истината е, че в България на високо управленско ниво има 4 пъти повече жени, отколкото в САЩ. Това е нещо, с което трябва да се гордеем, защото, докато на Запад се води диалог за представителството на жените на тези позиции, за достъпа и равенството им, у нас този въпрос не стои. Жените на ръководни позиции не са колкото мъжете, но са около 20-25%.
- Защо е така, манталитетът ни ли е по-различен?
- Да, повечето държави от бившия социалистически блок имат такова културно наследство. Винаги жената е съчетавала много роли - домакинята и майката, но и работещата жена. През 50-те години, когато моята баба е работела извън вкъщи, е било за минимална заплата, но по това време нейните връстнички в САЩ са били предимно домакини. Нашите баби са отгледали майките ни да получат образование, да бъдат висшисти и да се стремят да имат повече. През 7080-те години те са имали възможност да покажат своята професионална амбиция, вече имат среда за това, техните бащи не са ги спирали, напротив. Сега нашето поколение кой може да го спре? Да не говорим, че вече имаме интернет, границите са отворени.
- Значи ли това, че нашето общество не е патриархално?
- Обществата като цяло, особено в този географски регион, са патриархални. Но повечето хора споделят партньорски взаимоотношения и това все повече е моделът в семействата. Силната роля на жените винаги я е имало, просто днес не трябва да се борим за неща, които нашите прародители са нямали. Най-елементарното нещо - на избори много хора, особено млади, са изключително пасивни. А моята баба, която е на 86 години, гласува от момента, в който може, и никога не е пропускала, защото нейната майка не е можела. Когато можем да оценим какво имаме, а не го приемаме като презумпция, тогава наистина знаем на какво сме способни.
- Според вас възможен ли е баланс между това една жена да е домакиня, майка и в същото време да е работеща, успешна жена?
- Баланс не може да има и никога няма да има. Да, избори ще трябва да се правят, но не между тези категории, а по-скоро в приоритетите ни. Отново правя паралел - ние имаме такива удобства, улеснения на битово ниво, които моята баба не е имала. Тя не е имала пералня, трябвало е да пере на ръка. Тоест става въпрос не да намерим баланса, а да преценим правилно в кой етап на живота ни какво ни е важно и как бихме могли да изградим поддържаща система. Жените, които изпадат в ситуация на прегряване и си задават въпроса трябва ли да избирам между кариера и семейство, трябва да знаят, че е въпрос на организация и на система от странична подкрепа.
- Тази година много майки останаха вкъщи заедно с децата си. Как се справят те по ваши наблюдения?
- И добре, и зле. Тези от тях, които са имали изградената система за подкрепа и добра организация отпреди това, се справят значително по-добре - ако имат споделено родителство, помощ от трето лице - баба и дядо, по-лесно успяват да си преразпределят възможностите. За онези, които са се борили и преди това с дилемата как да постигнат този баланс, е по-трудно, защото този въпрос остава, а възможностите за решение са по-малко.
Втората карантина, в която се намираме в момента, е по-отработена, защото не е така шокова и пълна със страх и хаос, но също така се чувстваме и по-изморени и това задълбочава проблема. Ако мога да обобщя: винаги е въпрос на предварителна работа и презумпция на проблемите.
- Промениха ли се приоритетите на жените - тази ситуация ни показа, че семейството и здравето са най-важното?
- Не бих казала, защото България е държава, в която социалната и икономическата нестабилност присъстват в семейната памет на много хора. Затова възможността доброволно да се откажеш от работното си място не е на дневен ред. Онези жени, които харесват работата си, за които тя е възможност за изява, не биха направила тази жертва, защото тя би засегнала много дълбоко тяхната идентичност. Дамите, които го правят, е, защото усещат, че този избор е по-добрият за тях самите, че не се чувстват добре на работното им място. Възможността да можеш да направиш този избор е най големият показател за успех.
- У нас има ли равнопоставеност на двата пола на работното място и нужно ли е тя да се създаде изкуствено?
- Много зависи от сектора и типа компания. Повечето съвременни компании не могат да допуснат наличие на дискриминация в заплащането или отношението спрямо пола. Много жени, ако бъдат попитани има ли нужда да бъде регулирано и поравно да бъдат представени жени и мъже в офисите и на ръководни позиции, те ще ви отговорят: Не, това е абсурдно. Защото за способните жени да получат такова регулирано представителство е въпрос на снизхождение и сякаш подкопава възможността им да покажат на какво са способни. В България този въпрос по-скоро се разглежда от тази страна. Регулирането дава резултат, когато условията са изключително лоши или има предишни случаи на дискриминация, но на пазар, който е развит, по-скоро би създало напрежение.
