Жена ми обособи COVID отделение за мен на долния етаж, голямото ми притеснение беше за татко, който е с 3 други тежки заболявания
- Как сте, г-н Славчев? Имате ли оплаквания след коронавируса?
- Чувствам се страхотно. Поне от две седмици съм здрав. COVID-19 ме пощади.
Имах два-три дни
температура и
загубих обоняние,
но за щастие нямаше усложнения. Разбрах, че съм си изгубил обонянието, защото живеем в гората и има много буболечки смърдулки. Аз имам навика да ги спасявам, а не да ги убивам. Винаги съм се ядосвал как е възможно - аз ѝ спасявам живота, отварям прозорци, комарници, дърпам щори, за да я изхвърля навън, а тя за благодарност - пръска миризма. Видях как пръска течност като малка спринцовка, но не усетих миризма. Това беше сигурният знак, че съм с COVID.
Първото нещо, което усетих след вируса, беше пак смърдулката, което пък беше знак, че обонянието ми се връща. На другия ден започнах да усещам уханието на парфюми и други съблазнителни миризми, като неустоимите ястия на жена ми.
- Предполагате ли как сте се заразили?
- Преди да се разболея, бях сигурен, че вече съм се срещал с вируса. Нашата работа е такава, че покрай концертите и участията в клубове се срещаме с хиляди хора. Но дори и да съм имал досег с вируса, явно не е бил толкова наситен, защото организмът не е реагирал. Затова смятам, че съм се заразил от баща ми. Той беше убеден, че е настинал и се лекуваше с традиционните лекарства за настинка. Аз обаче прецених, че няма място за експерименти и щом чух, че не се чувства добре, отидох да го взема, за да го откарам в болница. Разбира се, спазих всички изисквания - маска, ръкавици, но изглежда, че когато се возиш в една кола с болен, няма как да не се заразиш и ти.
Три дни по-късно вече имах температура.
- Във видеата в социалните мрежи, които публикувахте, бяхте с маска вкъщи. Така ли пазихте семейството си?
- Още при първите симптоми жена ми обособи COVID отделение на долния етаж. Извикахме екип, за да ми направят тест. Аз се изолирах, а децата и жената останаха на горния етаж. Всеки ден ми оставяха храна, грижеха се за мен, махахме си отдалеч и си пращахме послания. Беше много емоционално.
- Как се лекувахте?
- Пих антибиотик превантивно, въпреки че съм против. Вземах витамини и аспирин всеки ден. Гледах да стоя на слънце, защото времето беше много приятно. Усвоявах естествено витамин D. Играехме с децата футбол на двора, естествено, с маски, и си подавахме топката отдалеч. Свирех на пианото.
Благодаря на съдбата, че ме пожали и толкова леко преминах през това изпитание. Но аз и за миг не съм се притеснил за себе си. Може би стресът покрай баща ми, който беше в тежко състояние, не ми позволиха да проявя слабост.
Толкова силно
се молех
всичко с него да е наред, че моето боледуване мина между другото.
- Баща ви вече е добре, нали?
- Благодаря на Господ - вече да! Това беше много труден момент за нашето семейство, въпреки че се опитвахме да запазим добрия дух. Баща ми има три придружаващи заболявания, едното от които е диабет, а при диабетиците шансовете да се разболеят са 14 пъти повече, както и да не успеят да преборят болестта. Отделно коронавирусът атакува и сърдечната система, а баща ми е с пейсмейкър. Третото от 6-7 години е увреден бял дроб. Тогава едва не се спомина и сега живее пети живот. Аз му казвах, че ако си отиде в тази карантина, няма да мога да го погреба, а той ми отговoри:
“Ще ме замразите,
моето момче”
И за секунда не изгуби чувството си за хумор. Казваше, че основният му стимул да се оправи е отново да ходи на дискотека. Той много обича да е в моя клуб. А пък аз му казах, че има норматив - да направи 30 лицеви опори и 20 клякания, и преди да влезе в дискотеката, охраната ще го изпита. Сега се упражнява, вече е стигнал до 14 клека.
- Дискотеките и баровете обаче са затворени. Ефективни ли са противоепидемичните мерки?
- Има много противоречиви мнения по въпроса, но аз смятам, че когато се вземат по-сериозни мерки, ще има по-сериозни резултати. България беше първата, която предприе стриктни мерки, и имаше резултат, бяхме последни по заболеваемост и по смъртност. И се видя, че когато няма дисциплина, последствията са доста по-тежки. Да, неприятно е, че концертите са стопирани, а и не само това, че клубовете, на които и аз съм собственик и съдружник, са затворени, а оттам все пак си вадим хляба. Но в името на това да бъдем задружни и да положим усилия, смятам, че
всеки трябва да
направи жертва
Аз не съм губил нито за миг настроението си, винаги съм с усмивка. В крайна сметка животът много бързо минава и ако вземаме насериозно всичко, няма да ни остане време да се наслаждаваме на хубавите моменти. Трябва да сме изпълнени с позитивизъм, да обичаме хората, семейството, здравето и така ще вървим напред. Позитивизмът винаги ме е водил. Докато бях болен, много хора ме питаха как съм, а аз отговарях: “Ами, като изключим това, че съм болен от COVID-19 - бича на планетата, и това, че майка ми и баща ми са болни, като изключим, че нямам концертна дейност, клубовете са затворени, хората няма какво да ядат, нито как да си платят наема и да си гледат децата нормално, като изключим цялото това нещо, съм добре”.
В крайна сметка и това ще мине и ще дойдат по-хубави времена. Когато си болен и нещастен, трябва да знаеш, че след буря винаги изгрява слънце.
- Какво ще кажете на тези, които не вярват във вируса?
- Ако трябва да съм честен - те са изключително ограничени хора. Който не вярва, да се огледа, сигурен съм, че съвсем близо до него има болни - в семейството, роднини, приятели. Толкова хора починаха. А на тези ентусиасти, които смятат, че са по-специални и са го изкарали, без да разберат, ще кажа: “О, не! Повярвайте, че ще разберете!”.
Вирусът не е толкова обикновен, както се говореше в началото. Има толкова отличителна симптоматика, че няма как да бъде сбъркан. Чувството определено е различно от всеки друг грип. Усещаш, че организмът ти преминава през нещо, с което не се е срещал до момента.
Освен това е изключително адаптивен, променлив, с мутации. Има някаква борба между вирусите, те се конкурират за своята храна и място, в което да се размножават - това сме ние, хората. И мога да кажа, че в тази борба коронавирусът е безапелационен победител. Той не даде шанс на останалите грипове и вируси да ни атакуват.
