Бизнесът трябва много бързо да има яснота на какви средства ще разчита и кога
Парламентът прие на второ четене държавния бюджет за следващата година. Предвидените приходи на консолидирана база са 47,7 млрд. лв. докато разходите се очаква да достигнат 52,5 млрд. лв., което ще формира дефицит от 3,9% от брутния вътрешен продукт. Бюджетът слага таван на новите заеми от 4,5 млрд. лв. и залага на реален икономически растеж от 2,5%, като по този начин
БВП на България
ще достигне
124,5 млрд. лв
през 2021 г.
Приемането на бюджета, и то по-рано, отколкото в предишни години, е положителен сигнал, който намалява до известна степен несигурността за икономическите перспективи. Именно заради наличието на толкова несигурност бюджетът през 2021 г. ще играе много по-силна стабилизираща роля. Нещо повече, бюджетът дава
заявка за
сериозен
фискален стимул
през 2021 г. С други думи, не просто ще има стабилизираща роля, но ще подпомогне и възстановяването на икономиката.
Фискалният стимул се очаква да започне още в последните седмици на настоящата година с настоящия бюджет и да продължи след това през 2021 г. Особено положително е, че голяма част от подоходните мерки влизат в сила още в началото на годината – увеличението на минималната и максималната пенсия, вдигането на заплатите, новите добавки за лекари и медицински персонал, запазват се и добавките към пенсиите. По този начин ще бъде стимулирано потреблението още в началото на годината,
точно когато
ситуацията
ще бъде
най-несигурна
и икономиката ще бъде най-потисната.
С фискален стимул в края на тази и началото на следващата година има шанс да се избегне огромният срив в потреблението, който се случи през пролетта при първата вълна на кризата. Това е важно, защото този срив води като вторичен ефект срив в производството и в редица съпътстващи сектори, което депресира цялата икономика. Което от своя страна води до безработица, несигурност и допълнително подрива потреблението. По-добре
да не влизаме
в такава спирала,
защото това ще забави възстановяването.
И тук има един риск, който се подценява в дебатите от последните дни заради частичното затваряне до 21 декември. Много бизнеси и политици искат да се правят чисто нови антикризисни програми и мерки, без да си дават сметка, че всяка нова програма изисква поне няколко месеца подготовка и организация, след това няколко месеца за подаване и оценяване на проекти и съответно
пари ще се
получат едва
след 4-6 месеца
А това е напълно безсмислено от гледна точка на антикризисен ефект, който е нужен сега и веднага.
И най-добрите антикризисни програми са безсмислени, ако ефектът от тях ще се усети след половин година – много бизнеси ще фалират дотогава, много хора ще загубят работата си. Затова трябва да се действа бързо и прагматично. Имаме програма 60/40, която вече е отработена, фирмите знаят процедурите, администрацията действа бързо и плащанията идват веднага. За два дни
тази програма
може да
се надгради
и да стане 100/0 за затворените бизнеси и да се отвори за кандидатстване веднага. Така още в следващите седмици могат да се разплатят средства и да се запазят стотици хиляди работни места. А запазването на работните места и доходите е най-сигурният начин да се избегне срив на потреблението и икономически спад.
Още в понеделник, на 30 ноември,
бизнесът трябва
да има
пълна яснота
на какви средства може да разчита и кога. Без яснота ще започнат процеси на уволнения и/или орязване на доходите и след това ще отнеме месеци да се върнат в нормално състояние. Пари има и в сегашния бюджет, и в бюджета за догодина, и от еврофондове – въпросът е да не се допуска това, което стана през пролетта – седмици наред обсъждания, тристранки и бавене. Много добре си спомняме как започнаха масови уволнения пролетта и този процес спря, когато антикризисните мерки бяха одобрени. Затова сега трябва да не се бавят нещата.
От тази гледна точка трябва да се имат предвид и рисковете за изпълнението на инвестиционните проекти. Вече години наред в бюджета се залагат големи инвестиционни разходи, но те не могат да се усвоят – и остават като излишъци в бюджета в края на годината. Особено важно е да не се допуска подобно нещо през следващата година. Неусвояване на инвестиционни разходи през 2021 г. ще означава забавяне на възстановяването и удължаване на кризата. Имаме стимулиращ бюджет, но ако не се усвоят парите, този стимул ще остане на хартия.
В бюджета за следващата година има заложени 6,1 млрд. лв. за капиталови разходи, а отделно догодина страната ще има и достъп до ресурси от европейските фондове, както и от антикризисните програми и от фонда за възстановяване. За да могат да се усвоят тези средства, буквално още от днес трябва да започне подготовка, да текат процедури и обществени поръчки и да се започва изпълнението веднага (фондът за възстановяване, например, позволява голяма гъвкавост - още сега може да се започне изпълнение на проекти, а след това те ще бъдат възстановени от Европейския съюз). Да, администрацията е свикнала да действа бавно с еврофондовете и те обикновено се усвояват 7-8 г. след началото на програмния период – но сега не можем да си позволим такива забавяния.
Чисто процедурно, трябва да се даде ясен знак на всички ведомства –
имат 1-2 месеца да
задвижат проектите
През февруари-март трябва да се направи преглед и министерство, което няма проектна готовност, парите му се отнемат и се пренасочват към други антикризисни мерки. Един такъв подход може да осигури дисциплина и по-навременен антикризисен ефект.
