Но презареждането на икономиката
със знание и капитал няма да стане
без смели реформи в 4 посоки
В момента има голямо глобално пренареждане на световната икономика, причинено от едновременното действие на кризата заради пандемията и няколко други вече започнали геополитически процеси. Извън непосредствените негативни ефекти, то дава и стратегически шанс за българската икономика да качи
няколко стъпала
нагоре по
веригата на
добавената
стойност –
или, с други думи, да премине от “икономика на ишлемето” към производства и услуги, интензивни на знание и капитал.
Процесите са поне три.
1. Като че ли забравихме Брекзит, а той ще отвори нови ниши за създаване на услуги и индустриална база, поддържащи европейския бизнес сектор, които доскоро бяха интегрирани в британски бизнес центрове.
2. Търговските войни не изглежда да свършват, а това означава по-силно “затваряне” в Европа и със сигурност стремеж за технологична и индустриална автономия от САЩ и Китай.
3. Заради пандемията от коронавирус отново може да има тласък за скъсяване на веригата на доставките – както географски, т.е. от Азия към Европа, така и за консолидация в производството в рамката на европейските концерни.
За да се случи този преход обаче, са необходими няколко неща.
l Много ясна заявка за продължаване и задълбочаване на реформите в образованието. Тук има два важни компонента:
1. Във висшето образование трябва да се акцентира върху обвързването на финансирането на университетите с рейтинга (т.е. с качеството и адаптацията към пазара), а заедно с това и да продължи постепенното
пренасочване
на студенти към
STEM-
специалностите, но в добрите университети за тези направления.
2. В средното трябва да се утвърдят три приоритета – максимално обхващане на всички деца в детски градини и училища, тотален ангажимент и насочванен на ресурс за подкрепа на децата в затруднение и намаление поне наполовина на дела на “слабите” 15-годишни в резултатите от тестовете на PISA.
Бизнеси, създаващи сложни продукти, изискващи машини, технологии и знание, използващи модерни технологии и умения на човешкия капитал, са възможни само в общества, за които грамотността и знанието са ценност. България трябва да отчита всяка година поне минимален напредък, а още по-добре - по-бърз, по обективно измерими индикатори за качеството на човешкия капитал, за да дава
все по-агресивна
заявка за
инвестиции
и създаване на работни места, разчитащи на подготвена работна сила.
l Данъчно намаление за нови инвестиции и разходи за труд: ускорена амортизация при покупка на машини и оборудване и по-ниски осигурителни вноски.
Това би било ясен знак, че нови инвестиции са приоритет, при това – в сектори, които плащат високи заплати „на светло“. Това намаление ще се усети най-силно при тези бизнеси, в които дейността изисква значителен капитал.
В голяма степен това важи за индустрията, където някак интуитивно се разбира, че високата производителност е свързана с най-модерни поточни линии и индустриални роботи.
Но не бива да забравяме и услугите. Как например да сме лидери в създаване, приложение и разпространение на цифрови продукти и услуги, ако нямаме най-добрите мрежи или капацитет за съхранение и обработка на големи данни? Ако искаме да сме място, където ще се тестват нови биотехнологии, машини, разчитащи на
изкуствен
интелект,
самоуправляващи
се автомобили, умни батерии – всичко това изисква първоначално вложение на капитал. Затова - колкото повече инвестиции в машини, съоръжения, оборудване, толкова повече възможност за създаване на висока добавена стойност.
l Ясен ангажимент към инвеститори за привличане на капитал и нови технологии. Трябва да има конкретен “пакет”, на който могат да разчитат всички, отговарящи на предварително известни условия, и този набор от стимули да бъде финансово обезпечен.
Това трябва да включва инфраструктура, административно улеснение, готови схеми за партньорство с университети и училища, подкрепа за разходите за обучение на новонаетите работници, лесна „пътека“ за релокиране на чуждестранни специалисти.
Не може
да се пращат
мултимилиардни
компании да
четат закона
за насърчаване
на инвестициите,
нито да разучават десетките “мерки” в различни оперативни програми, създадени през годините и предполагаемо финансиращи технологичен трансфер и обучение на персонала.
Индустриалните паркове не могат да са просто удобно място, до което държавата е финансирала път, ток и канализация, това трябва да е само една част от инвестиционния “пакет”, предлаган на бъдещите инвеститори. Накратко – в проекта за национален план за възстановяване има заложени близо 500 млн. лева за такива дейности,
нека увеличим
фонда до 1 милиард!
l Агенцията за инвестиции трябва да стане министерство, по възможност – с ранг на вицепремиер. Само личност, зад която стои финансов ресурс и политически капитал, може да преговаря с глобални лидери за милиардни проекти в България по начин, гарантиращ доверие и ангажимент.
В динамичната международна конкуренция е нужно звено с ресурс и политическа тежест, което активно да работи в две посоки. Едната, разбира се, е привличане на индустриални, финансови и технологични гиганти за установяване в България.
Но втората също е важна – да се формират и развиват стратегически партньорства с най-добрите университети и изследователски центрове, да се създава среда за стартиращи и бързо развиващи се и иновиращи бизнеси, действащи на острието на границата на знанието.