- Жените на работното място възприемани ли са като сексуален обект и как едновременно да са женствени и силни като ръководител?
- На Балканите съществува един такъв елемент, че получаването на комплимент от страна на мъж към жена се приема като нещо ласкателно. На Запад не е точно така и това е пример за пазар, който е силно регулиран и вече говорим за изкривяване, защото мъжете се притесняват да говорят нормално с жени, за да не бъдат набедени за сексуален тормоз. Това създава сериозни проблеми.
Винаги професионализмът, капацитетът и талантът са водещите качества, с които една жена се представя. Хората все още оценяваме през погледа и първото впечатление винаги ще остане такова. Важно е дамата да си зададе въпроса какво послание прави със своята външност, как иска да я възприемат и как гласът ѝ може да се чуе.
- Какво е най-важното за една жена, за да бъде успешна?
- На първо място са професионална квалификация, умения, талант и способност. Оттам насетне са изграждането на силно лидерско присъствие - стратегическо позициониране като част от организацията, така че да бъде чута и валидирана от основните лица в компанията. Отиграване на конфликтни ситуации и създаване на много здрава мрежа от контакти и съюзници в организациите. И не на последно място - правилното послание чрез тялото и нашето поведение.
- Кои са основните грешки в езика на тялото?
- Например, когато участват в срещи или представят своя идея, жените често отклоняват поглед, което кара другите подсъзнателно да приемат с недоверие думите им. Много жени също често пристигат в последния момент и пропускат неформалните разговори, които са най-важното от неформалните отношения, когато се изграждат връзките и съюзите. И другото - жените винаги седят изключително прибрани, което рядко може да се види при мъжете, и това се свързва с нужда от по-висока лична себеоценка и повече увереност.
- Класацията на сп. “Форбс” за най-влиятелни жени в света тази година включва много бизнес дами. Тенденция ли е жените да превземат мъжкия корпоративен свят?
- Да, това показва, че компаниите все повече дават гласност на приноса на своите високопоставени служители и на жените да покажат постиженията си.
Също мога да кажа, че в ситуации на криза като сегашната, но и за дадена компания много често се наема жена на висока позиция, за да я разреши. Дали ще бъде крайно лоша ситуация на фирмена култура, проблеми с финансовия отчет, със сигурността на паричните потоци, почти винаги на тези позиции ще намерите жени, които са запретнали ръкави и решават проблеми. Те са изключително добри в решаването на тежки казуси, защото са способни да погледнат ситуацията от много различни ъгли, много са комуникативни и емпатични и са склонни да изслушват другите и да търсят коопериране. А оттук насетне в света и в бизнеса ще има много тежки проблеми, защото ситуацията е сложна и нуждата да интегрираме повече хора в решаването им е абсолютно наложителна.
- Значи можем да кажем, че ни трябват жени, за да решим сегашната криза?
- Мисля, че излезе статистика наскоро, че държавите, в които има жена на управленски пост, се справят по-добре с кризата. Даде се пример с новозеландския премиер и дамите в страните в Северна Европа. Има нещо вярно, не 100%, не трябва да забравяме, че Нова Зеландия е една далечна островна държава, която лесно може да се изолира. Но е факт, че жените са много предвидливи и издръжливи, комбинативни са, а в COVID ситуацията трябва постоянно да се менажират бизнес приоритетите и здравето на хората. Но със сигурност е въпрос на комбинация от различни фактори.
- Вие сте бивш банкер, сега имате наблюдения върху различни бизнеси - според вас кога може да очакваме възстановяване на икономиката ни?
- Аз бях на 1-а линия, когато се случи предишната криза – финансовата през 2007-2008 г. Имах лукса да наблюдавам от първо лице какво се случва, беше страшно. И сега като тогава решенията, които трябва да вземат лидерите на различни нива в бизнеса и на политическо ниво, не са за завиждане, от много от тях ще боли. Тогава си спомням, че отне може би 2 години и половина възстановяването на бизнеса. Не смятам, че сега ще бъде по-различно, защото икономически доверието до голяма степен е наранено. Така че възстановяване по-рано от 2 години ще е трудно за света като цяло, а България е част от него.
CV
l Бизнес консултант по лидерство за деловите жени в средния мениджмънт на компаниите и организациите
l Домакин на подкаста Women speak leadership и създател на онлайн програмата “Брандът женско лидерство”
l Автор на книгата “Жената, която създадох: Личният път на женското лидерство”
l Лектор на авторитетни сцени като ТЕДхWomen и ForbesWomen
l Носител на приза “Жена на годината” за 2018 г. в Белград
l Завършила е международни отношения и финанси в УНСС
l Има 15-годишна кариера в областта на корпоративните финанси в една от водещите банки в страната
