- Г-н Ангелов, вече втора седмица сте с коронавирус. Още в началото ли разбрахте, че е това, или впоследствие се усъмнихте?
- О, на секундата си го помислих. Имах тест вкъщи, бях си купил от бързите и на 5-ата минута се диагностицирах, час по-късно бях в лабораторията, за да го установят.
- Притеснихте ли се?
- Разбира се. Аз по принцип съм по-притеснителен за здравето, пък и това са неща, които не трябва да се подминават просто така.
- Какви са вашите симптоми?
- В началото имах жестоко главоболие, болки в цялото тяло и отпадналост. Температурата ми е 37- 37,5, но е много тормозеща, защото не е нито висока, нито ниска.
- Предполагате ли кой може да ви е заразил?
- Абсурд. Статистически вече всеки трети е с коронавирус и се разхожда. То е във въздуха, вече е дифузно, навсякъде е.
- С какво се лекувате?
- Само с вода,
никакви
имуностимуланти,
никакъв витамин С,
всичко трябва да се занижи до минимум. Както казва проф. Мутафчийски, имунитетът трябва да бъде сринат, за да може да премине това нещо. Пия и антибиотик.
- От какво според вас се повлиява вирусът?
- От повече течности, жестоко много течности, пълен покой на психиката, а и на самото тяло.
- Препоръчвате ли повече плодове и зеленчуци?
- Не, точно обратното. Високовъглехидратна храна, по-малко плодове и зеленчуци. Не трябва да се вдига имунитетът.
- Какви са вашите занимания вкъщи?
- От дивана на спалнята, от спалнята - на дивана.
- Имате ли заразени близки?
- Не, нямам. Много мои приятели не съм ги виждал от месеци, но в момента, в който “цъфнах”, много хора се обадиха и ми казаха че и те са така. Да си помагаме, това е най-важното.
- Вие сте под карантина. Кой ви носи храна и ви помага?
- Анатоли Лазаров (негов колега актьор - б.а.), както и моят брат близнак (актьорът Дарин Ангелов - б.а.).
- Той е добре, нали?
- Да, на него нищо му няма. Другият човек, който ми донесе храна, е фотографът Стефко Щерев. Всеки изявява готовност да донесе храна, но ние не може да изядем всичко това. На голяма грижа, голяма любов и голямо внимание се радвам.
- Вече усещате ли някакво подобрение, колко дни минаха?
- 8 дни. Имам чувството, че отминава, но ме е страх да се похваля. Казват, че вирусът бил непредвидим и правел резки промени.
- Загубихте ли обоняние?
- Да, нямам никакво обоняние, никакъв вкус. Варих едни картофи и моркови и съм ги оставил на котлона, а ние гледаме телевизия. Един час по-късно се сещам: “Тази манджа не стана ли?”. Отивам да проверя, тя - черна като въглен.
Не мога да подуша, да
разбера, че са изгорели
Но това да е на фона на опасността, която има. Тия неща са абсолютно в кръга на шегата с вируса. Неприятно е наистина, но не е болка за драматизиране.
- Какво бихте посъветвали хората, които са заразени?
- Ох, миличките! Пожелавам им кураж и да знаят, че моето сърце е с тяхното. Не мога да им помогна, но им пожелавам да бъдат здравички. Трябва да знаят, че ако крият, това няма да допринесе нищо. Много оводняване, пълен покой, да не го подценяват. Много от тях правят грешката да пият чайове с лимон, да ядат повече плодове, но
по този начин хранят
самия вирус
Той е в имунитета и след като го подсилваш, вирусът респективно по-трудно си тръгва. Това са думите на лекарите, които ме лекуват. Не съм специалист, но определено водонасищането е много важно.
- Какви съвети получихте от вашия психотерапевт?
- Хората трябва да знаят, че това състояние ще мине, дори и да се паникьосат. Един от най-лесните начини е да се диша правилно. Вдишва се през носа и се издишва през устата. Поемаме въздух за 4 секунди и издишаме за 8 секунди. Опитваме се да релаксираме дишането, за да оросим мозъка. Терапията е дългогодишно натрупване и не може с един съвет всичко да отмине. В тази ситуация каквото и да се каже, не би помогнало.
- Успокоихте ли се вече?
- Не ми е спокойно, защото знам, че тази гад е в мен и шета напред-назад. Така че стискам палци и чакам да мине. Казват, че след 14-ия това нещо си отива.
- Позитивизмът помага ли?
- Определено. Напрежението от болестта е достатъчен стрес, за да бъдеш негативно настроен. Страхът от непознатото и страхът от “онзи свят” е един и същ. Там какъв съвет да се даде... Може би трябва да проявим любопитство, за да уравновесим по някакъв начин мислите си. Не знаем какво се случва отвъд, затова го има страха. Не знаем какво се случва и с болестта. Чакаме.
Браво на нашите медици, поздравявам ги. При тези условия е повече от героизъм. Аз съм жив заради нашата здравна система и не мога да кажа, че е лоша. Факт е, че много трудно намерих лекарства. Но това са антибиотици за 4000 болни всеки ден, никой не е готов - огромна консумация. Надявам се всички да оцелеем.
