Втори мандат на Радев? Без рамо от БСП може и да не стигне до балотаж
Следващия кабинет може да го нарекат я програмен, я експертен, за да скрият коалиция, която са отричали
Какво ще донесе новата 2021 година? Големи са надеждите, че започналата имунизация ще е game changer, факторът, който ще донесе точка на пречупване на трендовете на заразата и съответно - на икономическата криза.
Очакват се обаче турбуленции в политиката. Предстои българските избиратели да гласуват два пъти - първо за парламент (засега се очертава дата на изборите 28 март), а след това и за президент - през есента.
Така че и 2021 г. се очертава заредена с изненади, каквато се оказа и току що отишлата си 2020 г.
“24 часа” потърси прогнозите на експертите за новата година.
Вижте тук какво отговориха четирима политолози и социолози на въпросите:
1. Какво ще се случи на парламентарните избори у нас? Кой ще е победител, ще влязат ли в парламента “новите играчи”, какви изненади може да се очакват?
2. Какво ще е следващото правителство? Възможно ли е да има скоро след редовните предсрочни парламентарни избори?
3. Какво ще се случи на президентските избори? Ако Румен Радев се кандидатира за нов мандат, какви са шансовете му? Какви са шансовете на бъдещия кандидат на ГЕРБ?
4. Каква може да е изненадата на годината?
5. Какво е най-голямото предизвикателство, което имаме да решаваме като нация?
1. Ще започна отзад напред. Изненади със сигурност ще има. Ето ви няколко аргумента за тях.
COVID кризата внася много силна динамика в обществените възприятия. Припомнете си само как през март 2020 г. управлението се радваше на рекордно одобрение заради строгите мерки, които взе срещу разпространението на коронавируса. Само няколко месеца по-късно, по време на протестите, доверието в същото това управление спадна до безпрецедентно ниски нива.
Към края на годината настъпи известна стабилизация заради втората вълна от COVID-19. Смятам, че и в хода на предизборната кампания кризата с вируса ще е основна тема.
Немалка част от българите ще решат за кого да гласуват съобразно това дали управлението се е справило с кризата, дали друг би се справил по-добре с управлението на здравната система, с икономическите последици и т.н. Това може да са въпроси, които да намерят отговор в полза на управляващите, а може да насочи гласоподавателите и към някоя опозиционна формация.
Другата
голяма изненада
може да се окаже
избирателната активност
Във всички европейски държави, които са провеждали избори в последните месеци, се регистрира почти рекордно ниска активност. В Румъния например излязоха 33% да гласуват на последните парламентарни избори, които се проведоха преди месец. Струпванията пред урните притесняват много хора заради възможността да се заразят.
Традиционно в България се движим между 50-60% активност на парламентарни избори. Кой може да предвиди вот, ако гласуват 40% например? И тук изненади може да има както с малките, така и с големите играчи.
2. Социологията сега ни дава моментна картина с доста фрагментирано следващо Народно събрание. Нещо повече, като погледнете позициите на основните партии, ще видите, че те почти не могат да говорят помежду си. ГЕРБ и БСП са се припознали като основни опоненти. От партията на Трифонов заявяват, че няма да управляват с партиите от статуквото - ГЕРБ, БСП, ДПС.
От “Демократична
България” също като
че ли изключват коалиция
с големите или поне
не искат да си го
кажат отсега
И накрая се получава един много сложен пъзел. За да се формира мнозинство, социологията сочи, че ще трябват минимум три формации да постигнат съгласие да управляват заедно, а от позициите на партиите разбираме, че това днес изглежда почти невъзможно.
В една подобна ситуация няма как да изключваме предсрочни парламентарни избори след редовните.
Но все пак, ако се състави кабинет, вероятно
ще се опитат да го
нарекат я програмен,
я експертен,
я нещо подобно, с цел да се скрие коалицията, която всички са отричали месеци по-рано. Разбира се, зад всичко това ще стои непрекъснатото напомняне, че трябва да се прояви отговорност към държавата и хората в особено тежък кризисен момент заради последствията от коронавируса.
3. Ключът към отговора на въпроса за шансовете на Румен Радев за втори мандат е в БСП.
Напрежението между
президента и
ръководството на
червените вече е
съвсем очевидно
Това, разбира се, има своите основания. От една страна, Нинова с право може да твърди, че Радев стана президент само заради БСП. Ако трябва да сме дори по-коректни, неговата кандидатура беше лично решение на Нинова, с което тя пое огромна отговорност тогава. Тя в замяна очакваше президентската институция да е под някаква форма продължение на волята на “Позитано” 20.
Това немалко време беше факт, но впоследствие започнаха други процеси. Радев си позволи да изрази съмнения в това дали БСП е алтернатива на управлението.
Започна да се говори усилено за нова партия на президента, което самият Радев не отхвърляше категорично. Радев се оформяше като самостоятелен опозиционен център, дистанцирайки се от БСП. Антируската инициатива “Три морета”, с която Радев се ангажира изключително силно, нямаше как да се хареса на русофилските чувства на червените. И за капак на всичко, при огромното разделение в БСП, Радев се оказа сниман на една маса с основен вътрешен противник на Нинова в лицето на Георги Гергов.
Като че ли нямаше как всичко изброено да не доведе до някаква форма на конфликт. Радев вече изказа своята позиция, че няма да се моли на партийни централи за подкрепа. Това звучи добре, но без подкрепата на БСП Радев може да не стигне и до балотаж. Ще кажете, президентските избори са мажоритарни и там се гласува за личност. Да, личностите имат значение, но на почти всички президентски избори балотажът е между кандидатите на двете големи партии. Електоратът на БСП в последните десетилетия много пъти е поставян пред тежки избори,
но в крайна сметка
винаги е подкрепял
партията, а не
определена личност
със самостоятелни
амбиции
4. Изненада е нещо, което не би трябвало да можем да предвидим.
5. Демографската криза.
